Мимас (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мимас
Естествен спътник на Сатурн
Mimas moon.jpg
Мимас заснет от апарата Касини-Хюйгенс
Откриване
Открит от Уилям Хершел
Дата 17 септември 1789 г.[1]
Орбитални параметри
Голяма полуос (a) 185 520 km[2]
Ексцентрицитет (e) 0,0202[3]
Орбитален период (P) 22 часа 37 мин. 5 сек.
Физически характеристики
Среден диаметър 415,6 × 393,4 × 381,2 km (0,0311 от Земния)
Маса (m) (3,7493±0,0031)×1019 kg[4]
Средна плътност 1,17 g/cm3
Екваториална гравитация 0,077 m/s2
Втора космическа скорост 0,159 km/s
Период на въртене 22 часа 37 мин. 5 сек.
(синхронен)
Наклон на оста 0,005°
Албедо 0,77
Видима величина 12,9
Повърхностна температура (T) ≈ 64 K

Мимас е естествен спътник на Сатурн открит през 1789 г. от Уилям Хершел.[5] По диаметър Мимас е 20-тия най-голям спътник в Слънчевата система.

Наименование[редактиране | edit source]

Спътникът носи името на един от сто и петдесетте гиганти със змеевидна опашка от древногръцката митология Мимас, син на Уран и на Гея. Като алтернатива се използва означението Сатурн 1.

„Мимас“ и имената на останалите тогава известни седем спътника на Сатурн са предложени от сина на Уилям ХершелДжон Хершел през 1847 г. в неговата публикация Резултати от астрономически наблюдения на Нос добра надежда ([1]).

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Мимас заснет от апарата Касини-Хюйгенс. Обърнете внимание на недотам сферичната форма на спътника.

Ниската плътност на Мимас от 1,17 g/cm3 сочи че той е съставен предимно от лед и сравнително малко количество скален материал. Поради приливните сили на които е подложен, спътникът има форма на елипсоид като дългата му ос е с 10% по-дълга от късата.

Най-голямата забележителност на спътника е големият кратер Хершел с размери от 130 km в диаметър или почти 1/3 от диаметъра на Мимас. Кратерът има максимална дълбочина спрямо заобикалящия го терен от 10 km, стени високи 5 km и централни възвишения високи 6 km спрямо дъното на кратера. Ако Мимас беше с размерите на Земята, то кратерът би бил над 4000 km в диаметър или голям колкото Канада. Ударът причинил кратера почти е разрушил Мимас; разломи и пукатини от ударната вълна са видни на обратната страна на спътника. Повърхността е осеяна с множество по-малки кратери с диаметър над 40 km, но в областта на южния полюс кратери над 20 km.

На повърхността се наблюдават следните геологични образувания: кратери и пропасти.

Изследване[редактиране | edit source]

Сондата Пионер 11 прелита покрай Мимас през 1979 г.,[6] като най-голямото сближаване със спътника е на разстояние 104 263 km на 1 септември 1979 г. Вояджър 1 се доближава до спътника през 1980 г., а Вояджър 2 през 1981 г.

Мимас е заснеман няколко пъти от апарата Касини-Хюйгенс на различни разстояния, най-близкото от които на 63 000 km на 1 август 2005 г. Разширената мисия на космическия апарат ще включва няколко доближавания до спътника. Най-близото преминаване на Касини е на 13 февруари 2010 г. на разстояние 9 500 km.

Мимас в киното и фантастиката[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Imago Mundi - La Découverte des satellites de Saturne. //
  2. Harvey, Samantha. NASA: Solar System Exploration: Planets: Saturn: Moons: Mimas: Facts & Figures. // NASA, April 11, 2007. Посетен на 2009-10-02.
  3. NASA Celestia
  4. Jacobson, R. A.. The GM values of Mimas and Tethys and the libration of Methone. // Astronomical Journal 132 (2). 2005. DOI:10.1086/505209. с. 711.
  5. Herschel, W.. Account of the Discovery of a Sixth and Seventh Satellite of the Planet Saturn; With Remarks on the Construction of Its Ring, Its Atmosphere, Its Rotation on an Axis, and Its Spheroidical Figure. // Philosophical Transactions of the Royal Society of London 80. 1790. DOI:10.1098/rstl.1790.0001. с. 1–20.
  6. Pioneer 11 Full Mission Timeline. // Dmuller.net. Посетен на 13 юни 2014.

Външни препратки[редактиране | edit source]


Спътници на Сатурн
... | Янус, Епиметей | Мимас | Метония | ...
Мимас | Енцелад | Тетида | Диона | Рея | Титан | Хиперион | Япет | Феба