Изобразително изкуство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Визуалните изкуства (на български се използва също и терминът изобразително изкуство) са художествени форми като керамика, рисуване, живопис, скулптура, гравюра, проектиране, занаяти, фотография, видео, кино и архитектура. Много художествени дисциплини (сценични изкуства, концептуално изкуство, текстилни изкуства) включват аспекти на изобразителното изкуство, както и изкуството на други видове. Също така включени в рамките на изобразителното изкуство[1] са приложните изкуства[2], като промишлен дизайн, графичен дизайн, моден дизайн, интериорен дизайн и декоративно изкуство.[3]Разграничението било подчертано от художници от Движението на изкуствата и занаятите, които оценили характерните за дадена област форми на изкуството като висши форми.[4] Училищата по изобразително изкуство правили разграничение между изобразителното изкуство и занаятите според които един занаятчия не може да се счита за практик в изкуствата.

Засилващата се тенденция към привилегированата живопис и в по-малка степен към скулптурата, над другите изкуства е характерна черта на западното изкуство, както и в изкуството на Източна Азия. В двата региона живописта е било оставяна в най-високата степен на въображението на художника, а в най-отдалечените райони се разчитало най-вече на ръчния труд – в китайска живопис най-високо ценени били тези стилове на „учената живопис“, поне на теория практикувана от сръчни аматьори. Западната йерархия на жанровете отразява подобни нагласи.

Образование и обучение[редактиране | редактиране на кода]

Обучение в изобразителното изкуство като цяло се преподавало под формата на система, включваща чирак и работилница. В Европа за повишаване на престижа на художника Ренесансовото движение създало академия за обучаващи се художници, а днес повечето училища по изкуствата обучават в три висши нива. Визуалните изкуства вече станали избираем предмет в повечето образователни системи.

Рисунка[редактиране | редактиране на кода]

Рисуването е средство за създаване на изображение, като използвате голямо разнообразие от инструменти и техники. Това обикновено включва прилагане на контури върху повърхност чрез прилагане на натиск от страна на средство за рисуване или преместване на средството по цяла повърхност с помощта на сухи средства като графитни моливи, мастило и перо, напоени четки, цветни восъчни моливи, въглени, пастели и маркери. Използват се и дигитални инструменти, които увеличават ефектите от тях. Основните техники, използвани в рисуването са: изчертаване на линия, щриховане, гравиране с напречни щрихи, произволно щриховане, надраскване, щриховане с точки и смесване. Художник, който е ненадминат в рисуването се нарича майстор на рисунъка.

Рисуването датира най-малко от преди 16 000 години в Палеолитните пещерни изображения на животни, като например тези в Ласко във Франция и Алтамира в Испания. В Древен Египет рисунки с туш върху папирус, често изобразяващи хора са били използвани като модели за рисунка и скулптура. Рисунки върху гръцки вази, първоначално геометрични по-късно почнали да се изобразяват и човешки форми при черно-фигурната вазопис през 7в. пр. Хр.[5]

С по честото присъствие на хартията в Европа през 15в. рисуването е възприето от майстори като Сандро Ботичели, Рафаело, Микеланджело и Леонардо да Винчи, чиито рисунки се възприемат като рисунки със свои закони сами по себе си, а не като подготвителен етап за рисунка или скулптура.

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

Мозайка на битката при Иса в Помпей

Живописта означава буквално практика на прилагане на пигмент идващ от носител (боя) и свързващ агент (лепило) към повърхност (поддръжка), като например хартия, платно или стена. За да се изяви изразителното и идейно намерение на практикуващия в художествен смисъл се използва живописта в комбинация с рисуване, композиция и или с други естетически фактори. Живописта се използва за изразяване на духовни мотиви и идеи, а обекти от този вид живопис варират в гама от произведения на изкуството, изобразяващи митологични фигури върху глинени съдове до творби от Сикстинската капела на самото човешко тяло.

