Лиза Майтнер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лиза Майтнер
Lise Meitner12.jpg
Родена 17 ноември 1878
Виена, Австрия
Починала 27 октомври 1968
Кеймбридж, Англия
Професия физик
Алма матер Виенски университет
Научен ръководител Лудвиг Болцман
Повлияна от Ото Хан
Лиза Майтнер в Общомедия

Лиза Майтнер или Лизе Майтнер (на немски Lise Meitner) е австрийска физичка от еврейски произход, една от пионерите в изследванията в ядрената физика и радиоактивността.

Биография[редактиране | edit source]

Лиза Майтнер е родена в еврейско семейство и е третото от общо осем деца. По това време не се гледа с добро око на жените учени и нейните родители са против аспирациите ѝ да продължи обучението си. Въпреки това тя постъпва в университета във Виена през 1901 година, където изучава физика. През 1905 година става първата жена с докторска степен в този университет. След това тя заминава в института Кайзер Вилхелм в Берлин, където започва съвместна работа с Ото Хан под ръководството на Макс Планк.

През 1926 година става професор в Берлинския университет и е първата жена в Германия на тази длъжност в която и да е научна област.

След откриването на неутрона през 1932 година, възниква въпросът за създаването на трансурановите елементи. Започва научна надпревара между Ърнест Ръдърфорд в Англия, Енрико Ферми в Италия, Ирен Жолио-Кюри във Франция и Лиза Мейтнер с Ото Хан в Германия. Стимулът за тези изследвания е Нобеловата награда и никой от тях тогава не предполага, че откритията им ще станат основа за разработката на ядрени оръжия.

През 1938 година Дирк Костер убеждава Мейтнер да напусне Германия пред задаващата се нациска опасност. Поради еврейския си произход, тя няма истински паспорт и едва не е задържана на границата. Заминава първо за Холандия, а след това за Швеция.

Лиза Майтнер и Ото Хан в института Кайзер Вилхелм

Тя продължава работа в института Мане Зигбан в Стокхолм, но не получава никаква подкрепа. Тайно се среша с Хан в Копенхаген за да обсъдят серия нови експерименти. Те поддържат и писмена кореспонденция. По запазилите се ръкописи може да се съди, че Хан не е вярвал в ядрения разпад. Лиза Майтнер е първата на която се удава да разцепи ядрото на урана. При това се получават две нови ядра — на барий и криптон, отделят се неутрони и голямо количество енергия. Тя е и първата, която теоретично изчислява тази енергия, използвайки уравнението на Алберт Айнщайн за еквивалентност на енергия и маса.

По политически съображения на Лиза Майтнер не е разрешено да публикува своите открития. Ото Хан публикува резултатите от химичните експерименти през 1939 година, а няколко месеца по-късно с помощта на своя племенник Ото Фриш Лиза описва физичната обосновка. Тя забелязва, че при процеса на ядрено делене може да се появи верижна реакция, която да доведе до отделяне на огромно количество енергия. Това предизвиква силен интерес в научната област. Става ясно, че може да бъде създадено ядрено оръжие с невероятна разрушителна мощ. Няколко учени убеждават Алберт Айнщайн да напише предупредително писмо до американския президент Франклин Рузвелт, който в резултат създава проект Манхатън в Лос Аламос, Ню Мексико. Лиза отхвърля поканата да работи по него, заявявайки „Аз бомба няма да правя!“.

През 1944 година Ото Хан получава Нобелова награда за химия за откритието за ядрения разпад на тежките ядра. По мнението на много учени тази награда е заслужавала и Лиза Майтнер. Има много спекулации по въпроса защо Майтнер не получава наградата. Едно от тях е еврейският ѝ произход, а друго, че един от членовете на комитета е бил Зигбан, който е имал отрицателно отношение към нея. През 1949 година получава наградата" Макс Планк" и става шведски гражданин, а през 1966 година ѝ е присъдена наградата „Енрико Ферми“.

В 1960 година Лиза Майтнер се мести в Кеймбридж, Англия, където умира през 1968 само няколко дни преди да навърши 90 години. Надгробната плоча слага нейният племенник Ото Фриш, на нея пише: „Лиза Майтнер, физик, който никога не загуби своята хуманност“.

Елемент 109 майтнерий в таблицата на Менделеев е наречен на нейно име. На нейно име е учредена и научноизследователска стипендия за разработки в областта на атомната физика.

Най-важни публикации[редактиране | edit source]

Лиза Майтнер публикува общо 169 статии, като най-важните са:

  • 1906: Wärmeleitung in inhomogenen Körpern
  • 1907: Über die Absorption von α- und β-Strahlen
  • 1918: Die Muttersubstanz des Actiniums, ein neues radioaktives Element von langer Lebensdauer
  • 1919: Über das Protactinium und die Frage nach der Möglichkeit seiner Herstellung als chemisches Element
  • 1922: Über der Entstehung der Betastrahl-Spektren radioaktiver Substanzen
  • 1924: Über den Aufbau des Atominneren
  • 1927: Der Zusammenhang von α- und β-Strahlen
  • 1935: Der Aufbau der Atomkerne
  • 1939: Disintegration of uranium by neutrons: a new type of nuclear reaction
  • 1954: Atomenergie und Frieden
  • 1960: The Status of Women in the Professions
  • 1963: Wege und Irrwege der Kernenergie

Литература[редактиране | edit source]

  • Frisch, Otto Robert (ed.). Trends in Atomic Physics: Essays Dedicated to Lise Meitner, Otto Hahn, Max von Laue on the Occasion of their 80th Birthday. New York, Interscience, 1959.
  • Rife, Patricia. Lise Meitner and the Dawn of the Nuclear Age. Birkhäuser, 1999.
  • Lewin Sime, Ruth. Lise Meitner: A Life in Physics. Berkeley, University of California Press, 1996. ISBN 0-520-08906-5.
  • Yount, Lisa. Twentieth Century Women Scientists. New York, Facts on File, 1996. ISBN 0-8160-3173-8.
  • Hahn, Dietrich (ed.). Lise Meitner: Erinnerungen an Otto Hahn. Stuttgart, S. Hirzel, 2005. ISBN 978-3-7776-1380-2.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни връзки[редактиране | edit source]

WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Лиза Мейтнер“ в Уикипедия на руски (автори).