Фредерик Соди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фредерик Соди
английски радиохимик, фотография от 1922 год.
Роден 2 септември 1877
Истборн, Англия
Починал 22 септември 1956
Брайтън, Англия
Националност британска
Професия радиохимик
Работил в Университет Макгил, Абърдийнски университет, Глазгоуски университет, Оксфордски университет
Научен ръководител Ърнест Ръдърфорд Nobel prize medal.svg
Известен с приноса си в химията на радиоактивните вещества и изследването на произхода и природата на изотопите
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за химия (1921)
Фредерик Соди в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Фредерик Соди(на английски (Frederick Soddy) е английски радиохимик, носител на Нобелова награда за химия за 1921 година.

Биография[редактиране | edit source]

Фредерик Соди завършва Мъртън Колидж към Оксфордския университет през 1898 година. Работи 2 години като изследовател в университета. През 1900–1903 година е демонстратор по химия в университета „Макгил“ в Монреал, Канада, където с Ърнест Ръдърфорд (Ernest Rutherford) изследват радиоактивните елементи и през 1903 година създават теорията за радиоактивния разпад. Теорията им е началото за съвременното учение за атома и с нея доказват, че при радиоактивен разпад самопроизволно се осъществява превръщане на един химичен елемент в друг. По-късно в Колежа на Лондонския университет с Уилям Рамзи (Wiliam Ramsay) доказват през 1903 година със спектроскопски анализ, че при радиоактивен разпад на радий се отделя хелий. С тези експерименти на практика е потвърдено превръщането на един елемент в друг.

След като се оттегля от активна изследователска и преподавателска дейност в областта на химията, работи върху теории от областта на икономиката, политиката и социалната дейност. Разочарован от надпреварата във въоръжаването с ядрени оръжия за масово унищожение, призовава колегите си да поемат отговорността от тежките социални последствия в резултат на научните изследвания и разработки на ядрени оръжия.

Професионална кариера[редактиране | edit source]

  • Преподавател по физикохимия в университета в Глазгоу (University of Glasgow) от 1904 до 1914 година.
  • От 1914 до 1919 година професор по физикохимия в университета в Абърдийн (University of Aberdeen).
  • От 1919 до 1937 година е професор по неорганична химия и физикохимия в Оксфордския университет (Oxford University).

Принос в развитието на радиохимията[редактиране | edit source]

  • През 1910 година открива елементи с различна маса, притежаващи еднакви химически свойства.
  • През 1913 година развива концепцията за изотопитехимически елементи заемащи едно и също място в периодичната система на химичните елементи, но които имат различна атомна маса и различни физични и химични свойства.
  • През 1913 година формулира независимо от американския химик Казимир Фаянс правилото за преместване на радиоактивния разпад.
  • През 1915 година доказва експериментално получаването на радий при постепенния разпад на уран.
  • През 1918 година с Джон Кранстън, независимо от Ото Хан и Лиза Майтнер, откриват химическия елемент протактиний.
  • През 1920 година развива хипотезата, че изотопите могат да се използват за определяне геоложката възраст на скалите, доказана 20 години по-късно от Уилард Либи с метода за радиоактивно датиране посредством въглерод 14.

Носител на Нобелова награда за химия[редактиране | edit source]

През 1921 година получава Нобелова награда за химия (Nobel Prize in chemistry) „ …за приноса му в химията на радиоактивните вещества и за изследване на произхода и природата на изотопите“.

Признание[редактиране | edit source]

Фредерик Соди е член на Лондонското Кралско дружество, на Британското химическо дружество и член на академиите на науките на Италия, СССР (1924) и Швеция.

Библиография[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Нобелови лауреати, Еднотомна енциклопедия, Издава „Българска енциклопедия“ — БАН, фондация „Отворено общество“, 1994. ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8