Гея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Гея (митология))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за древногръцката богиня. За космическия апарат вижте Гея (космически апарат).

Древногръцки богове
Титани и Олимпийски богове
Морски божества
Хтонични божества
Други богове
Изначални богове
Гея, от Анселм Фойербах (1875)


П.Рубенс "Природата украсявана от Трите грации"
средата на 1615 г.,масло,1067 х 724мм

Гея (произнася се / ɡeɪ.ə / или / ɡaɪ.ə /; от старогръцки Γαῖα "земя" или " Gaia, Gæa и Gea, от който и новогръцки Γῆ ) е първична гръцка богиня, олицетворяваща Земята, гръцката версия на "майката природа" или майката Земя. За нея най- ранните сведения са микенската гръцка митология, "Майка Гея" написана в Линеар Б сричкови скрипт.

Гръцка митология[редактиране | edit source]

Хезиод разказва в Теогония как, след раждането на хаоса, широко разтлала силна, даваща живот на всичко Гея. Тя дала основата на боговете на Олимп. Тя родила Уран, звезното небе, едрите планини, безплодните дълбини на моретата и дала живот на безполовото размножаване(партеногенеза). А след това, както разказва Хезиод, че тя е велика богиня на природата: тя се сношава със сина си, Уран. Те имали шест женски и шест мъжки рожби. Това били великите титани. Бог Океан,Койос, Криос,Хиперион и Япет, Тея и Рея, Темида, Мнемозина, Феба и Тетия и най-малкия Кронос. Най-лукав и най-страшен между всички Кронос се обърнал срещу баща си. Хезиод споменава още и за гигант едноок циклоп Бронтес (гръмовержец), Стероп (мълния) и Аргес. След това той добавя ужасни сторъки синове на земята и небето, Хекатонхейри: Кот, Бриарей и Гий всеки с по петдесет глави. Уран с неприязън към децата си ги затворил в самите недра на Гея, в тъмния Тартар. Гея събрала своите деца и ги убеждавала да застанат срещу баща си, но само най-малкия Кронос събрал достатъчно смелост да му се опълчи. Гея имала и още деца от Уран. Тя била оплодена от кръвта му, след като Уран е кастриран от сина си Кронос. А от изхвърлените генеталии на Уран в океана се родила Афродита. г

Класическото изкуство[редактиране | edit source]

Гея е представена по двата начина. В атинската вазова живопис е показана като Атина, която получава бебето Erichthonius от ръцете на майката сътворител Гея. Хефест е наблюдателя. На дъното на стомната (вазата) с червени цифри е изписано, 470-460 г. пр. Хр. По-късно има намерена мозайка която е Централна част от римска вила в Sentinum (сега известна като Sassoferrato, в Умбрия, Италия), ок. 200-250 . Айон, богът на вечността, стои вътре в небесната сфера, украсена със зодиакални знаци, между зелено и голо дърво (лято и зима, съответно). Пред него е майката богиня на земята Гея с четирите си деца, които вероятно представляват четирите сезона. Счита се също, че произходът на богинята Артемида, такава, каквато е позната повсеместно в наше време от гръцката митология, произлиза от Артемида Ефеска е всъщност Великата Богиня Майка. Не е девствена и е представяна в изображения и скулптури с много гърди, което символизира, че е майка на всичко живо.

Родствени връзки[редактиране | edit source]

Гея е олицетворение на Земята, титаните са нейното потомство. За неиното родство намираме в отделни митове. Някои от тях са свързани последователно, а някои са уточнени само в незначителни варианти.

Етнология[редактиране | edit source]

Гръцката дума "γαῖα" (Прев. като Гея) е обезпечение под формата на "γῆ" (GE, дорийски "γά" - жа и най-вероятно "δᾶ" га ), значението Земята е една дума с неизвестен произход. Смисъла на Гея земята, сушата и в някои текстове, може би производни на латинското "авиа" (баба). Съчетава формата на GE "γεω-" (гео-) се използва в древногръцката и съвременните международни и английски език думи като география, геология, геометрия и т.н.

Разяснения[редактиране | edit source]

Някои източници, като антрополозите Джеймс М., Мария Гимбутас и Барбара Уокър, твърдят, че Гея като майката Земя и по-рания и вариант на индоевропейската Велика майка, почитана в новокаменната епоха. Вярата в майката Земя често е отличителна черта на съвременното Езичество. Гърците никога не биха забравили, че в древността дома на богинята майката е бил Крит, където някои идентифицират Гея с почитания като Потния Терон (на "Господарката на животните"). Наименованието може да се срещне в по-късни гръцки текстове като Артемида, Деметра или Атина. В Рим на фригийската богиня Кибел е почитана като Magna Mater ( "Великата майка") или като Матер Nostri ("Нашата майка") и се идентифицира с Роман Церера - богиня на зърното, което е приблизителен еквивалент на гръцката Деметра, но с различни аспекти и почитана с различен култ. Но общата част е тази, че земята е плодородна сама по себе си жена. Тези традиции са силно повлияни от по древната култура на древния Близък Изток. В шумерската митология Ки е земната богиня. А в акадската писменост тя има сричкова стойност: ги, ге, ея. Някои учения я идентифицират с НИНХУРСАГ майка на всичко живо. Също така в културите в културите на Тихия океан майката земя е била известна с много имена както и с най-много качества. В Южна Америка и Андите тя била почитана като „майка на промяната, на епохата”, в мексиканската култура тя бива наричана „Преподобна Майка Земя”. В индуизма, Майка на цялото творение е наречена „Гаятри”. Гаятри е името на един от най-важните ведически химни състоящ се от двадесет и четири срички. Един от най-свещените текстове казва: „Гаятри е Брахма, Гаятри е Вишну, Гаятри е Шива, Гаятри е Ведите”. Геятри по-късно почва да се персонифицира като богиня. Тя е представена с пет глави и е седнала в лотос. Четирите глави на Гаятри представят четирите глави на Веда а петата е всемогъщ Бог. С изобразените си десет раце тя държи всички символи на бог Вишну. Тя е една от съпругите на бог Брахма. Само в египетската митология е бог на Земята – Геб. А в мормонството я наричат земята Дух и я изобразяват как говори с Моисей.

Галерия[редактиране | edit source]

Фамилно дърво според различните източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]