Васко Абаджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Васко Абаджиев
Vratsa-history-museum-Andrey-Nikolov-bust-of-Vasko-Abadjiev-1938.jpg
Информация
Роден
Починал
Националност Флаг на България България
Професии цигулар
Инструменти цигулка

Васко Николов Абаджиев е български цигулар, който още в детска възраст получава международна известност с виртуозните си изпълнения и е наричан „дете-чудо“, „Паганини на XX век“, „Новият Йехуди Менухин“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васко Абаджиев е роден на 14 януари 1926 година в семейството на професора по цигулка в Софийската консерватория Никола Абаджиев[1] и на Лала Пиперова, пианистка.

На 6-годишна възраст Васко прави дебют като цигулар. Едва деветгодишен завършва Консерваторията и става най-младият дипломант в историята на българското висше образование. На единадесетгодишна възраст започва да следва в Музикалната академия в Брюксел, Белгия. През следващите няколко години Васко Абаджиев печели няколко престижни конкурса. Като абсолвент в Академията, на 12-годишна възраст е удостоен с първа награда на международния конкурс в Лиеж и гостува на крал Леополд III.[1]

Следват поредица от концерти c най-известните филхармонии и симфонични оркестри в Европа под диригентството на Вилхелм Фуртвенглер, Вилем Менгелберг, Карл Бьом и др. В средата на Втората световна война Васко Абаджиев заминава със семейството си в Германия и започва да следва във Висшето училище по музика в Берлин - специалност композиция и контрапункт. През 1947 г. умира баща му. След смъртта му Васко Абаджиев заминава да лекува разклатените си нерви в Будапеща.

Завръща се в България в началото на 50-те години. От 1952 до 1956 г. В. Абаджиев изнася десетки концерти у нас. През 1953 година е отличен с Димитровска награда.[1]

По време на събитията през 1956 г. В. Абаджиев се намира в Унгария, където е нападнат във влака между Будапеща и Прага, получава травми и заминава в Западен Берлин, за да се лекува. До 1965 г. В. Абаджиев преживява успешно в Германия благодарение на силната воля на майка му. През същата година тя умира и по детски наивният Васко Абаджиев трудно се прехранва. След прекарана катастрофа, той е принуден да работи като куриер в издателство и да свири в моряшки кръчми на квартала "Санкт Паули" в Хамбург.

На 14 декември 1978 г. гениалният цигулар Васко Абаджиев умира от изтощение и глад в изоставен вагон в на Ес-бана Хамбург.

През 2009 година писателят Маргарит Абаджиев издава „Шакона пасион“, биографичен роман, посветен на Васко Абаджиев.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в 80 г. от рождението на Васко Абаджиев (Николов) (14.01.1926 – 14.12.1974). // Министерство на културата на Република България, 2006. Посетен на 18 януари 2011.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]