Произход и ранна история[редактиране | редактиране на кода]

Рафаел: Пътя на Кръста (1514-1516)

Подобно на рисунката, произхода на живопистта е документиран в пещери и по скални стени. Най-добрите примери са на 32 000 години, намиращи се в пещерите Шове и Ласко в Южна Франция. Картините по стените и таваните са на бизони, коне и елени са в нюансите на червеното, кафявото, жълтото и черното.

Картини на човешки фигури могат да бъдат намерени в гробниците на Древен Египет. В големия храм на Рамзес II неговата кралица Нефертари е изобразен воден от Изида[6]. Древните гърци са допринесли за развитието на живописта, но много от техните творби били изгубени. Един от най-добрите останалите свидетелства е мозайка от битката при Иса в Помпей, която е била основана на гръцката живопис. Гръцкото и римско изкуство допринесли за византийското изкуство през 4в.пр.Хр., която установила традиция в иконописта.

Ренесанс[редактиране | редактиране на кода]

Рембранд:Нощна стража

Отделно от илюстрованите ръкописи от монасите през Средновековието, следващия значителен принос към европейското изкуство идва от италианските ренесансови художници. Започвайки от Джото през 13в. до Леонардо да Винчи и Рафаело в началото на 16 век, това е най-богатият период в италианското изкуство като техниката на светлосянка е бил използвана, за да се създаде илюзията за триизмерно пространство[7]. Художниците в Северна Европа също били повлияни от италианската школа. Ян ван Ейк от Белгия, Питер Брьогел Стария от Холандия и Ханс Холбайн Младия от Германия са сред най-успешните художници на онези времена. Те са използвали техниката за остъкляване с масла за постигане на дълбочина и сияйност.

Холандски майстори[редактиране | редактиране на кода]

Клод Моне: Déjeuner sur l'herbe (1866)

17-ти век станал свидетел на появата на големите холандски майстори като всестранния Рембранд, който се е запомнил най-вече със своите портрети и библейски сцени, както и Вермеер със своите интериорни сцени на холандското битие.

Барок[редактиране | редактиране на кода]

Бароковата ера дошла след Ренесанса от края на 16 век до края на 17 век. Основните творци на барока включват Караваджо, който прави използването на тежкия стил тенебризъм. Петер Паул Рубенс е фламандски художник, който учил в Италия и работил за местните църкви в Антверпен, а също и нарисувал серия от картини за Мария ди Медичи. Анибале Карачи Карачи се повлиял от Сикстинската капела и създал жанра на илизионисткото рисуване на таван. Голяма част от развитието на Барока е повлияно от Протестантската Реформация и получилата се Контрареформация. Голяма част от това, което определя барока е драматичното осветяване на обектите и общите визуализации[8].

Импресионизъм[редактиране | редактиране на кода]

Импресионизма започва във Франция през 19-ти век със свободно сдружение на артисти като Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар и Пол Сезан, който внесъл нов свободен стил на рисуване с четка, избирайки изобразяването на реалистични сцени от съвременния живот навън, а не в студиото. Това било постигнато чрез нов израз на естетическите черти, изобразени чрез удари на четка и даващи впечатление за реалност. Те постигнаха интензивен цвят вибрации чрез използване чисти, смесени цветове и къси удари на четката, изобразяващи реалността. Импресионистичното движение повлияло на изкуството като динамика, движеща се през времето иприспособяваща се към новите открити техники и възприятие на изкуството. Вниманието към детайлите станало по-малко като приоритет за постигане, докато в същото време се увеличило изучаването на пристрастния поглед към пейзажите и природата за окото на художника.[9][10]

Пол Гоген:Видение след проповедта
Едвард Мунк: Викът (1893)

Постимпресионизъм[редактиране | редактиране на кода]

Към края на 19-ти век няколко млади художници довели импресионизма в напреднала фаза, като използвали геометрични форми и неестествени цветове за изобразяване емоции, стремеейки се към по-дълбок символизъм. От особено значение са Пол Гоген, който бил силно повлиян от азиатското, африканското и японското изкуство. Винсент ван Гог е холандец, който се преместил във Франция, където рисувал с ярки цве тове силната слънчева светлина на юг както и Тулуза-Лотрек, запомнен е с ярките си картини на нощния живот в района на Париж Монмартър[11].

