Макс Перуц
|
||||||||
Макс Фердинанд Перуц (нем. Max Ferdinand Perutz) (19 май 1914, Виена — 6 февруари 2002, Кембридж,UK) — английски биохимик, молекулярен биолог, член на Британското кралско научно дружество (1954). Носител на Нобелова награда за химия (1962) (съвместно с Джон Кендрю) за изследванията си върху структурата на хемоглобина и глобуларните протеини. Доктор по философия на Кеймбриджкия университет (1940).
Живот и дейност[редактиране]
Учи във Виенския университет (1932—36), след което се премества в Кеймбридж (Великобритания).
През Втората световна война взима участие в секретния проект „Хабакук“ (библ. – Авакум), който изследва възможността да бъде построен непотопяем самолетоносач от пикрит, новооткрита смес от лед и дървени стърготини и провежда първоначалните изследвания върху свойствата на новия материал.
Ръководи групата по молекулярна биология на Медицинския научноизследователски съвет (1947—62), от 1962 завеждащ лабораторията по молекулярна биология при Кеймбриджкия университет.
Научен ръководител на Франсис Крик и Джеймс Уотсън по време на подготовката на докторската им дисертация, в която разкриват структурата на ДНК.
Член на Американската академия за изкуство и наука (1963) и Австрийската академия на науките (1963).
Външни препратки[редактиране]
- Биография в официалния сайт на Нобеловите награди. (en)
- CV на Макс Перуц (en) на сайта на MRC Lab.
- Публикации на Макс Перуц.(en)
- Он-лайн видео интервю с Макс Перуц предоставено от Vega Science Trust. (~40 мин.(en))
- Интервю с Макс Перуц в дома му през 2000 г.(en) Vega Science Trust Видео интервю 2.