А капела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

А капела (на италиански: a capella - като в параклис) е музикален термин, означаващ многогласово хорово пеене без инструментален съпровод.

Разпространено е в народното творчество и църковното пеене, произведенията на ранните ренесансови автори и композиторите от нидерландската школа. Основното в този вид пеене е хармонията.

До 16 век църковната музика е само вокална. С течение на времето западните изповедания въвеждат органа и оркестъра като част от богослужението. Терминът a capella остава, за да обозначи „старото“ пеене, без инструментален съпровод. Оттам „а капела“ е всеки вид пеене, което изпълнява музикалното произведение без използването на музикални инструменти.

С течение на времето изпълненията a capella са се превърнали в синоним на най-високо певческо и хорово майсторство.