Енцелад (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за спътника. За гиганта вижте Енцелад.

Енцелад
Енцелад
Енцелад заснет от апарата Вояджър 2
Откриване
Открит от Уилям Хершел
Дата 28 август 1789 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Голяма полуос 238 020 km
Ексцентрицитет 0,0045
Орбитален период 32 часа 53 мин 07 сек
Инклинация 0,02°
Естествен спътник на Сатурн
Физически характеристики
Среден диаметър 498,8 km
Маса 8,6×1019 kg
Средна плътност 1,3 g/cm3
Повърхностна гравитация 0,079 m/s2
Втора космическа скорост 716 km/h
Период на въртене 32 часа 53 мин 07 сек (синхронен)
Наклон на оста
Албедо 0,99
Повърхностна температура
– мин.
– средна
– макс.


неизв.
70 K
неизв.
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане няма

Енцелад е естествен спътник на Сатурн открит през 1789 г. от английския астроном Уилям Хершел. Изследван е от апарата Касини-Хюйгенс през 2004 г. и 2005 г.

Наименование[редактиране | edit source]

Енцелад е наречен на името на един от гигантите от древногръцката митология Енцелад, затрупан от Зевс с вулкана Етна. Познат също като Сатурн 2.

Името „Енцелад“, както и имената на всичките тогава познати спътници (общо седем) са предложени от сина на У. Хершел — Джон Хершел — в публикация, излязла през 1847 г. — „Results of Astronomical Observations made at the Cape of Good Hope“ (Резултати от астрономическите наблюдения, направени на нос Добра Надежда) [1].

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Атмосфера[редактиране | edit source]

През март 2005 г. НАСА разкри че магнитометърът на апарата Касини е регистрирал отклонения в магнитното поле на Енцелад които могат да бъдат обяснени единствено с наличието на атмосфера, вероятно състояща се от йонизирана водна пара. Понеже гравитацията на спътника е малка и не може да задържи за дълго каквато и да е атмосфера, газовете вероятно се възстановяват от вътрешни източници като вулкани и гейзери (виж тези страници за повече информация: [2] [3] [4] [5] [6]).

Въпреки че атмосферата на Енцелад е много по-плътна от тези на останалите спътници изградени предимно от лед, нейното налягане е около 1012 пъти по-ниско от земното.

Повърхност[редактиране | edit source]

Енцелад заснет от апарата Касини-Хюйгенс на 16 февруари 2005 г.

Повърхността на Енцелад се състои от райони покрити с кратери, сравнително гладки равнини и линейни разломи и хребети. За част от повърхността се смята че е на по-малко от 100 милиона години, сочещо за наличието на криовулканизъм. Като цяло повърхността е покрита с чист лед с много малко примеси. В резултат на това видимото албедо на Енцелад е най-високото измежду всички тела в Слънчевата система - 0,99. Поради високото отражение на светлина неговата температура е едва -201°C.

Спътникът е твърде малък за да може вътрешността му да бъде нагрята от радиоактивен разпад. Енцелад е в 1:2 орбитален резонанс с Диона, по начин подобен на Йо и Европа. За приливните сили на Диона обаче се счита че са недостатъчни за да разтопят леда във вътрешността на спътника. Геологични образувания на повърхността на Енцелад обаче сочат наличието на скорошна активност. Някои от тях са подобни на тези на Европа и се спекулира че е възможно под ледената кора на Енцелад да се крие океан.

Вулканичната и гейзерна активност на Енцелад вероятно е източник на материала образуващ тънкия E пръстен на Сатурн. Според друга теория пръстена е образуван вследствие на сблъсъци на космически прах с повърхността на спътниците в сатурновата система.

Учените официално разпознават следните геологически образувания по повърхността на Енцелад:

Вижте също: Списък на геологическите образувания на Енцелад.

Външни препратки[редактиране | edit source]


Спътници на Сатурн
... | Палена | Енцелад | Телесто, Тетида, Калипсо | ...
Мимас | Енцелад | Тетида | Диона | Рея | Титан | Хиперион | Япет | Феба