Бъд Пауъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бъд Пауъл
Роден 27 септември 1924 г.(1924-09-27)
Харлем, Ню Йорк, САЩ
Починал 31 юли 1986 г. (на 61 г.)
Ню Йорк, САЩ
Стил джаз
Инструменти пиано
Активни години 1944–1965
Музикален издател Blue Note, Mercury, Norgran, Clef, Verve

Бъд Пауъл (на английски: Bud Powell) е американски джаз пианист, роден и отрасъл в Харлем, квартал на Ню Йорк. Силно повлияен е от Телониъс Монк, негов близък приятел, и Арт Тейтъм. Наред с Чарли Паркър и Дизи Гилеспи, Пауъл има ключов принос към развитието на стила бибоп, а виртуозността му като пианист кара мнозина да го наричат "Пиано-версията на Чарли Паркър".

Рожденото му име е Ърл Рудолф Пауъл. Баща му също е пианист и наема учител, който да обучава Бъд на класическо пиано. Тогава той е още на 5 години. За първи път изпълнява пред публика на парти на жилищни наематели (т.нар. рент парти), където имитира стила на свирене на Фетс Уолър. Първата джаз композиция, която усъвършенства, е "Carolina Shout" на Джеймс Пи Джонсън.

По-големият брат на Бъд, Уилям, свири на тромпет, и преди да стане на 15, Бъд вече свири в неговата група. По това време младият Пауъл е вече запознат с Арт Тейтъм, заричайки се да постигне неговата смайващо виртуозна техника. По-малкият брат на Бъд, Ричи, и неговият приятел Елмо Хоуп, също имат бележит път като пианисти.

Макар че е непълнолетен, пред Бъд скоро се излага вълнуващата музикална атмосфера в "Ъптаун Хаус", нощно заведение близо до личното му жилище. Това е мястото, където всяка нощ се разгласят първообразите на модернизма, както и мястото, където Чарли Паркър за пръв път се появява, когато няма ангажимент към никоя група и пребивава за кратко в Ню Йорк. Телониъс Монк има известна обвързаност там, но когато той и Пауъл се срещат (около 1942 г.), по-възрастният пианист въвежда Пауъл в кръга бибоп музиканти, който се сформира в Минтънс Плейхаус. Монк е резидентен там и представя Пауъл като свое протеже. Общата симпатия прераства до момент, в който Монк е най-близкият ментор на Пауъл и му посвещава композицията "In Walked Bud".