Едуин Хъбъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хъбъл.

Едуин Хъбъл
американски астроном
Едуин Хъбъл 
Роден: 20 ноември 1889
Маршфилд, САЩ
Починал: 28 септември 1953
Сан Марино, САЩ

Едуин Пауъл Хъбъл (на английски Edwin Powell Hubble, произнася се по-близо до Хабл) е американски астроном. От 1914 до 1917 г. работи в Йеркската обсерватория, а от 1919 г. — в обсерваторията Маунт Уилсън към Чикагския университет. Член е на Националната академия на науките на САЩ от 1927 г.

Хъбъл променя основно разбиранията на човечеството за Вселената, като потвърждава съществуването и на други галактики, а не само на нашия Млечен път. Той разглежда също идеята, че големината на ефекта на Доплер (в дадения случай наричан «червено отместване»), наблюдаван в светлинния спектър на отдалечени галактики, расте пропорционално на разстоянието от Земята до една или друга галактика. Тази пропорционална зависимост става известна като Закон на Хъбъл (две години по-рано същото откритие прави белгийският учен Жорж Льометр). Интерпретацията на червеното отместване като доплеров ефект е предложена по-рано от американския астроном Весто Слайфер (Vesto Slipher), чиито данни използва Едуин Хъбъл. Обаче Хъбъл все пак се съмнява в интерпретацията на тези данни, което го води до създаването на теорията за метричното разширение на пространството (Metric expansion of space, Разширение на Вселената), състоящо се в почти еднородно и изотропно разширение на космическото пространство в мащабите на цялата Вселена.

Основните трудове на Едуин Хъбъл са посветени на изучаването на галактиките. През 1922 г. той предлага наблюдаемите мъглявини да се разделят на извънгалактически (галактики) и галактически (газови и прахови). През 1925 г. Хъбъл предлага т. нар. камертонна диаграма, която представлява графична класификация на типовете галактики. През 1924—1926 г. на фотографиите на някои най-близки галактики той открива звезди, от които те са съставени, с което доказва, че те представляват звездни системи, подобни на нашата галактика (Млечния път). Зависимостта между червеното отместване на галактиките и разстоянието до тях (Закон Хъбъл) е открита през 1929 г. През 1935 г. открива астероид № 1373, наречен от него «Цинцинати» (1373 Cincinnati).

Хъбъл и Нобеловата награда[редактиране | edit source]

Хъбъл посвещава голяма част от последните години на кариерата си на опит да направи астрономията част (подраздел) на физиката, вместо това да се разглежда тя като самостоятелна наука. Основната му цел е да могат астрономите, включително и той самият, да бъдат "разпознати" от международния Нобелов комитет за техния значителен принос към астрофизиката. Кампанията му не се увенчава с успех до края на живота му, но скоро след смъртта му Нобеловият комитет решава, че постиженията в областта на астрономията попадат под критериите за връчване на Нобеловите награди по физика (наградата обаче не може да се присъжда посмъртно).

В негова чест[редактиране | edit source]

В чест на Хъбъл е наречен астероид № 2069, открит през 1955 г. (2069 Hubble), а също знаменитият космически телескоп «Хъбъл», изведен на орбита през 1990 г. През май 2009 г. с помощта на совалката Атлантис телескопът е ремонтиран, като са монтирани допълнително и два нови уреда. След изпитване и калибриране Хъбъл възобновява рутинната си работа през септември 2009 г. Очаква се телескопът да запази напълно функционалността си най-малко до 2014 г., а може би и повече.

Вижте още[редактиране | edit source]