Кагуя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кагуя
(かぐや)
H-IIA F13 launching KAGUYA.jpg
Изстрелване на космическия апарат
Общи данни
По програма на Flag of Japan.svg JAXA
Производител Flag of Japan.svg Мицубиши Хеви Индъстриъс
Тип безполитен орбитален апарат
Основни цели изследване на Луната
Дата на изстрелване 01:31:01 UTC, 14 септември 2007
Място на изстрелване космически център Танигашима
Стартова установка H-IIA
Край на мисията 10 юнин 2009
Маса 2 914 kg
Инклинация 90 градуса
Орбитален период 2 часа
Апоапсида 100 km
Периапсида 100 km
Състояние активен
Уебстраница Кагуя
Международно означение 2007-039A

Кагуя или още SELENE е вторият космически апарат до Луната изпратен от Япония.[1] Кагуя е изстрелян на 14 септември 2007 г., апаратът е конструиран от Японската агенция за аерокосмически изследвания. Другото име на Кагуя — Селена, представлява божество в древногръцката митология.

Цели на мисията[редактиране | edit source]

  • изучаване произхода и геоложката еволюция на Луната[2]
  • събиране на информация за състоянието на луннта околна среда
  • изпращане на радиосигнали през лунната орбита

Изстрелване[редактиране | edit source]

Запускът е осъществен в 01:31:01 UTC, на 14 септември 2007 година. Ракета-носител е H-IIA[2], а изстрелването е става от космически център Танигашима. Общата маса на апарата при изстрелване е 3 020 kg.[3]

Първоначално мисията на Кагуя предвижда запуск през 2003 г., но технически затруднения отлагат изстрелването до 2007 г.[4]

Конструкция[редактиране | edit source]

Космическият апарат се състои от 3 части.

Главен апарат[редактиране | edit source]

Главният космически апарат представлява правоъгълна кутия с размери 2,1 m на 4,2 m с маса след изстрелването — 2 914 kg.[3]

Спецификации
  • Маса: 2 914 kg
  • Размер: 2,1 x 2,1 x 4,8 m
  • Захранване: 3,5 kW (Max.)
  • Продължителност на мисията: 1 година
  • Орбита: кръгова орбита
  • Височина:100 km
  • Инклинация: 90 градуса

Окина и Оуна[редактиране | edit source]

Двата малки придружаващи спътници са с формата на осмоъгълни призми. Окина приема и предава радиовълни от Земята, когато орбитърът е скрит зад Луната за да се измери доплеровия ефект.

Оуна ще бъде използвана за да измери гравитационното поле на Луната, особено в територията, където доплеровия ефект не може да се използва.

Резултати[редактиране | edit source]

По-важните резултати от мисията са:

  • Направа на глобална топографска карта на Луната, по-добра от предходната.[5]
  • Детайлна карта на обратната страна на Луната за разпределението на силата на тежестта.[6]
  • Първо оптическо наблюдение на вътрешността на кратера Шакълтън.[7]

Други лунни сонди[редактиране | edit source]

Кагуя е част от възобновения интерес към изследването на естествния спътник на Земята. Това е най-голямата мисия до Луната, от Аполо насам[8] и първата японска мисия, след Хитен изстрелян през 1990 г.[1][9] Китай изстрелва космическия апарат Чанг 1 на 24 октовмри 2007 г., последван от Индия с нейния Чандраян-1 изстрелян на 28 октовмри 2008 г. и накрая САЩ с Лунар Риконъсънс Орбитър изстрелян през юни 2009 г. ЕКА, Русия, Япония, Индия и Китай планират бъдещи пилотирани мисии до Луната или изграждането на лунна база между 2018 и 2025 г.[10]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Kaguya – Another Chapter for the Lunar Saga. // Red Orbit, 14 септември 2007. Посетен на 2008-09-14.
  2. а б ((bg))Японската космическа сонда пусна втория си спътник.
  3. а б 平成19年度夏期ロケット打ち上げおよび追跡管制計画書 (Rocket Launch and Tracking Control Plan, Summer 2007) (PDF). // MHI / JAXA.
  4. Japan launches first lunar probe. // 14 September 2007. Посетен на 2008-09-14.
  5. H. Araki et al. Lunar Global Shape and Polar Topography Derived from Kaguya-LALT Laser Altimetry. // Science (5916). February 13, 2009. DOI:10.1126/science.1164146. с. pp. 897 - 900.
  6. N. Namiki et al. Farside Gravity Field of the Moon from Four-Way Doppler Measurements of SELENE (Kaguya). // Science (5916). February 13, 2009. DOI:10.1126/science.1168029. с. pp. 900 - 905.
  7. J. Haruyama et al. Lack of Exposed Ice Inside Lunar South Pole Shackleton Crater. // Science (5903). November 7, 2008. DOI:10.1126/science.1164020. с. pp. 938 - 939.
  8. SELENE: The largest lunar mission since the Apollo program. // Посетен на 2008-09-14.
  9. Hiten. // NASA. Посетен на 2008-09-14.
  10. NASA Authorization Act of 2008 - Section 404 - Lunar Outpost. // Library of Congress, 8 февруари 2014.

Външни препратки[редактиране | edit source]