Европейска космическа агенция

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Европейска космическа агенция
European Space Agency
Основана 1974
Център Париж, Франция
Космодрум Космически център Гвиана
Администратор Жан Жак Дордейн
Бюджет 2.9 ($4.260) млрд. (2007)
Уебсайт www.esa.int

Европейската космическа агенция или ЕКА (на английски: European Space Agency или ESA) е европейска междуправителствена организация за космически изследвания, основана през 1974 г. и включваща 17 страни-членки. Тя наброява около 1 900 сътрудници и има бюджет от около 3 милиарда евро годишно.

Главната квартира на организацията се намира в Париж, Франция. Космодрумът на Европейската космическа агенция е в Куру, Френска Гвиана и е разположен близо до екватора, като по този начин се улеснява достъпът до орбитите с търговско значение. Технологичният център на ЕКА (ESTEC) се намира в Нордвайк, Холандия, Центърът за обучение на астронавти (EAC) в Кьолн, Германия, Контролният център (ESOC) в Дармщат, Германия, а Институтът за научни изследвания (ESRIN) във Фраскати, Италия.

През последните години Европейската космическа агенция, със своята ракета-носител Ариана 4, се утвърди като лидер в извеждането на търговски спътници и се превърна в основен конкурент на НАСА. Наред с тези задачи, ЕКА изпълнява и много научни мисии с цел изучаването на Земята и планетите от слънчевата система.

Съдържание

[редактиране] Страни-членки

Страни-членки на ЕКА.
Страни-членки на ЕКА.
Страни членки Мандатна
страна
Факултативна
страна
Общо
(€ млн.)
Общо(%)
Флаг на Франция Франция 15,63% 31,55% 778,8 27,97%
Флаг на Германия Германия 23,41% 21,45% 614,8 22,08%
Флаг на Италия Италия 12,88% 14,59% 397,9 14,29%
Флаг на Великобритания Великобритания 16,93% 5,91% 239,3 8,59%
Флаг на Белгия Белгия 2,83% 7,37% 167,4 6,34%
Флаг на Испания Испания 6,87% 5,76% 169,0 6,07%
Флаг на Швейцария Швейцария 3,40% 3,49% 97,3 3,49%
 Нидерландия 4,43% 2,87% 90,9 3,26%
Флаг на Швеция Швеция 2,61% 2,11% 62,5 2,25%
Флаг на Австрия Австрия 2,26% 0,87% 33,7 1,21%
Флаг на Норвегия Норвегия 1,70% 1,02% 33,2 1,19%
Флаг на Дания Дания 1,82% 0,78% 28,8 1,03%
Флаг на Финландия Финландия 1,37% 0,54% 20,7 0,74%
Флаг на Република Ирландия Ирландия 0,95% 0,30% 12,8 0,46%
Флаг на Гърция Гърция 1,50% 0,12% 12,6 0,45%
Флаг на Португалия Португалия 1,20% 0,19% 12,1 0,43%
Флаг на Люксембург Люксембург 0,21% 0,13% 4,2 0,15%

Около 5% от бюджета на ЕКА идва от трети страни (напр. Флаг на Канада Канада).

Европейската космическа агенция включва националните космически агенции и други организации от следните седемнадесет държави: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Италия, Испания, Люксембург, Норвегия, Португалия, Финландия, Франция, Холандия, Швейцария и Швеция.

Агенцията е сключила договори за партньорство с различни държави извън Европейската общност и вероятно част от новите страни-членки на Европейския съюз ще се присъединят в най-скоро време към ЕКА.

  • Унгария[1] и Чехия)[2]. са подписали пет годишен план за сътрудничество, който е последната фаза преди пълноправното членство. Тези страни могат да участват в голяма част от програмите на агенцията.
  • Полша[3] и Румъния[4] ще бъдат следващите държави подписали план за сътрудничество.
  • Канада има специален статут на сътрудничеща държава и участва в органите за взимане на решения.
  • Русия и Китай са двата основни партньори на Европейската космическа агенция и сътрудничат в множество проекти.

[редактиране] Официални езици

Всички срещи на ЕКА се провеждат на английски и френски, с превод за другите членки. Всички официални документи също се пишат на тези два езика, според резулюция 8, алинея 1, от Конвенцията за основаване на Европейската космическа агенция.[5]

[редактиране] Взаймоотношения с Европейския съюз

ЕКА не е част от органите на Европейския съюз (ЕС), и в нея членуват страни, които не са членки на ЕС, като Швейцария и Норвегия, и още две страни от EFTA. Обаче има връзки между тези две организации, заедно с различни споразумения, по които се работи, за да се установи легален статут на ЕКА под наблюдението на ЕС.[6] ЕКА и ЕС имат общи цели, също така щабовете на двете организации се намират в Брюксел.

[редактиране] Ракети-носители на ЕКА

ЕКА има голям напредък в разработването и изстрелването на ракети-носители. Скоро арсеналът на ЕКА ще се състои от три основни ракети: Ариана 5, Союз и Вега. Изстрелванията са поети от Арианаспейс и се извършват от космически цънтър Гвиана в Куру, Френска Гвиана. Тъй като повечето комуникационни спътници имат екваториални орбити, изстрелването от този космодрум, позволява носенето на по-големи товари от колкото при изстрелвания от космодрумите на север. Космодрумът в Куру дава по-голяма ускорение поради разположението си на екватора.

