Маринър 4

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Маринър 4
Сондата Маринър 4
Общи данни
По програма на	НАСА
Основни изпълнители	JPL
Тип	автоматичен
Основни цели	изследване на Марс.
Орбита/траектория
Запуск	28 ноември 1969 г. ВВС база Кейп Каневерал
Стартова установка	Атлас
Маса	260,68 kg
Важни събития
Продължителност	28 ноември 1969 до 21 декември 1967
Състояние
Интернет страница	Маринър 4 (НАСА)
Оборудване

Маринър 4 (Марс-Маринър 1964) е четвъртият космически апарат от програма Маринър и първият извършил успешно прелитане около Марс. Той е и направил първата снимка на марсианската повърхност. Апаратът е конструиран за извършването на близки наблюдения на планетата и пращането им на Земята. Други цели на мисията са измервания на частиците и полето в междупланетното пространство в близост до Марс.

Съдържание 1 Конструкция на апарата 2 Мисия 2.1 Изстрелване 2.2 Полет покрай Марс 2.3 Удар с метеорид и прекъсване на комуникацията 3 Резултати 4 Вижте също 5 Източници 6 Външни препратки

[редактиране] Конструкция на апарата

Маринър 4 има осмоъгълна магнезиева основа, с дължина 1 270 mm по диагонал и 457 mm висока. Четири слънчеви панела са прикачени към конструкцията с дължина 6,88 m от единия до другия край на апарата. На върхът на Маринър 4 има антена с дължина 1 168 mm. До нея е разположена друга, действаща във всички посоки с височина 2 235 mm. Цялостната височнина на апарата е 2,89 m. Отдолу в центъра на конструкцията е монтирана телевизионна камера. В осмоъгълният апарат се помества електронно оборудване, двигателна система и запаси от гориво за контрол на височината. Повечето научни инструменти са монтирани външно. Освен камерата това са магнитометър, детектор на прах, телескоп за космически лъчения, детектор за следи от радиация, сонда за слънчева плазма и гайгеров брояч.

Електроенергията се осигурява от 28 224 слънчеви клетки в четирите слънчеви панели. Допълнителна презареждаема батерия от 1200 W/h също помага при нужда от маневри. За задвижване се използва хидразиново гориво. Контрола на височината се осигурява от 12 двигателя със студен азот монтирани за края на слънчевите панели.

[редактиране] Мисия

[редактиране] Изстрелване

След изстрелването от стартова площадка 12 на ВВС база Кейп Каневерал защитното покривало е изхвърлено и комбинацията от степен на ракета Аджена-Д и Маринър 4 е раделена от бустера (ракетата) Атлас в 14:27:23 UTC на 28 ноември 1964 г. Първото изгаряне на Аджена-Д от 14:28:14 до 14:30:38 извежда Маринър в околоземна орбита, а воторото изгаряне от 15:02:53 до 15:04:28 изпраща Маринър 4 в трансферна орбита към Марс. Отделяне от степен Аджена-Д в 15:07:09 и апаратът предприема курс към Марс. Следва разгръщане на слънчевите панели.

[редактиране] Полет покрай Марс

След 7 и половина месечно пътешетвие включващо една маневра посред пътя на 5 декември 1964 г., космическият апарат достига Марс на 14-15 юли 1965 г. Апарата прави мжожество снимки на повърхността на планетата.^[1] Снимките направени от апарата са съхранени в лентата на борда на Маринър. В 02:19:11 UT на 15 юли Маринър 4 преминава отвъд Марс и радиосигналът прекъсва. Препращането на снимките започва 8,5 часа след подновяването на сигнала и продължава до 3 вагуст. Всички снимки са пратени два пъти за да е сигурно, че част от информацията няма да е повредена или загубена.

[редактиране] Удар с метеорид и прекъсване на комуникацията

През късната 1967 г. е възобновено получаването на изнформация от Маринър 4. Детектора за космически прах засича 17 удара в продължение на 15 мин на 15 септември, които са вследствие на микрометеоритен дъжд, който временно променя височнината на апарата и най-вероятно слабо поврежда топлинния щит. По-късно се предполага, че апарата може би е прелетял близо до раздробеното ядро на кометата D/1895 Q1 или около нейни остатъци на разстояние около 20 млн. km.^[2][3]

[редактиране] Резултати

Обемът на информацията възвърнат от мисията е 5,2 млн. байта (около 634 kB). Всички експерименти са извършени успешно, с икзлючение на йонзационната камера/гайгеров брояч, които се провалят през февруари 1965 г. и експеримента на сондата за измервне на плазмата, който се проваля заради повреда с резистор на 6 декември 1964 г. Изпратените снимки показват луннопобен терен осеян с кратери (по-късните мисии до Марс показват, че този регион не е типичен за планетата, а само за древният участък заснет от Маринър 4). Атмосферното налягане на повърхността е от 4,1 до 7,0 mbar (от 410 до 700 паскала) и дневните температури са около -100 градуса Целзий. Не е засечено магнитно поле.

Първата близка снимка на Марс правена дотогава.

Снимките направени от апарата показват една относително неактивна планета открита към „жестокостта“ на космоса. След мисията надеждите за откриване живот на Марс са обезверени. Ако в бъдеще бъде открит такъв то той ще бъде основно от прости дребни организми.

След Маринър 4 научната фантастика се изменя, от описване на извънземни форми на живот обитаващи други планети от Слънчевата система към такива, които обитават планети обикалящи около далечни звезди.

Обащата цена на мисията се изчислява на около $83,2 млн., а на цялата поредица от апарати Маринър — $554 млн.

[редактиране] Вижте също

• Изследване на Марс

[редактиране] Източници

1. ↑ Mariner IV - First Flyby of Mars: Some personal experiences, Bill Momsen, p.2, accessed 24 април 2008
2. ↑ Разрешена ли е загадката около метеоритният дъжд ударил Маринър 4?
3. ↑ science.nasa.gov. Посетен на 24 април 2008 г.

[редактиране] Външни препратки

• Маринър 4 в каталога Nssdc.
• Маринър 4 в изследване на Слънчевата система от НАСА.
• Към Марс- Одисеята на Маринър 4 - януари 1965 (PDF).