Александър Балабанов
|
||||||||
Александър Михайлов Балабанов е виден български литературовед, преводач и критик. Един от дългогодишните преподаватели в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и член на Македонския научен институт. Изпълнител на важни мисии, възлагани му от Вътрешната македонска революционна организация, с цел привличане на вниманието на европейските общности към българите в македонските земи.
[редактиране] Биография
Доктор Александър Балабанов, един от най-бележитите белетристи и поети в новата българска история, е роден в смутната за България 1879 година в град Щип, тогава в Османската империя, днес Република Македония, в семейството на баща арменец и майка българка.
Гимназиалното си образование младият Балабанов получава в София, а след това следва класически филологии в Германия. С изследвания на езика и литературата е свързан и неговият професионален път. Александър Балабанов е и преподавател по класическа литература и филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
На особена почит в литературните среди са неговите преводи на класически съчинения от гръцки и латински, в това число и на части от „Илиада” и „Одисея”. Той е и един от най-известните преводачи на Гьотевия „Фауст” в стихове.
Значителна част от неговата професионална дейност е посветена на списването на периодични издания. Сред тях се открояват имената на вестник „Време” (1908) и списание „Художник” (1905 - 1909), на които той е редактор. Основател и редактор е и на седмичника „Развигор” (1921 - 1927).
Сред литературните му произведения се откроява поемата „Бурени”. Голяма част от стиховете, пиесите и статиите на Александър Балабанов са пръснати из различни вестници и списания.
Професорът е и един от най-дейните радетели за запазване на правилния български език и посвещава редица статии по темата, най-известната сред които е „Слепите граматици”.
Дейността на Александър Балабанов е обвързана и със съдбата на българските земи, останали извън пределите на страната след решенията на Берлинския конгрес от 1879 година. Той често изпълнява мисии, възложени му от ВМРО, чиято цел е привличането на европейското внимание към проблемите на българите в Македония и Тракия. Заедно с Любомир Милетич, Димитър Точков и Петър Кушев през 1915 година обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка.[1] Член-учредител е на Македонския научен институт.[2]
Жизненият път на Александър Балабанов завършва на 30 ноември 1955 г. в София.[3]
[редактиране] Бележки
- ↑ Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр. 51,59.
- ↑ Македонски научен институт. Учредители
- ↑ Георгиев, Георги. Македония в българския национален календар през 2009 г., Списание „Македонски преглед“, кн. 1, София, 2009, стр. 161-162.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