[редактиране] Ариана 5

Основна статия: Ариана 5

Ариана 5 е основната ракета-носител на ЕКА в момента.Може да изведе от 6 до 10 тона в геостационарна орбита и 21 тона в ниска околоземна орбита. Ракетата е на служба от 1997 и заменя старата Ариана 4. Ариана има няколко модификации от които най-тежка е Ариана 5 ECA, която се проваля при първия си полет през 2002, но досега е направила 10 последователни успешни полета.[7]

От семейството на ракети Ариана - Ариана 1, 2, 3 и 4 са излезли от употреба.

[редактиране] Союз-2

Основна статия: Союз-2 (ракета)

Союз е среднотоварна ракета-носител (може да изведе 3 тона в ГТО) обслужваща ЕКА от 2007 г.[8] Агенцията е платила 340 млн. евро на Федералната космическа агенция на Русия за да използва ракетата.[9] Русия обещава, че ще изгражда части за ракетите и ще ги пренася до центъра във Френска Гвиана със плавателни кораби и там ще бъдат сглабяни. Така ЕКА печели ракета-носител, като съкращава разходите за развитието на тези технологии и направо ги купува от Русия. Освен това ракети Союз имат 40 годишна история и много успешни полети. Космчиески център Гвиана се намира на екватора и това ще позволи изстрелването на двойно по-тежки товари от обикновено (от 1,7 на 3,0 тона). И двете агенции (ЕКА и Роскосмос) имат ползи от сътрудничеството. Смята се, че Франция, която е най-големия участник в ЕКА е спомогнала много за подписването на споразумението. Това е така, защото Франция и Русия имат многогодишни добри отношения.[10]

[редактиране] Вега

Основна статия: Вега (ракета)

Вега е ракета-носител способна да изведе малък товар (1,5 тона на височина 700 км). Планира се първият полет да бъде през 2008 г. Основния изпълнител на порграма Вега е Италия, която поема 65% от цената на проекта. Вега има три степени с твърдо гориво и допънителен двигател с течно гориво. Въпреки, че е малка ракета Вега може да изведе многокомпонентен товар в орбита.

[редактиране] Проекти

[редактиране] Международна космическа станция

Модулът Колумб в Космически център Кенеди
Модулът Колумб в Космически център Кенеди
Касини-Хюйгенс по време на маневра за влизане в орбитата на Сатурн
Касини-Хюйгенс по време на маневра за влизане в орбитата на Сатурн

Европейската космическа агенция участва в изграждането на два от модулите на Международната космическа станция:

  • Лаборатория „Колумб“ — научна лаборатория, модул от международната станция,изведен в орбита с Космическа совалка на борда на мисия STS-122.
  • Купол — модул-обсерватория, завършен през юли 2005 г. и планиран за извеждане в орбита 2010 г.

В момента цената на МКС се оценява на около €100 милиарда (разработка, конструиране и управляване на станцията в период от 10 години), от които ЕКА трябва да плати €8 млр.[11]

Трябва да се отбележи, че само 5 от общо 17-те страни-членки участват в изграждането на модулите. Основната причина за неучастието е високата цена на модулите, която според последни оценки е около 8 милиона евро. 90% от сумата се плаща от Германия (41%), Франция (28%) и Италия (20%).

В момента МКС се обслужва от космическите кораби Прогрес, Союз и от Космическата совалка. ЕКА разработва Автономния товарен кораб (Automated Transfer Vehicle, ATV), с капацитет на товара 8 тона, който ще започне да снабдява МКС в началото на 2008 г. През 2009 г. разработвания от Япония Товарен кораб H-II също ще обслужва нуждите на Международната космчиеска станция.

[редактиране] Настоящи проекти

В момента:

Предстоящи да бъдат изстреляни:

  • ADM-Aeolus - програма за изследване на профила на Земните ветрове (2007 г.)
  • BepiColombo - Мисия към Меркурий
  • Чандраян 1 - Индйска лунна сонда с инструменти на ЕКА (2007 г.)
  • Корот - космически телескоп за търсене на планети от Земен тип. Проект на Френския център за космически изследвания.
  • КриоСат - мисия за изследване на дебелината на ледената покривка на Земята. През Октомври 2005 г. изстрелването на сателита се проваля и ЕКА проучва възможността за нов сателит, който може да бъде изстрелян след около 3 години.
  • Галилео - Европейска навигационна система, подобна на GPS.
  • Гая - космически телескоп за съставяне на три-измерна карта на Галактиката
  • Космическа обсерватория Хершел
  • КЕО - сателит, носещ послание към бъдещите жители на земята, спонсоризиран от ЕКА. Космическата капсула ще се завърне на земята през 52 006 г.
  • LISA Pathfinder - сонда за изследване на технологии, необходими за мисията LISA (програма за изучаване на гравитационните вълни)

[редактиране] Бъдещи проекти


[редактиране] Бележки

  1. ESA: Hungary and the Czech Republic sign ECS agreements with ESA
  2. AP: European Space Agency (ESA) Director General Jean-Jacques Dordain, center, arrives for a meeting with Czech Premier Mirek Topolanek in Prague, Tuesday
  3. ESA: Poland becomes the fourth ESA European Cooperating State
  4. ESA: Romania becomes third ESA European Cooperating State
  5. Конвенция за основаване на Европейската космическа агенция, Annex 1 Resolution 8 page 116
  6. Информация от ЕКА за връзките ѝ с ЕС. [1]
  7. Information on Ariane 5 provided by ESA. [2]
  8. Article by ESA on the launch date of Soyuz from French Guiana. [3]
  9. ESA information on the cooperation with Russia on the Soyuz spacecraft. [4].
  10. EuroNews report about the joint venture
  11. ESA website on the International Space Station and its share of the cots. [5]

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти