Джон Корнфорт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон Корнфорт
австралийски химик
Роден: 7 септември 1917 г.(1917-09-07)
Сидни, Австралия
Починал: 8 декември 2013 г. (на 96 г.)
Съсекс, Великобритания
Nobel prize medal.svg

Джон Уоркъп Корнфорт (на английски: John Warcup Cornforth) е австралийски химик, носител на Нобеловата награда за химия за 1975 година „за работата му върху стереохимията на ензимнокаталитичните реакции“.

Биография[редактиране | edit source]

Джон Корнфорт е роден в Сидни в семейството на англичанин и натурализирана австралийка от германски произход. Майка му е внучка на един от първите християнски мисионери в Австралия, презвитерианския пастор Кристофер Айпер. На 10-годишна възраст Джон заболява от отосклероза и постепенно губи слуха си.

След като завършва мъжката гимназия в Сидни, на 16 години постъпва да учи органична химия в Университета в Сидни. Дипломира се през 1937 година с отличен успех и медал, и печели едногодишна стипендия за Оксфордския университет заедно със състудентката си Рита Хараденс, с която по-късно сключва брак. В Оксфорд двамата работят в лабораторията на нобеловия лауреат за 1947 година Робърт Робинсън, където изучават синтеза на стероидните хормони.

През 1941 година Корнфорт защитава докторат по химия. По време на Втората световна война изследва химическата структура на пеницилина, открит от Александър Флеминг. От 1945 до 1962 година работи в Лондон, в Съвета за медицински изследвания. Изучава биосинтеза на холестерола и заедно с колегата си Джордж Попяк доказва структурното му изграждане от оцетна киселина посредством метода на белязаните атоми, разработен от нобеловия лауреат Конрад Блох. При това Корнфорт и Попяк идентифицират 14 различни междинни химически съединения, които се получават при преобразуването на оцетната киселина в холестерол, изучават стереохимичната им структура и установяват, че те са стереоизомери.

От 1962 до 1968 година Корнфорт и Попяк ръководят изследванията в Лабораторията по химична ензимология в Ситиборг. Сътрудничеството им приключва със заминаването на Попяк за Калифорнийския университет в Лос Анжелис. От 1965 до 1971 година Корнфорт е доцент във факултета по молекулярна химия в Университета в Уорик, където продължава работата си в областта на стереохимията на ензимокаталитичните реакции. Един от акцентите в работата му е изследването на свойството хиралност на молекулите. За постиженията си получава през 1975 година нобеловата награда за химия, споделяйки я с швейцарския химик от сръбски произход Владимир Прелог, на когото наградата е присъдена „за изследванията му върху стереохимията на органичните молекули и реакции“.

От 1975 до 1982 година Корнфорт е професор в Университета в Съсекс, но и след пенсионирането си продължава научните си занимания.

От 1953 година е член е на Британското кралско научно дружество. Получава рицарско звание през 1977 година. Награден е с още множество отличия, сред които медала Корди-Морган на Британското кралско химично дружество (1953), Кралския медал (1976) и медала Копли на Лондонското кралско дружество (1982).

Източници[редактиране | edit source]

  • Енциклопедия "Нобелови лауреати", Българска енциклопедия - БАН и Отворено общество, 1994, ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8

Външни препратки[редактиране | edit source]