Уилям Джиок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уилям Джиок
Роден 12 май 1895 г.(1895-05-12)
Ниагара Фолс, Онтарио, Канада
Починал 28 март 1982 г. (на 86 г.)
Бъркли, Калифорния, САЩ
Националност Американец
Изследователски
полета
Физикохимия
Работил в Калифорнийски университет, Бъркли
Алма матер Калифорнийски университет, Бъркли
Научен ръководител Джордж Ърнест Гигсън,
Гилбърт Нютън Люис
Награди Нобелова награда за химия (1949)

Уилям Франсис Джиок (12 май, 1895 - 28 март, 1982) е американски химик и нобелов лауреат, награден през 1949 г. за изследванията си върху свойствата на материята при температури, близки до абсолютната нула. Той прекарва почти цялата си образователна и професионална кариера в Университета на Калифорния в Бъркли.

Биогарафия[редактиране | edit source]

Уилям Франсис Джиок е роден в Ниагара Фолс, Онтарио на 12 май, 1895.

Тъй като родителите му са американски граждани, те се връщат в САЩ, където той посещава държавни училища, предимно в Мичиган. След смъртта на баща му през 1908 г., семейството се връща в Ниагара Фолс, където учи в Ниагара Фолс колидж институт. След дипломирането си, той търси работа в различни централи на Ниагарския водопад, както по финансови причини, така и за да прави кариера в областта на електротехниката. Търпи неуспешех.

В крайна сметка, обаче, молбата му е приета от Хукър Електро-химическа компания в Ню Йорк, на Ниагарския водопад, която го наема в тяхната лаборатория. Той се наслаждава на работа и решава да стане инженер-химик.

След две години на работа, влиза в колежа по химия на Университета на Калифорния, Бъркли, където получава бакалавърска степен с отличие през 1920 година. Получава докторска степен по химия с втора специалност по физика през 1922.

Научна дейност[редактиране | edit source]

Въпреки, че започва висшето си образование с намерение да стане инженер, скоро в него се развива интерес в областта на научните изследвания под влияние на проф. Гилбърт Нщтън Люис. Поради изключителното си представяне като студент, Джиок става преподавател по химия в Бъркли през 1922 г. и след като преминава през различни степени на професура, става пълноправен професор по химия през 1934 г, оттегля се през 1962 година.

Започва да се интересува от третия закон на термодинамиката, който е областта на научните изследвания на неговите експериментална проучвания за докторска дисертация. В научните изследвания с Джордж Ърнест Гибсън сравняват относителните ентропии на глицеринови кристали и стъкло.

Основната цел на неговите изследвания е да се покаже чрез набор от подходящи тестове, че третият закон на термодинамиката, е основен природен закон. През 1926 г. той предлага метод за достигане на температури около един келвин.

Той разработва магнитно устройство за охлаждане по собствен дизайн, за да постигне като резултат, температури все по-близо до абсолютната нула. Тази новаторската работа, води освен от доказване на един от основните закони на природата и до разработване на по-здрава стомана, по-добър бензин и по-ефективни процеси в редица отрасли на промишлеността.

Неговите изследвания и тази на неговите ученици включва определянето на ентропията на голям брой кондензирани газове.

Неговите изследвания на ентропията на кислород с Ерик Джонстън, води до откриването на кислородни изотопи 17 и 18 в атмосферата на Земята и показва, че физици и химици са ползвали различни скали на атомно тегло в продължение на години, без да са подозирали.


Източници[редактиране | edit source]

  • Shampo, Marc A. Stamp vignette on medical science. William F. Giauque—Nobel Prize for low-temperature research. // 2006. DOI:10.4065/81.5.587. с. 587.