Титания (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Титания.

Титания
Titania.jpg
Титания заснета от апарата Вояджър 2
Откриване
Открит от Уилям Хершел
Дата 11 януари 1787 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Голяма полуос 463 300 km
Ексцентрицитет 0,0017
Орбитален период 8,71 дни
Инклинация 0,08°
Естествен спътник на Уран
Физически характеристики
Среден диаметър 1577,8 km
Площ 7 800 000 km2
Маса 3,526×1021 kg
Средна плътност 1,71 g/cm³
Повърхностна гравитация 0,378 m/s²
Период на въртене 8,71 дни (синхронен)
Наклон на оста неизв.
Албедо 0,28
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане няма

Титания е най-големият естествен спътник на Уран. Открит е на 11 януари 1787 г. от Уилям Хершел.

Откриване[редактиране | edit source]

Титания е открита на 11 януари 1787 г. от Уилям Хершел. В същата година е открит и друг спътник на Уран — Оберон. Хершел по-късно съобщава за откриването на още четири спътника, но тази информация се оказва невярна.

Наименование[редактиране | edit source]

Името Титания както и имената на четири други естествени спътника на Уран са предложени от сина на Уилям Хершел — Джон Хершел, през 1852 г. по молба на Уилям Ласел, който през 1851 г. открива Ариел и Умбриел[1]. Титания, която носи името на царицата на феите от шекспировата драма "Сън в лятна нощ", както и останалите спътници на Уран носят имена на герои от произведенията на Уилям Шекспир или Александър Поуп. Понякога Титания бива наричана Уран 3.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Единствените близки снимки на спътника са изпратени от апарата Вояджър 2, който посети урановата система през януари 1986 г. Поради разположението на спътника и слънцето на апарата се удаде да заснеме само южното полукълбо.

Титания се състои приблизително от 50% лед, 30% силикатни скали и 20% метан и други въглеводороди. Наблюдаваната част от повърхността разкрива огромен каньон с размери, подобни на Valles Marineris („Долината на Маринър“) на Марс и Ithaca Chasma („Пропастта Итака“) на сатурновия спътник Тетида.

Най-големият кратер е Гертруд с размери 326 km в диаметър.[2]

Учените са установили следните геологични черти на Титания:

Окултация[редактиране | edit source]

На 8 септември 2001 г. Титания закрива слабосветеща звезда. Това е удобен случай за астрономите да преизчислят диаметъра и ефемерията ѝ, и да засекат евентуално съществуваща атмосфера. Получената информация сочи, че няма атмосфера при налягане 0,03 микробара. Ако съществува такава, то тя би била по-тънка от тази на Тритон и Плутон.[3][4]

Титания във фантастиката[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://adsabs.harvard.edu//full/seri/AN.../0034//0000169.000.html Adsabs.harvard.edu Посетен на 26 януари 2009
  2. Uranus System Nomenclature Table Of Contents. // Gazetteer of Planetary Nomenclature. USGS Astrogeology. Посетен на 2009-01-26.
  3. http://www.obspm.fr/actual/nouvelle/mar02/titania.en.shtml Obspm.fr Посетен на 26 януари 2009 година
  4. http://www.lesia.obspm.fr/~titania/results.html Lesia.obspm.fr Посетен на 26 януари 2009 година

Вижте също[редактиране | edit source]


Спътници на Уран
... | Умбриел | Титания | Оберон | ...
Миранда | Ариел | Умбриел | Титания | Оберон