Йохан Кеплер
Вижте пояснителната страница за други значения на Йохан Кеплер.
|
||||||||
Йохан Кеплер (на немски: Johannes Kepler) е немски математик, астроном и астролог. Той е ключова фигура в Научната революция, протекла през 16-17 век и завършила с труда на Нютон „Philosophiae Naturalis Principia Mathematica“. Кеплер е най-известен със своите закони за движението на планетите, наречени на негово име. Понякога е наричан „първият теоретичен астрофизик“, а Карл Сейгън го нарича „последния научен астролог“.
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Ранни години
Кеплер е роден на 27 декември 1571 година в свободния имперски град Вайл дер Щат, днес в германската провинция Баден-Вюртемберг. Дядо му, Зебалд Кеплер, е бил кмет на града, но по време на раждането на Йоханес, общественото положение на семейството е западнало. Баща му, Хайнрих Кеплер, се прехранва като наемен войник и изоставя семейството си, когато Йоханес е петгодишен. Предполага се, че умира в Нидерландия по време на Осемдесетгодишната война. Майката, Катарина Гулденман, е дъщеря на ханджия. Тя е лечителка и билкарка и по-късно е съдена като вещица. Роден преждевременно, Йоханес е слабо и болнаво дете, но впечатлява посетителите на хана на дядо си със своите забележителни математически способности.[1]
Още в детска възраст Кеплер проявява интерес към астрономията, когато неговата майка Катарина Кеплер му показва комети и лунно затъмнение. В същото време прекарано заболяване от едра шарка го оставя с влошено зрение и осакатени ръце, което през целия му живот е пречка за извършване на астрономически наблюдения.[2]
През 1589 година, след като преминава през начално училище, латинско училище, начална и висша семинария в държавната протестантска образователна система на Вюртемберг, Йоханес Кеплер постъпва в Тюбингенския университет като студент по теология.[3] В университета той става известен като отличен математик и умел астролог, изготвяйки хороскопи за своите състуденти. Под ръководството на Михаел Местлин той се запознава както с астрономическата система на Клавдий Птолемей, така и с тази на Николай Коперник. Станал привърженик на Коперник, той защитава в студентски диспути хелиоцентризма от теоретична и теологична гледна точка, твърдейки че Слънцето е основният източник на движеща сила във Вселената.[4] Въпреки неговото желание да стане свещеник, в края на обучението си Кеплер получава препоръки да бъде назначен за учител по математика и астрономия в протестантското училище в Грац и през април 1594 година приема назначението.[5]
[редактиране] В Грац (1594-1600)
Кеплер има намерение да стане протестантски свещеник, но неговите математически способности вече са забелязани и той получава покана да чете лекции по математика в университета в град Грац. Там преподава от 1594 до 1600 г.
[редактиране] В Прага (1600-1612)
През 1600 г. се премества в Прага при датския астроном Тихо Брахе. Съвместната работа на двамата астрономи не тече гладко поради различното им възприемане на Коперниковото учение. След смъртта на Тихо Брахе през 1601 г. Кеплер заема мястото му на математик и астроном в двора на Рудолф II.
[редактиране] Последни години
През 1612 г. се премества в Линц, а през 1626 г. - в Улм. През 1628 г. след военните успехи на армията на Фердинанд под командването на генерал Валенщайн Кеплер става официален съветник на Валенщайн. На тази длъжност се занимава главно с астрология и хороскопи. Последната си година прекарва в пътувания от Прага до Линц и от Улм до Регенсбург. Умира на 15 ноември 1630 г. в Регенсбург и е погребан в тамошната църква. Гробът му не е запазен.
Целият живот на Кеплер е труден - крехко здраве, семейни несполуки, тежко материално положение, религиозни преследвания. Всичко това пречи на научната му работа, но въпреки това той твори с размах.
[редактиране] Научни приноси
Няколко години Кеплер изучава многобройните данни от астрономичните наблюдения на Тихо Брахе и доказва, че действителното преместване на планетите около Слънцето става не по окръжности, а по елипси (в единия от фокусите на които се намира Слънцето), и формулира точните закони на тези премествания. Първите си два закона за движението на планетите публикува в трактата "Нова астрономия" (1609), а третият - в трактата "Хармонията на света" (1619). Кеплер е горещ привърженик на Коперниковото учение и със своите работи спомага за неговото утвърждаване и развитие.
