Александър Поуп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Поуп 
английски поет
Александър Поуп  
Роден: 21 май 1688
Лондон, Великобритания
Починал: 30 май 1744
Туикенхем, Великобритания

Александър Поуп (на английски: Alexander Pope) е английски поет и писател. Въпреки че става популярен чак в края на XIX век, той е определен за най-великия английски поет на XVIII век и за най-великия английски сатирик.

Поуп е роден на 21 май 1688 г. в Лондон в семейство на католици и през 1700 г. семейството му се мести в Бинфилд. В късното си детство той се разболява от заболяване, известно като „Болестта на Пот“, която причинява първото му гръбначно изкривяване. Той никога не може да се изправи повече от 4 фута и 6 инча (1,4 метра). Поуп става протестант и на 12 години остава сирак. Известен с литературните си спорове, Поуп никога не е имал близки приятели. Като млад той привлича вниманието на Уилям Уичърли и критика Уилям Уелш. На 17 години Поуп е приет в лондонското общество и е определен като литературно чудо. Сред по-късните му приятели са Джоузеф Адисън и кръжока му, които скоро нападат Поуп заради консерватизма му. Привързаността му към партията на торите е подсилена от приятелството му с Джонатан Суифт и членството му в клуба на Скриблърс.

Поезията на Поуп обикновено се дели на три периода. Първият включва ранната му описателна поезия: Пастирите (1709), Уиндзорската гора (1713), Критическото есе (1711), Влизане с взлом (1714) — поема, която осмива модата от тази епоха, Елегия за паметта на нещастната лейди и Елоиз към Абелард са единствените любовни творби на Поуп. През 1718 г. Поуп започва интимни отношения с Марта Блънт — връзка, която продължава до края на животя му, и лейди Мери Уортли Монтагю, с която се разделя.

Вторият период на Поуп включва неговите великолепни, но в известна степен неточни преводи, издадени съответно – Илиада (1720) и „Одисея“ (172526), направени съвместно с Уилям Брум и Илайджа Фентън. Тези преводи, заедно с неуспешните издания на Шекспир (1725), водят до натрупване на големи дългове. През 1718 г. Поуп взема заем за да купи къща в Туикънхем, в която той и майка му остават до края на живота си.

В последният период от творчеството си Поуп започва да пише сатирични и нравствени стихотворения. Сред известните творби от този му период са: Глупакът (172843) — сатирична творба против глупаци и литературни драскачи, в която Поуп напада своите врагове, включително и Лудвиг Теобалд, драматурга Коли Кибър, критикува своето издание на Шекспир; Имитациите на Хорас (173338) — сатира за социалните проблеми и политическата глупост; Човешко есе (1734)- поетично-философско съчинение, неговата най-амбициозна творба; Нравствени съчинения (173135) и Послание към Арбътнот (1735)- защита на неговата поезия и творчеството му като цяло.

Александър Поуп почива на 30 май 1744.

Външни връзки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за