Море
Тази статия е за водните басейни на Земята. За равнините на Луната вижте Лунно море.
Морето е воден басейн, част от Световния океан, често в една или друга степен обособен от него посредством различни форми на релефа. Характеризира се с индивидуален хидроложки режим и климатични особености. Наименованието „море“ може да се отнася и за целия Световен океан. Например, в международното право морето включва целия Световен океан под границата на отлива, включително морското дъно, подземните ресурси под него и въздушното пространство над водната повърхност.
Някои безотточни басейни, като Аралско, Каспийско и Мъртво море, съдържат в наименованието си думата „море“, но от хидроложка гледна точка са соленоводни езера. Морета се наричат и тъмните морфологични образувания на повърхността на Луната - лунни морета.
Съдържание |
[редактиране] Геоложка история
Морета и океани съществуват, откакто се е образувала Земята. Преди около 4,5 млрд години се формира сушата, а водните области — преди 3,6 млрд, което е не много по-късно. Тогава не са били обособени морета и океани. Имало само вода и вода. След това се появила сушата и се формирали морета. Животът се появил доста по-късно, тъй като температурата на водата достигала 80 градуса по Целзий и е трябвало да изминат няколко хилядолетия, за да може тя да спадне до нива, които са благоприятни за поява на живот.
Първите обитатели са били бактерии и едноклетъчни. Едва преди милиард години се появили наченките на многоклетъчни сложни организми. Преди 545 млн. години стотици необикновени създания обитавали океаните. Никое от тях не прилича на нито едно животно, познато днес.
[редактиране] Хидрология
[редактиране] Свойства на водата
Основна статия: | Елемент | Концентрация |
|---|---|
| Кислород | 85,84 |
| Водород | 10,82 |
| Хлор | 1,94 |
| Натрий | 1,08 |
| Магнезий | 0,1292 |
| Сяра | 0,091 |
| Калций | 0,04 |
| Калий | 0,04 |
| Бром | 0,0067 |
| Въглерод | 0,0028 |
Водата в моретата представлява воден разтвор на различни соли, чиято концентрация е средно около 3,5% (35 g/l или 599 mM). Във всеки килограм морска вода се съдържат приблизително 35 g разтворени соли, главно натриев хлорид. Средната плътност на водата на повърхността е 1025 kg/m³, малко повече, отколкото тази на прясната и на чистата вода (1000 kg/m³), заради разтворените по-тежки соли. Температурата на замръзване на морската вода зависи от солеността, като при нейни средни стойности е около -2°C.[1] Най-студената морска вода, наблюдавана някога в течно състояние е поток под ледник в Антарктика с температура -2,6°C.[2]
По-голямата част от морската вода има соленост между 3,1% и 3,8%, но солеността варира значително в различните части на Световния океан. При значителен приток на прясна вода край големи реки или топящи се ледници водата в морето може да бъде със значително по-ниска соленост. Най-соленото отворено море е Червено море, където силното изпарение, слабите валежи, ограничения речен приток и затворената циркулация на теченията предизвикват необичайно висока соленост. При морета със значителен речен приток солеността е значително по-ниска. Например солеността на Черно море е едва 1,7%.
[редактиране] Вълнение
Моретата са почти непрекъснато подложени на повърхностно вълнение, предизвикано от вятъра. Морските вълни могат да изминават разстояния от хиляди километри, преди да достигнат бряг. Размерът им варира в широки граници от малки капилярни вълни до високи дълговълнови издигания на повърхността и внезапни вълни-убийци.[3] Основните фактори, оказващи влияние върху формирането на вълните са скоростта и продължителността на вятъра, размерите на водната повърхност, над която духа той, и дълбочината на водата.[4]
Капилярните вълни се появяват върху гладка водна повърхност при поява на вятър, но изчезват бързо след спирането на вятъра. Тяхното поведение се определя от повърхностното напрежение. Обичайните морски вълни са по-големи и се образуват от по-дълготрайно действие на вятъра. Те се задържат много по-дълго, дори след спирането на вятъра, като осцилацията им се поддържа от гравитацията. При продължително разпространение на тези вълни от мястото на възникването им, те постепенно се разлагат по посока и дължина на вълната, образувайки устойчиви дълговълнови издигания на повърхността.
При вълнението в открито море понякога се наблюдават т.нар. вълни-убийци, отделни вълни с височина, неколкократно по-голяма от тази на останалите. Те са опасни за корабоплаването, поради своята внезапност. В същото време най-високите регистрирани вълни, предизвикани от вятъра, не са вълни-убийци, а обикновени вълни при екстремни атмосферни условия. Височината на такива вълни може да достига до 30 m.[5]
Особен вид вълни са цунами, които се предизвикват не от вятъра, а от геологични явления, като земетресения или изригвания на вулкани. В дълбоки води цунами са трудно забележими, тъй като имат малка височина, за сметка на много голямата си дължина. При достигане на плитки крайбрежни води височината им рязко нараства.
[редактиране] Приливи и отливи
[редактиране] Течения
[редактиране] Флора и фауна
[редактиране] Морето и хората
[редактиране] Класификация
[редактиране] По обособеност
Според вида на обособяване от океаните, моретата се разделят на три групи:[6]
- периферни — граничат с континентите, бе да се вдават в сушата. Най-често са разделени от океаните посредсвом острови и полуострови.
- междуконтинентални — разположени между два или повече континента, характеризиращи се с голяма дълбочина. Свързани са с океана чрез протоци.
- вътрешноконтинентални — вдадени са дълбоко в континентите. Връзката им с океаните е осъществена чрез тесни протоци.
[редактиране] По океан
[редактиране] Източници
- ↑ ((en)) U.S. Office of Naval Research Ocean, Water: Temperature. //
- ↑ ((no)) Sylte, Gudrun Urd. Den aller kaldaste havstraumen. // forskning.no, May 24, 2010. Посетен на 24 май 2010.
- ↑ ((en)) Tolman, H.L. Practical wind wave modeling. // CBMS Conference Proceedings on Water Waves: Theory and Experiment. World Scientific Publ., 2008.
- ↑ ((en)) Young, I. R. Wind generated ocean waves. Elsevier, 1999. ISBN 0080433170. с. 83.
- ↑ ((en)) Holliday, Naomi P. и др. Were extreme waves in the Rockall Trough the largest ever recorded?. // Geophysical Research Letters 33 (L05613). 2006. DOI:10.1029/2005GL025238.
- ↑ ((bg)) Тишков, Харалампи и др. Обща климатология и хидрология. София, 1998. ISBN 954-577-5-9. с. 270-271.
