Самуел Ханеман
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Кристиян Фридрих Самуел Ханеман (на немски Christian Friedrich Samuel Hahnemann) (10 април 1755 - 2 юли 1843) , доктор на медицинските науки, роден в Майсен, Саксония (днешна Германия). Създател на хомеопатията.
Дълго време Ханеман практикува алопатична медицина без да е доволен от резултатите. След откриването на хинина и неговия изключителен ефект върху маларията, Ханеман решава да експериментира с това вещество. Като приема дози от него, открива, че хининът предизвиква симптоми, същите като на маларията. Много бързо Ханеман съобразява, че това, което предизвиква определени симптоми при здрав човек, лекува същите симптоми при болен. Така възниква първият постулат на хомеопатията: подобното лекува подобно, затова нарича новият вид лечение хомеопатия (гр. homeo - близък, подобен, pathos - страдание). По-късно започва да експериментира и с други лекарства - беладона, камфор и др.
През 1810 Ханеман публикува първата от щестте редакции на Органон на лечебното изкуство, където дефинира ясно хомеопатичната философия. Скоро след това репутацията на хомеопатията сериозно се повишава.
Ханеман преподава по това време в университета в Лайпциг. Там е наричан от студентите си с прякора Яростен Ураган, заради острият език, с който изобличава опасните (по това време - живак, пускане на кръв) практики на алопатичната медицина.
През 1821 Ханеман е изпробвал 66 лекарства и е публикувал своята "Материя Медика Пюра" в шест тома. През 1831 холера връхлита Централна Европа. Ханеман публикува статии върху хомеопатичното лечение на болестта и постига резултати при лечението, сравними с другата медицина.[източник?]
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден в осиромашало семейство от средната класа, където родителите му го научават да чете и пише, така още от малък става запален читател. На 20 години знае перфектно английски, френски, италиански, гръцки, по-късно достига професионално ниво и при арабски, сирийски, халдейски, иврит. Изучава още ботаника, астрономия и метеорология. Преди да започне да учи медицина през 1779 (във Виена и Лайпциг), преподава езици в университета в Лайпциг.
През 1781 започва да практикува като лекар и скоро след това се жени за Йана Хенриете Кюлер с която имат 11 деца.
В началото на практиката си Ханеман забелязва, че методите на тогавашната медицина не само че не предизвикват подобрение, но понякога водят до сериозно влошаване, така че ужасен се отказва да практикува и започва да се издържа от писане и преводи.
Преводът на Монография върху Материя медика от Уилям Кюлен го вдъхновява да изследва лечебните ефекти на различни субстанции. Тъй като в книгата са изказани известни твърдения за това как и защо действа хинина и описани неговите свойства, Ханеман решава да го изпробва върху себе си. След като за един кратък период приема дози хинин, това, което открива е, че всъщност веществото предизвиква симптоми, подобни на тези на маларията, от което Ханеман заключава, че именно в това се крие истинската причина за лечебния ефект на хинина върху маларията. С повече думи: това, което предизвиква определени симптоми при здрав човек, лекува същите симптоми при болен. Така се появява първият постулат на хомеопатията: Подобното се лекува с подобно. Ханеман съставя термина хомеопатия от гръцките хомеос - подобен и патос - страдание.
След като изпробва и други субстанции това, което остава все пак като бариера пред приложението им за лечение е токсичността им. Ханеман започва да разрежда значително изходните субстанции. С това вредните странични явления отслабват, но отслабва и лечебния ефект. Ключов момент в разработваната от него система е откриването на потенцирането: разтвора се приготвя чрез последователни разреждания, като след всяко разреждане той се разтръсква добре. Така се оказва, че лечебния ефект на субстанцията не отслабва. Резултатът е субстанция, която произвежда много по-малко нежелани симптоми при здрав човек и лекува такива при болен. При това разреждане разтворите достигали до незначително съдържание на основната субстанция, което дало път за тестване на силно токсични вещества като беладона. Това тестване днес е наречено доказване на лекарствата, тъй като на английски думата за тестване използвана от Ханеман - proving, означава и доказване. Така става изместване от едното значение на думата към другото с времето. Това става поради една масова и продължителна, но всъщност неправилна употреба на думата със семантиката, която Ханеман не е имал предвид.
През 1810 публикува изводите от своята практика в "Органон на лечебното изкуство".
Новата система на лечение скоро придобива последователи в Европа и дори извън нея - Северна Америка и Индия.
[редактиране] Книги от Самуел Ханеман
- "Beheading of the Hydraheaded"
- "Хроничните заболявания" (Chronic Disease, (теоретична част) в 2 тома)
- "Материя медика Пюра" (Materia Medica Pura, 2 тома)
- "Записки относно холерата" (Notes on Cholera)
- "Органон на медицината" (Organon of Medicine)
- "Органон на лечебното изкуство" (Organon of the Medical Art)
- "Трактат върху ефектите на кафето" (Treatise on the Effects of Coffee)
