Сепии
Тази статия е за рода мекотели. За цвета вижте Сепия (цвят).
| Сепии | |||||||||||||||||
.jpg) Обикновена сепия (Sepia officinalis) |
|||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||
| Подразреди и семейства | |||||||||||||||||
Сепиите (Sepiida) са разред главоноги мекотели. Населяват крайбрежните води на дълбочина до 200 м. Обитават морски басейни с висока соленост в земите на субтропичния и тропичния климатичен пояс. Тялото ѝ достига до 25 cm, а на Гигантската до 18 m, като е удължено и е гръбно-коремно сплескано, с хоризонтални стабилизатори отстрани. В зависимост от субстрата, окраската се променя. Устата се намира в предния край, обградена с 10 пипала, две от които са по-дълги от останалите и се намират в края. Характерна за сепията е добре развитата мастилена жлеза, която възпроизвежда мастилена течност - сепийна боя. За да се защити от опасност, сепията изхвърля тази мастилена боя, така се образува димна завеса (прикритие от неприятели).
Сепията се придвижва бързо с помощта на пипалата си, като изхвърля вода от мантийната празнина (реактивно движение). На кратки разстояния сепиите са измежду най - бързите морски създания, като достигат 32 км/ч.
Оплождането при този вид организми се извършва външно, като едно от дългите пипала на сепията се превръща в копулационен орган.
Сепията, както и жертва, е и опасен хищник. Храни се предимно с дребни риби и ракообразни. Много е разпространен видът Sepia officinalis.
Сепията се използва за храна на хората, а секретът на мастилената жлеза — в живописта, като много устойчива кафява боя сепия. В някои страни сепийната „кост“, която съдържа голям процент варовик, се използва като хранителна добавка в животновъдството. Годишният улов достига и дори превишава 300 000 тона. Значителни количества се ловят във водите на Испания, Япония и Виетнам.
