Маринър 9

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маринър 9
Маринър 9
Сондата Маринър 9
Общи данни
По програма на НАСА
Тип автоматичен
Основни цели изследване на Марс.
Дата на изстрелване 30 май 1971 г.
Кейп Канаверъл
Стартова установка Атлас
Маса 580,8 kg
Продължителност 30 май 1971 до 27 октомври 1972
Уебстраница Маринър 9 (НАСА)
Оборудване
Маринър 9 в Общомедия

Маринър 9 (други обозначения: Маринър Марс '71 / Маринър-I) е космически апарат на НАСА от програма Маринър, чиято първостепенна цел е изследването на планета Марс. Запускът е осъществен на 30 май 1971 г. от ВВС база Кейп Каневерал и достига планетата на 13 ноември същата година. Маринър 9 става първият апарат, който обикаля около друга планета, като изпреварва с много малко съветските Марс 2 и Марс 3, които пристигат месец по-късно. След месеци на пустинни бури, сондата успява да изпрати изненадващо ясни снимки на планетата.

Ултравиолетовият спектрометър е конструиран от Лабораторията по атмосферна и космическа физика.

Цели[редактиране | edit source]

Маринър 9 е изпратен за да продължи атмосферните проучвания започнати от Маринър 6 и 7 и за да картографира 70% от марсианската повърхност от ниска височина (около 1 500 km) с много по-добра резолюция (1 километър за пиксел до 100 метра за пиксел) от всяка друга мисия до планетата дотогава. Сондата има инфрачервен радиометър, с който трябва да бъде засечена вулканична активност на планетата ако има такава. Двата естествени спътника на Марс също са включени в изследването.

Постижения[редактиране | edit source]

Гледка към Noctis Labyrinthus „лабиринт“ към западният край на Валес Маринър.

Маринър 9 е първият космически апарат обикалял около друга планета. Носил е подобни научни инструменти на тези на Маринър 6 и 7, но заради нуждата от по-голяма двигателна система, Маринър 9 тежи повече. При пристигането си в орбита около Марс, атмосферата е изключително запрашена от пустинни бури.

След 349 дни в орбита на Марс, Маринър 9 е изпратил 7 329 снимки, представляващи 80% от повърхността на планетата. Снимките разкриват много подробности от терена на Марс, като корита на реки, кратери, масивни външни вулкани (като Олимп, най-високият вулкан познат в Слънчевата система), каньони (включително Валес Маринър, система от каньони простираща се на 4 000 от повърхността на Марс), доказателства за ерозия причинена от вятър и вода и др. Малките спътници на Марс Фобос и Деймос също са фотографирани. Откритията на Маринър 9 са допълнени от по-късната програма Викинг.

Огромната система от каньони Валес Маринър е наименувана в чест на Маринър 9 и неговите постижения.

След изразходване на горивото за контрол на височината, апаратът се изключва на 27 октомври 1972 г. В момента Маринър 9 е все още в орбита на Марс поне до към 2022 г., когато апаратът ще навлезе в атмосферата на Марс.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни прапратки[редактиране | edit source]