Правилен многоъгълник
Правилен многоъгълник се нарича прост многоъгълник (многоъгълник, който не се пресича никъде), който е равностранен и равноъгълен (с равни по дължина страни и ъгли). Най-простите правилни многоъгълници са равностранният триъгълник и квадратът.
За всеки брой на страните n правилните n-ъгълници са еднакви.
Примери:
- двустранен правилен многоъгълник — изроден, двулинейна отсечка;
- равностранен триъгълник;
- квадрат;
- правилен петоъгълник;
- правилен шестоъгълник;
- правилен седмоъгълник;
- правилен осмоъгълник;
- правилен деветоъгълник;
- правилен десетоъгълник;
- правилен дванадесетоъгълник.
Съдържание |
Свойства[редактиране]
Вътрешните ъгли на правилен n-ъгълник са
(или също
) градуса.
Също вътрешните ъгли на правилен n-ъгълник са (n−2)π/n радиана (или (n−2)/(2π) оборота).
Всички върхове на правилен многоъгълник лежат на една окръжност, т.е. те са конциклични точки, т.е. всеки правилен многоъгълник може да се впише в дадена описваща окръжност.
Правилният n-ъгълник може да се построи с линия и пергел тогава и само тогава, когато нечетните прости множители, на които се разлага n, са различни прости числа на Ферма. Вижте построим многоъгълник.
За n > 2 броят на диагоналите e
, т. е. 0, 2, 5, 9, ... Те разделят многоъгълника на 1, 4, 11, 24, ... части.
Лице[редактиране]
Лицето на правилен n-ъгълник е половината от обиколката, умножена по дължината на апотемата (отсечката, спусната от центъра на многоъгълника към една страна перпендикулярно на тази страна):
или
,
където b е дължината на страната, k на апотемата.
За b = 1 имаме
със следните стойности:
| 2 | 0 | 0,000 |
| 3 | ![]() |
0,433 |
| 4 | 1 | 1,000 |
| 5 | ![]() |
1,720 |
| 6 | ![]() |
2,598 |
| 7 | 3,634 | |
| 8 | ![]() |
4,828 |
| 9 | 6,182 | |
| 10 | ![]() |
7,694 |
| 11 | 9,366 | |
| 12 | ![]() |
11,196 |
| 13 | 13,186 | |
| 14 | 15,335 | |
| 15 | 17,642 | |
| 16 | 20,109 | |
| 17 | 22,735 | |
| 18 | 25,521 | |
| 19 | 28,465 | |
| 20 | 31,569 | |
| 100 | 795,513 | |
| 1000 | 79577,210 | |
| 10000 | 7957746,893 |
Разликата между лицата на многоъгълниците и това на окръжностите със същата обиколка са равни на 0,26 (приблизително), а за n<8 — малко повече (разликите намаляват, клонейки с нарастването на n към π/12).
Симетрия[редактиране]
Групата на симетрия на един правилен n-ъгълник е диедрална група Dn (от ред 2n): D2, D3, D4,... Тя се състои от ротациите в Cn (има ротационна симетрия от n ред), плюс рефлекционна симетрия по n оси, които минават през центъра. Ако n е четно, то половината от тези оси минават през два срещуположни върха, а другата половина — през средата на срещулежащата страна.
Дължина на страната, периметър и лице[редактиране]
Разглеждаме правилни многоъгълници със страна а, периметър Р и лице S. С r е означен радиусът на описаната около многоъгълника окръжност. Изложени са формули, изразяващи a, P и S чрез r, които са особено удобни при решаване на геометрични задачи.[1]
За равностранен триъгълник имаме



За квадрат:



За правилен петоъгълник:



За правилен шестоъгълник:



За правилен седмоъгълник:



За правилен осмоъгълник:



За правилен деветоъгълник:



За правилен десетоъгълник:



За правилен дванадесетоъгълник:



За правилен n-ъгълник:



История[редактиране]
Построяването на правилен многоъгълник с n страни остава проблемно за математиците до XIX в. Тази задача е идентична с разделянето на окръжността на n равни части.
Евклид разглежда построяването на правилен многоъгълник в IV книга на своите "Елементи" и решава задачата за n = 3, 4, 5, 6, 15. Той посочва първия критерий за построимост на правилен многоъгълник: Ако вече е построен правилен (2m -1)-ъгълник, то правилен 2m-ъгърник (при m > 1) се построява чрез разделяне на окръжността на две равни части, от двете полуокръжности се построява квадрат, после правилен осмоъгълник, правилен шестнадесетоъгълник и т. н. Вторият критерий, посочен от Евклид, е: Ако е известно как да се построят правилни многоъгълници с r и s страни и ако тези числа са взаимно прости, то може да се прострои и правилен многоъгълник с r.s страни. Следователно древните математици са можели да построяват правилни многоъгълници с
страни, където m е цяло неотрицателно число, p1, p2 са числата 3 и 5,k1, k2 лриемат стойности 0 или 1.
През Средновековието математиката не постига напредък в тази област. Едва през 1796 г. К.Ф. Гаус доказва, че ако броят на страните на правилния многоъгълник е просто число на Ферма (като 3, 5, 17, 257 и 65 537), той може да бъде построен само с линийка и пергел. Оттук следва, че правилен многоъгълник може да бъде построен, ако броят на страните му е равен на
където k0 е цяло неотрицателно число, k1, k2,...,ks приемат стойности 0 или 1, а pj са прости числа на Ферма. През 1836 г. Пиер-Лоран Ванцел доказва, че това условие не е само достатъчно, а и необходимо.
Успешният край на тези изследвания е постигнат със следните построения: на правилния 17-ъгълник - от Йохан Ерхингер през 1825 г., на правилния 257-ъгълник - от Фридрих Юлиус Ришело през 1832 г. и на правилния 65 537-ъгълник - от Густав Хермес през 1894 г. [2]
Оттогава задачата се счита за напълно решена.
Източници[редактиране]
- ↑ <Polygon - статия в Уикипедия на немски език [14 февруари 2008]
- ↑ Правильный многоугольник - статия в Уикипедия на руски език [25 ноември 2007]

,






