Димитър Дечев
Тази статия е за филолога Димитър Дечев. За революционера на ВМОРО вижте Димитър Дечев (революционер).
| Димитър Дечев | |
| български класически филолог | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 4 септември 1958 г.
|
| Учил в | Лайпцигски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология, история |
| Работил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Баща | Фердинанд Дечев |
Димитър Фердинандов Дечев е български учен, класически филолог, историк и епиграф [1], академик на БАН. Основател и действителен член на Българския археологически институт (1920) и дописен член на Австрийския археологически институт.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Дечев е роден на 28 август 1877 в град Свищов в семейството на учителя Фердинанд Дечев. Следва и завършва класическа филология в Германия – Лайпциг и Гьотинген. Специализира в Германия, Италия и Австрия.
След завръщането си в България е учител в Чирпан (1895 – 1896) и София (1903 – 1904). През 1914 г. започва работа в Софийския университет, като лектор по латински език, от 1921 г. е доцент, а от 1928 г. е редовен професор и завеждащ катедрата по латинска филология. През 1933 – 1934 г. е декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет. От 1943 г. е действителен член, т.е. академик на Българската академия на науките.
През 1957 година е издадена книгата му върху тракийския език „Die Thrakischen Sprachreste“. Една от първите монографии по темата, тя съдържа множество спорни етимологии и през следващите десетилетия губи значението си.[2]
Кратка библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Трако-келтски езикови успоредици, 1922
- Отговори на папа Николай по допитванията на българите, 1933
- Извори за старата история и география на Тракия и Македония, 1949
- Характеристика на тракийския език, 1952
- Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Информационен бюлетин. Централна библиотека на БАН Архив на оригинала от 2016-10-18 в Wayback Machine., Брой 6 (6), година 1, София, август 2007, БАН / bas.bg
- ↑ Маринов, Чавдар. Древна Тракия в модерното въображение: идеологически аспекти на конструирането на тракологията в Югоизточна Европа // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства. София, Издателство на Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-902-6. с. 97-98.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
