Хенри Джон Темпъл, лорд Палмерстън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хенри Джон Темпъл)
Направо към: навигация, търсене
Хенри Темпъл, лорд Палмерстън
британски политик
Хенри Темпъл, лорд Палмерстън 
Роден: 20 октомври 1784
Уестминстър, Лондон
Починал: 18 октомври 1865
Брокет Хол, Хартфордшър

Хенри Джон Темпъл, трети виконт Палмерстън (на английски: Henry Temple, 3rd Viscount Palmerston) (1784–1865), известен още като лорд Палмерстън, е английски държавник, дълги години ръководил отбраната и външната политика на страната. На два пъти е министър-председател на Обединеното кралство. От 1807 г. до смъртта си през 1865 г. Хенри Джон Темпъл почти без прекъсване е част от кабинета на правителството. Той започва политическата си кариера като част от торите, но я завършва като либерал.

Хенри Темпъл се помни най-вече с водената от него британска външна политика в период, в който империята е в своя апогей. Той служи последователно като държавен секретар по външните работи (министър на външните работи) и премиер-министър. Част от мерките, които той предприема през този период и които получават името либерален интервенционизъм, са доста спорни и се обсъждат и до днес.

Министър на външните работи[редактиране | edit source]

След като през пролетта на 1828 г. се оказва в опозиция, лорд Палмерстън започва да се занимава по-тясно с външнополитически дела. Публичните му речи по въпроса му носят популярност и покана да се завърне в кабинета. Преговорите с премиера херцог Уелингтън обаче се провалят. През 1830 г. на власт идва Чарлз Грей, който съвсем очаквано кани лорд Палмерстън да стане секретар (министър) по външните работи. Новият първи дипломат започва да работи с много енергия, а влиянието, което постепенно натрупва, го задържа на поста общо 20 години (1830-1834, 1835-1841 и 1846-1851). При преговорите с чужди правителства той често прибягва до заплаха за решаване на спора със сила.

Белгийска независимост[редактиране | edit source]

Първата важна задача за лорд Палмерстън е да се справи с въпроса за Белгийската независимост. По това време територията на днешна Белгия е част от Нидерландия и през 1830 г. белгийците повеждат гражданска война. По молба на холандския крал Вилем I, Великите сили се събират на конференция в Лондон, за да разрешат въпроса. Разпределението на силите е следното: скандинавските страни подкрепят Холандия и изявяват желание да се намесят в нейна полза; от другата страна е Франция, която застава зад белгийците и също е готова да влезе в конфликта. Много от белгийските революционери открито се обявяват за съюз с Франция, което би нарушило баланса на силите в Европа. При вземането на решение лорд Палмерстън отчита тези фактори, заедно с тесния съюз между Франция и Великобритания. Решението му е да се подкрепи независимостта на Белгия, като в случай че несъгласните страни решат да използват сила, те ще срещнат обединената мощ на Франция и Великобритания. В случай обаче, че Франция реши да анексира Белгия, то Обединеното кралство ще оттегли своята подкрепа и французите ще се окажат изолирани и без съюзници. Така потенциалният европейски военен конфликт е предотвратен, като е запазен и дотогавашният баланс на силите на континента. Белгия получава своята независимост, а принц Леополд I, вдовец на британска принцеса, е поставен на белгийския трон.

Вижте също[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за