Андрей Тарковски
| Андрей Тарковски | |
| руски кинорежисьор и сценарист | |
| Роден: | 4 април 1932 г. |
| Завражие, Съюз на съветските социалистически републики | |
| Починал: | 29 декември 1986 г. (на 54 г.) |
| Париж, Франция | |
|
Режисьор: |
|
| IMDB Id: | 0001789 |
Андрей Арсениевич Тарковски (на руски: Андрей Арсеньевич Тарковский) е един от най-значимите световни филмови режисьори и сценаристи, както и един от първите независими творци в съветското кино. В творчеството на Тарковски се долавят мистични нюанси. Критиците го причисляват към гениалните творци на 7-то изкуство наравно с Ингмар Бергман, Микеланджело Антониони и Федерико Фелини.
Съдържание |
Биография[редактиране]
Андрей Тарковски е роден в село Завражие, близо до град Юревец на Волга, Ивановска област. Негов баща е известният поет Арсений Тарковски. Майка му, Мария Вишнякова е завършила Литературният институт в Москва. Занимава се с литературна дейност, но стиховете и прозата си унищожава сама, считайки ги за лишени от художествена стойност. Когато през 1937 г. Арсений Тарковски напуска семейството си, Андрей е на тригодишна възраст. Събитието оставя травма в душата на момчето. Мария Вишнякава отглежда Андрей и сестра му с помощта на майка си. По време на Втората световна война, се местят в Юревец, а през 1943 г. в Москва. Майката издържа семейството, работейки като коректор в печатница. Андрей Тарковски е записан в училище № 554, където е съученик с поета Андрей Вознесенски. Изучава изобразително изкуство и посещава клас по роял. През ноември 1943 се разболява от туберкулоза и прекарва близо половин година в болница.
В 1951 г. Тарковски завършва художественото училище „1905 година“ (посветено на революцията от 1905) и постъпва в Московския институт за източни култури, където изучава арабски език. Скоро след това се премества във Всерусийския научноизследователски институт (ВНИИ) с изучаване на цветни метали. През 1953 г. заминава в състава на научна експедиция в Турханския район на Красноярския край, Сибир. В тайгата остава близо година. Тук преосмисля бъдещето си и решава да следва режисура.
В 1954 г. постъпва във Всерусийския държавен институт по кинематография (ВГКИ), където следва режисура в класа на Михаил Ром. Тук негова състудентка е Ирма Рауш, за която през 1957 г. Тарковски се жени. Сближава се с Андрей Кончаловски, заедно работят по проекти за сценарии и късометражни филми. Върху общите им идеи влияние оказва творчеството на Акира Куросава, Луис Бунюел, Ингмар Бергман. Кончаловски става съсценарист на дипломната работа на Тарковски „Валяк и цигулка“ (1961 г.).
Когато през 1962 г. режисьорът Едуард Абалов не се справя със снимките на „Иваново детство“, задачата е поверена на Андрей Тарковски. Качествата на филма са високо оценени на кинофестивала във Венеция, където той печели „Златен лъв“. Младият режисьор става популярен.
През 1966 Тарковски снима втория си пълнометражен филм „Андрей Рубльов“, по сценарий написан съвместно с Кончаловски. Филмът не допада на политическата върхушка в СССР и не излиза по кината в страната. „Совекспортфилм“ го продава заедно с друкги филми на френският киноразпространител Алекс Москович, чрез когото лентата попада на кинофестивала в Кан. „Андрей Рубльов“ участва в извънконкурсната програма и получава наградата ФИПРЕСИ. В СССР е показан едва през 1971 г. Ръководството на страната гледа подозрително на Тарковски и отхвърля проекта му за следващ филм.
След като става известна връзката на Андрей Тарковски с Лариса Егоркина (помощник-режисьор на „Андрей Рубльов“), той напуска семейството си. Рядко вижда сина си Арсений, а характерът му става все по-затворен. Причина за последното са и постоянните откази на предлаганите от него сценарии.
През 1970 се развежда с Ирма Рауш и се жени за Лариса. Същата година започва снимките на „Соларис“, по чийто сценарий работи с Фридрих Горенщайн още от 1968 г. Филмът е завършен през 1972 г. и е показан в Кан, където печели наградата на журито. Тарковски присъства лично на премиерата.
В 1974 г. на бял свят се появява дълго протаканият автобиографичен филм „Огледало“. На следващата година започва съвместна работа с Аркадий и Борис Стругацки по сценария на „Сталкер“. Филмът е завършен през 1979 г. а на следващата печели награди на фестивалите в Кан и Таормина („Давид на Донатело“).
След снимките на „Носталгия“ (1980-1984 г.) в Италия, Тарковски решава да остане в Европа. В родината си той не може да получи така желаната творческа свобода. На 10 юни на пресконференция в Милано той обявява публично намерението си. Съветските власти гледат на постъпката му като на предателство.
На следващата 1985 режисьорът започва работа по последния си филм, „Жертвоприношение“. В края на годината установява, че е болен от рак на белите дробове. От януари 1986 г. е на лечение в Париж. Със съдействието на Франсоа Митеран, който лично праща телеграма на Михаил Горбачов, от СССР пристигат синът на Тарковски, Арсений, и тъщата му Ана Егоркина. В Кан „Жертвоприношение“ печели наградата на журито.
Андрей Тарковски умира на 29 декември. На 3 януари 1987 г. е погребан в руското гробище „Сен Женевиев де Боа“, край Париж.
От 6 до 13 юли 2007 г. в родния град на големия режисьор се провежда първото издание на международния кинофестивал, носещ името на филма му от 1975 г., „Огледало“.
Филмография[редактиране]
| Година | Име на български | Име на руски | Пояснение |
|---|---|---|---|
| 1956 | Убийци | Убийцы | учебен късометражен филм по разказа на Ърнест Хемингуей |
| 1957 | Днес уволнение няма да има | Сегодня увольнения не будет | учебен късометражен филм |
| 1968 | Концентрат | учебен късометражен филм, не е запазен | |
| 1961 | Валяк и цигулка | Каток и скрипка | късометражен, дипломна работа |
| 1962 | Иваново детство | Иваново детство | игрален филм |
| 1969 | Андрей Рубльов | Андрей Рублёв | игрален, в две части |
| 1972 | Соларис | Солярис | игрален, в две части |
| 1975 | Огледало | Зеркало | игрален филм |
| 1979 | Сталкер | Ста́лкер | игрален, в две части |
| 1982 | Време за пътешествие | Время путешествия | документален |
| 1983 | Носталгия | Ностальгия | игрален филм |
| 1986 | Жертвоприношение | Жертвоприношение | игрален филм, други названия: Offret, The Sacrifice |
Театрални постановки[редактиране]
- 1977 г.- „Хамлет“ на Шекспир в Театъра на Ленинския комсомол, Ленинград. В главната роля- Анатолий Солоницин.Тарковски имал желание да направи филм по прочутата пиеса. Тази възможност не му се отдала.
- 1983 г.- „Борис Годунов“, опера на Модест Мусоргски в Ковънт Гардън, Лондон. Диригент- Клаудио Абадо.
Източници[редактиране]
- ((ru)) Биография на Тарковски
Външни препратки[редактиране]
- ((ru)) Андрей Тарковски. Проект за култовия режисьор на руското кино.
- Андрей Тарковски в kino.dir.bg
- Андрей Тарковски в Internet Movie Database
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тарковский, Андрей Арсеньевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
|
|||||
