Змей

Змей в славянската митология е демон с образ на змия, човек и птица, с крила, крака и опашка.Тялото му е покрито със светещи люспи. Змеят е висша зла сила, пратеник на бога на злото Чернобог, и се стреми да разруши божествения ред — Правда. Живее в пещери, по високи планини и скали. Змейовете отклоняват или спират облаците и дъждовете,като по този начин предизвикват суши като пресушават реки и езера или унищожават реколтата с дъждовни порои и градушки, причинявайки масов глад.

Змеят може да се превръща в красив млад мъж и да подмамва или отвлича жени. От тях се раждат юнаци. Понякога змейовете принуждават селата, край които живеят, да им дават като данък млади девойки. В противен случай змеят спира реките или отравя езерата.

Пръв враг на змея е бог Перун — върховният господар. Той преследва змейовете и влиза в единоборство с тях като винаги побеждава след дълга и опасна борба, по време на която се разразяват страховити бури и стихии.

Богът-конник Ярило също встъпва в битка със змея всяка пролет, което е израз на борбата между доброто и злото, между зимата и лятото.

Сред южните славяни се вярва, че някои змейове (хали) са добротворни — пазят селата си от други змейове и помагат на хората в беда. Начин да се прогони зъл змей от селото е фолклорният обред Гонене на змей. При него всички неженени мъже от селото се събличат чисто голи, събират се в дружина и тръгват да обикалят въоръжени. Вдигат шум и мушкат навсякъде, където може да се е скрил духът на змея. Ако срещнат човек по улиците може да го набият, защото змейовете често се превръщали в хора. Накрая всички заедно се изкъпвали в река, така че силата на водата да отнесе злите енергии.

Змеят може да бъде победен от лековити билки - вратига, комунига, синя горска тинтява, чемерика, перуника, набрани на Еньовден или през Русалската неделя. Змеят също така се описва като огромна, грозна триглава змия, която убива със силата на мускулестото си туловище.

Вижте също

• Славянски митични същества
• Славянска религия
• Български фолклор