Якоб Вант Хоф
| Якоб Вант Хоф | |
| Якоб Вант Хоф | |
| Роден | 30 август 1852 Ротердам, Нидерландия |
|---|---|
| Починал: | 1 март 1911 Берлин, Германия |
| Местожителство | Нидерландия Германска имеперия |
| Националност | нидерландец |
| Професия | химик физик |
| Работил в | Амстердамски университет Берлински университет |
| Алма матер | Делфтски политехнически институт Лайденски университет Бонски университет Парижки университет Утрехтски университет |
| Научен ръководител | Фридрих Кекуле Шарл Адолф Вюрц |
| Известен с | изследвания в областите на химичната кинетика и стереохимията |
| Награди | |
Якоб Хендрих Вант Хоф (на нидерландски: Jacobus Henricus van't Hoff) е нидерландски химик, който е сред основателите на съвременната физикохимия и стереохимия.
Той е първият носител на Нобелова награда за химия (1901), получена за работата му върху скоростта на реакциите, химичното равновесие и осмотичното налягане. Въвел пространствения модел на въглеродния атом, основател на стериохимичната хипотеза.
Биография [редактиране]
Роден е на 30 август 1852 г. в Ротердам.
След като учи в Нидерландия, той работи за кратко при Фридрих Кекуле (1829–96) в Бон, а после — в парижката лаборатория на Шарл Адолф Вюрц, където се запознава с Льо Бел. През 1874 той и Льо Бел, независимо един от друг, въвеждат концепция, оказала се крайъгълен камък за изучаването на триизмерната структура (стереохимията) на органичните съединения: четирите химични връзки, които въглеродът може да образува, са насочени към ъглите на тетраедър. Тази концепция помогнала за изясняването на свойството оптична ротация.
Професор в Амстердам (1878 г.) и Берлин (1896 г.) През 1884 г. установява основните уравнения на химическата кинетика и термодинамика в книгата Очерк за химичната динамика. През 1885 г. основава теория на химичното равновесие, както и теорията на разредените разтвори.
През 1901 г. получава първата Нобелова награда за химия.[1]
Якоб Вант Хоф почива в Берлин на 1 март 1911 г.
Бележки [редактиране]
- ↑ The Nobel Prize in Chemistry 1901. // The Nobel Foundation. Посетен на 2008-01-04.