Фредерик Соди
| {{{име}}} | |
| английски радиохимик, фотография от 1922 год. | |
| Роден | 2 септември 1877 Истборн, Англия |
|---|---|
| Починал: | 22 септември 1956 Брайтън, Англия |
| Националност | британска |
| Професия | радиохимик |
| Работил в | Университет Макгил, Абърдийнски университет, Глазгоуски университет, Оксфордски университет |
| Научен ръководител | Ърнест Ръдърфорд |
| Известен с | приноса си в химията на радиоактивните вещества и изследването на произхода и природата на изотопите |
| Награди | |
Фредерик Соди(на английски (Frederick Soddy) е английски радиохимик, носител на Нобелова награда за химия за 1921 година.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Фредерик Соди завършва Мъртън Колидж към Оксфордския университет през 1898 година. Работи 2 години като изследовател в университета. През 1900–1903 година е демонстратор по химия в университета „Макгил“ в Монреал, Канада, където с Ърнест Ръдърфорд (Ernest Rutherford) изследват радиоактивните елементи и през 1903 година създават теорията за радиоактивния разпад. Теорията им е началото за съвременното учение за атома и с нея доказват, че при радиоактивен разпад самопроизволно се осъществява превръщане на един химичен елемент в друг. По-късно в Колежа на Лондонския университет с Уилям Рамзи (Wiliam Ramsay) доказват през 1903 година със спектроскопски анализ, че при радиоактивен разпад на радий се отделя хелий. С тези експерименти на практика е потвърдено превръщането на един елемент в друг.
След като се оттегля от активна изследователска и преподавателска дейност в областта на химията, работи върху теории от областта на икономиката, политиката и социалната дейност. Разочарован от надпреварата във въоръжаването с ядрени оръжия за масово унищожение, призовава колегите си да поемат отговорността от тежките социални последствия в резултат на научните изследвания и разработки на ядрени оръжия.
Професионална кариера [редактиране]
- Преподавател по физикохимия в университета в Глазгоу (University of Glasgow) от 1904 до 1914 година.
- От 1914 до 1919 година професор по физикохимия в университета в Абърдийн (University of Aberdeen).
- От 1919 до 1937 година е професор по неорганична химия и физикохимия в Оксфордския университет (Oxford University).
Принос в развитието на радиохимията [редактиране]
- През 1910 година открива елементи с различна маса, притежаващи еднакви химически свойства.
- През 1913 година развива концепцията за изотопите — химически елементи заемащи едно и също място в периодичната система на химичните елементи, но които имат различна атомна маса и различни физични и химични свойства.
- През 1913 година формулира независимо от американския химик Казимир Фаянс правилото за преместване на радиоактивния разпад.
- През 1915 година доказва експериментално получаването на радий при постепенния разпад на уран.
- През 1918 година с Джон Кранстън, независимо от Ото Хан и Лиза Майтнер, откриват химическия елемент протактиний.
- През 1920 година развива хипотезата, че изотопите могат да се използват за определяне геоложката възраст на скалите, доказана 20 години по-късно от Уилард Либи с метода за радиоактивно датиране посредством въглерод 14.
Носител на Нобелова награда за химия [редактиране]
През 1921 година получава Нобелова награда за химия (Nobel Prize in chemistry) „ …за приноса му в химията на радиоактивните вещества и за изследване на произхода и природата на изотопите“.
Признание [редактиране]
Фредерик Соди е член на Лондонското Кралско дружество, на Британското химическо дружество и член на академиите на науките на Италия, СССР (1924) и Швеция.
Библиография [редактиране]
Източници [редактиране]
- Нобелови лауреати, Еднотомна енциклопедия, Издава „Българска енциклопедия“ — БАН, фондация „Отворено общество“, 1994. ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8
