Двадесет хиляди левги под водата
| Двадесет хиляди левги под водата | |
| Vingt mille lieues sous les mers | |
 |
|
| Други имена | Капитан Немо |
|---|---|
| Оригинален език | френски |
| Автор | Жул Верн |
| Първо издание | 1870 г. Франция |
| Жанр(ове) | приключенска литература |
| Вид | роман |
| ISBN | ISBN 9545287187 |
| Предходна | Децата на капитан Грант |
| Следваща | Тайственият остров |
„Двадесет хиляди левги под водата“ е седмият по ред роман от поредицата „Необикновени пътешествия“ на френския писател Жул Верн (1828-1905). Книгата е издадена за първи път през 1870 г. във Франция със заглавието Vingt mille lieues sous les mers от известния френски издател Пиер Етцел, с когото авторът има сключен договор за романите си. Илюстрациите в романа са дело на Алфонс дьо Ньовил и Едуард Руи. У нас романът е познат като „Капитан Немо“ и има над десет издания.
Сюжет [редактиране]
Романът започва с описание на загадъчните срещи на кораби от различни националности със странен плуващ риф. След сблъсък с парахода „Шотландия“ се налага тезата, че става въпрос за гигантски нарвал — вид кит от полярните морета. Предприета е експедиция за залавянето му.
На борда на американската фрегата „Абрахам Линколн“ се качват главните герои на романа — френският професор по естествена история и морски биолог Пиер Аронакс, прислужникът му Консей и канадският китоловец Нед Ланд. След неуспешно преследване на нарвала героите попадат на борда на голям подводен кораб и стават неволни пленници на капитана му. Оказва се че „нарвалът“ е свръхмодерна за времето си електрическа подводница „Наутилус“ с екипаж и капитан от изгнаници, отрекли се от всякакъв контакт с цивилизования свят.
Капитанът се представя с името Немо, което преведено от латински означава „никой“. Капитан Немо разговаря с подчинените си на някакъв странен и неразбираем език за новите пасажери, и заповедите му се изпълняват безпрекословно. На борда на „Наутилус“, чийто девиз е Mobilis in mobili — Подвижен в подвижното (лат.) професор Аронакс и спътниците му се сблъскват с необикновените чудеса и съкровища на електрическия кораб. Те започват едно пътешествие, за което всеки учен би завидял за мястото на проф. Аронакс. Прекосявайки Тихия океан и Индийския океан „Наутилус“ преминава през неизвестен подводен тунел от Червено море в Средиземно море. Следва среща отвъд Гибралтарския проток с легендарната Атлантида и през Атлантическия океан достигане до Южният полюс. Пътешествието е изпълнено с много необикновени случки и приключения, борба с кашалоти и октоподи, потапяне на четири левги в дълбините на океана и морски двубой с военен кораб. Професор Аронакс и спътниците му успяват да избягат от „Наутилус“ използвайки момента, в който той е засмукан от водовъртежа на Маелстрьом.
Значението на романа може да се вижда не само за приключенската белетристика но и в борбата на идеи:
| „ | Този индиец живее в една страна на потисничеството. И всички потиснати хора, където и да живеят, са граждани на тази страна Индия, и затова като един потиснат човек аз до последния си дъх гордо ще казвам: 'Аз съм индиец!' | “ |
|
—Капитан Немо, 16. гл. последен пасаж |
||
Други [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
- Текстът на романа в оригинал от fr.wikisource ((fr))
- Текстът на романа от en.wikisource ((en))
