Фуга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за музикалния термин. За термина от строителството вижте Фуга (строителство).

Фуга (от латински: fuga, „бягство“, „надпревара“) е музикален термин, който означава:

  • музикална полифонична форма, както и
  • музикално произведение или част от него, написано в тази форма.

Музикална форма[редактиране | edit source]

Определение и структура

Основа на фугата е музикална тема, която се разработва равностойно от всички участващи гласове (поне два — до 10 и повече). Обикновено се състои от три части.

  • При първата част, наричана експозиция, музикалната тема се представя с видоизменения от всички водещи гласове в основната за фугата тоналност, но също в доминантната и субдоминантната ѝ тоналност.
  • При втората част гласовете, които в определен момент са в подчинено положение спрямо водещия (водещите) глас, изпълняват мелодии, които са като музикална реплика на мелодията на водещата партия. При втората част на фугата твърде често се използва модулацията в различни тоналности, преобразуването на темата, контрапунктът.
  • Третата част понякога неправилно се нарича реприза, всъщност репризата е само един от начините, по които може да се завърши фугата. Като цяло третата част е обобщение на музикалната мелодика от предишните, особено от втората част.

Съществуват фуги, които се изграждат не върху една, а върху две и повече теми. Такива фуги се наричат сложни фуги.

За разлика от други циклични форми, фугата не предполага контраст на теми, а контраст в рамките на една тема.

Приложение на фугата като музикална форма

Фугата може да се явява като самостойно музикално произведение, но обикновено е начин на разработка на тема, поставена от друг тип музикално произведение. Така например „токата и фуга“ (в творчеството на Йохан Себастиан Бах) трябва да се разбира не като „токата плюс фуга“, а като „токата, чиято тема е разработена във вид на фуга“. Фугата присъства и в по-големи музикални цикли като концерт, соната, симфония.

Поради естеството си, фугата може да бъде изпълнявана или от музикален инструмент, способен да изпълнява многогласна музика (пиано, орган, китара), или от ансамбъл от инструменти и/или пеене. В последния случай фугите са особено интересни като звучене.

Композитори[редактиране | edit source]

Особено актуална е фугата в творчеството на предкласиците. Като самостоятелно произведение тя почти без изключение може да се намери именно в тяхното творчество. Въпреки това и по-късните автори нерядко използват фугата в творбите си.

Външни препратки[редактиране | edit source]