В трактата си "Съкращение на Коперниковата астрономия" той показва, че първите два негови закона, открити за Марс, са валидни за всички планети и за Луната, а третият - за известните тогава четири спътници на Юпитер. Ватиканът включва това произведение в списъка на забранените книги. Кеплер счита също така, че Слънцето е една от многобройните звезди и че другите звезди, пръснати в пространството, са обкръжени от планети. По неговите "Рудолфови таблици" (1627) доста точно могат да се пресмятат положенията на планетите във всеки момент от времето.
Кеплер има голям принос и в оптиката. През 1611 г. публикува книгата "Диоптрика", която е първото научно изложение на оптиката. Тук той описва пречупването на светлината и обяснява получаването на образите с помощта на геометрично построение. През 1604 г. формулира закона за обратно пропорционалната зависимост на осветеността от квадрата на разстоянието до светлинния източник.
Кеплер е известен и като конструктор на телескоп - т. нар. далекогледна тръба на Кеплер, която се състои от две двойноизпъкнали лещи. У него намираме и идеята за гравитацията. Нютоновата теория за гравитацията се основава на Кеплеровите закони за движението на планетите.
Наред с трудовете си по астрономия Кеплер публикува и редица други интересни работи. По-специално той описва метод за определяне обемите на телата, който съдържа първите елементи на интегралното смятане. Освен това много подробно изследва симетрията на снежинките. Пионерските му работи в областта на симетрията по-късно намират приложение в кристалографията и теорията на кодирането.
[редактиране] Научните работи на Кеплер
- Mysterium cosmographicum (Свещената загадка на Космоса), 1596.
- Astronomiae Pars Optica (Оптическият дял на Астрономията), 1604.
- De Stella nova in pede Serpentarii (Относно новата звезда до крака на Змиеносеца), 1604.
- Astronomia nova (Новата астрономия), 1609.
- Tertius Interveniens, 1610.
- Dissertatio cum Nuncio Sidereo (Разговори с пратеника на звездите), 1610.
- Dioptrice (Диоптрика),1611.
- De nive sexangula (За шестоъгълната снежинка), 1611.
- De vero Anno, quo aeternus Dei Filius humanam naturam in Utero benedictae Virginis Mariae assumpsit, 1613.
- Eclogae Chronicae (1615, към Dissertatio cum Nuncio Sidereo).
- Nova stereometria doliorum vinariorum (Нова стереометрия на винените бъчви), 1615.
- Epitome astronomiae Copernicanae (Епитом на Коперниковата астрономия) (публикувана на три части в периода 1618–1621).
- Harmonices Mundi (Хармонията на световете), 1619.
- Mysterium cosmographicum (Свещената загадка на Космоса), 2-ро изд., 1621.
- Tabulae Rudolphinae (Рудолфови таблици), 1627.
- Somnium (Сънищата), 1634.
[редактиране] Любопитно
- Вторият космически кораб от серията АТК на Европейската космическа агенция е наречен на негово име.
[редактиране] Бележки
- ↑ Caspar, Kepler, pp. 29–36; Connor, Kepler's Witch, pp. 23–46.
- ↑ Caspar, Kepler, pp. 36–38; Connor, Kepler's Witch, pp. 25–27.
- ↑ James A. Connor, Kepler's Witch (2004), p. 58.
- ↑ Robert S. Westman, "Kepler's Early Physico-Astrological Problematic," Journal for the History of Astronomy, 32 (2001): 227–36.
- ↑ Caspar, Kepler, pp. 38–52; Connor, Kepler's Witch, pp. 49–69.
[редактиране] Източници
- Метев, Васил. Йохан Кеплер 1571-1630. София, 1963.
- Ю. А. Храмов - Физици (Биографична енциклопедия), изд. Наука и изкуство, С.,1980.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кеплер, Йоганн“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