Символизъм, експресионизъм и кубизъм[редактиране | редактиране на кода]

Едвард Мунк е норвежки художник, разработел символичния си подход в края на 19-ти век, вдъхновен от френсия импресионист Мане. Картината му Писъкът (1893)е сред най-известните му работи като представя универсалната тревога на съвременния човек. Отчасти в резултат на влиянието от Мунк, германското движение на експресионистите произхожда от Германия в началото на 20-ти век от художници като Ернст Кирхнер и Ерих Хекел нарушили реалността за емоционален ефект. Успоредно с това стила, известен като кубизъм разработен във Франция като художниците се фокусирали върху обема и пространството на остри структури в рамките на композицията. Пабло Пикасо и Жорж Брак били водещите привърженици на движението на кубизма. Тук обектите са разделени, анализирани и повторно сглобени в абстрахирана форма. До 1920 кубизма се развил в сюрреализма чрез Дали и Магрит[12].

Графично изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Стара китайска графика на жени инструменталисти
Албрехт Дюрер: Меланхолия I (1541)

Графичното изкуство е създаването за художествени цели на изображение върху матрица, която след това се прехвърля върху двуизмерна (плоска) повърхност с помощта на мастило (или друга форма на пигментация). Освен в случай на монотипия, същата матрица може да се използва за производство на много примери за печат.

В исторически план основните техники (наричани медии) включват гравюра на дърво, линейно гравиране, ецване, литография и ситопечат, но има и много други, включително и съвременни дигитални техники. Отпечатъка се отпечатва върху хартия, а другите средства варират от плат и пергамент до по-модерни материали. Основните течения в графиката включват и тази на Япония (Укийо-е).

Европейска история[редактиране | редактиране на кода]

Произведенията на графиката в Западна Европа създадени преди 1830г. са известни като отпечатъците на старите майстори. В Европа от 1400г.пр.Хр. гравюра на дърво е бил използван за майсторски отпечатъци върху хартия като се използвали техники за печат, разработени във византийския и ислямски свят. Михаел Волгемут усъвършенствал немската гравюра на дърво през 1475, а холандеца Ерхард Рьових е първият, който използва напречното гравиране. В края на века Албрехт Дюрер довел западната гравюра върху дърво до етап, където станал надминат, повишавайки статута на гравирането върху дърво от едно блокче[13].

Произход и практика в Китай[редактиране | редактиране на кода]

Китайската Диамантена сутра е най-старата печатна книга в света от 868г. от н.е.

В Китай изкуството на графиката било разработено преди 1100 години като илюстрации със текст нарязани на дървени блокове за печат върху хартия. В начало изображенията били главно религиозни, но по време на династията Сонг художниците започнали да правят и пейзажи. По време на династията Мин (1368-1644) и Цин (1616-1911) техниката се усъвършенствала както при религиозните така и при художествените гравюри[14].[15]

Развитие В Япония 1603-1867[редактиране | редактиране на кода]

Хокусай: " Южен вятър в ясна сутрин от планината Фуджи" част от "Тридесет и шест изгледа от планината Фуджи"

Печатането на дървени блокчета в Япония (японски: 木 版画, мока ханга) е техника, най-известна с използването й в стила укийо-е. Въпреки това е широко използвана и за отпечатване на книги през същия период. Печатането на дървени блокчета е било използвано в Китай в продължение на векове за отпечатване на книги, дълго преди появата на по-лесно подвижната техника за отпечатване, но през периода Едо (1603-1867) става широко приета в Япония изненадващо късно. Въпреки Моку ханга прилича на западната графика в някои отношения, тя значително се различава с това, че се използват мастила на водна основа (за разлика от западната графика, където се използват мастила на маслена основа ), което позволява получаването на широк спектър от ярки цветове, глазури и цветова прозрачност.

Фотография[редактиране | редактиране на кода]

Фотографията е процес на правене на снимки с помощта на действието на светлината. Светлината се отразява или се излъчва от обекти, които се заснемат върху фоточувствителни материали (филм) или се съхраняват в чип временно. Процесът се осъществява чрез механични затвори или по електронен път във времето чрез фотони в химическа преработка или чрез записващи устройства, известни като камери.

Думата идва от гръцките думи φωςфос("светлина"), и γραφις графис ("писец", "четка") или γραφη графе, което заедно означава "рисуване със светлина" или "образ посредством линии" или "рисуване. Традиционно, продукт на фотографията е наречен снимка. Терминът снимка е съкращение. В цифровата фотография, терминът изображение е заместил думата снимка. (Терминът изображение е традиционнен в геометричната оптика.)

Изящно изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Изящното изкуство се изразява чрез картини и скулптури. Те могат да се видят и закупят предимно от художествени галерии. То включва следните жанрове:

  1. Живопис:
  2. Графика:
  3. Скулптура:
  4. Фотография
  5. Кино (пълнометражни и кратки филми, вкл. ТВ или уебсериали).
  6. Анимация
  7. Графичен дизайн (графичният дизайн е определян и като поддял на приложното изкуство).

Приложно изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Приложното изкуство е предназначено за бита и включва:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Barnes, A. C., The Art in Painting, 3rd ed., 1937, Harcourt, Brace & World, Inc., NY.
  • Bukumirovic, D. (1998). Maga Magazinovic. Biblioteka Fatalne srpkinje knj. br. 4. Beograd: Narodna knj.
  • Fazenda, M. J. (1997). Between the pictorial and the expression of ideas: the plastic arts and literature in the dance of Paula Massano. N.p.
  • Gerón, C. (2000). Enciclopedia de las artes plásticas dominicanas: 1844-2000. 4th ed. Dominican Republic s.n.Oliver Grau (Ed.): MediaArtHistories. MIT-Press, Cambridge 2007. with Rudolf Arnheim, Barbara Stafford, Sean Cubitt, William Mitchell, Lev Manovich, Christiane Paul, Peter Weibel a.o. Rezensionen
  • Laban, R. V. (1976). The language of movement: a guidebook to choreutics. Boston: Plays.
  • La Farge, O. (1930). Plastic prayers: dances of the Southwestern Indians. N.p.
  • Restany, P. (1974). Plastics in arts. Paris, New York: N.p.
  • University of Pennsylvania. (1969). Plastics and new art. Philadelphia: The Falcon Pr.
  1. An About.com article by art expert, Shelley Esaak: What Is Visual Art?
  2. Different Forms of Art- Applied Art. Buzzle.com
  3. „Centre for Arts and Design in Toronto, Canada“. Georgebrown.ca. 2011-02-15. Retrieved 2011-10-30.
  4. [Art History: Arts and Crafts Movement: (1861-1900). From World Wide Arts Resources. Art History: Arts and Crafts Movement: (1861-1900). From World Wide Arts Resources.]
  5. History of Drawing. From Dibujos para Pintar.
  6. History of Painting. From History World.
  7. History of Renaissance Painting. From ART 340 Painting.
  8. Rethinking the Baroque
  9. [[1]]
  10. [Impressionism. Webmuseum, Paris. Impressionism. Webmuseum, Paris.]
  11. Post-Impressionism. Metropolitan Museum of Art
  12. Modern Art Movements. Irish Art Encyclopedia.
  13. The Printed Image in the West: History and Techniques. The Metropolitan Museum of Art.
  14. Engraving in Chinese Art. From Engraving Review
  15. The History of Engraving in China.