Цин (17-20 век)

	Империя Цин; (1644-1912)
	; Империята Цин и нейните васали през 1905 г.
Управление	Монархия
Официален език	Китайски, манджурски
Столица	Пекин; 39°54′50″ с. ш. 116°23′30″ и. д. / 39.913889° с. ш. 116.391667° и. д. (G)
Императори	Шунджъ (1644-1661); Канси (1661-1722); Пу И (1908-1912); и други
Население	383 000 000
Валута	Юан
	На територията на днешните държави: Виетнам; Казахстан; Китай; Монголия; Русия; Северна Корея; Тайван; Южна Корея

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

История на Китай
ДРЕВЕН ПЕРИОД
Тримата суверена и петимата императора
Ся 2070–1600 пр.н.е.
Шан 1600–1046 пр.н.е.
Джоу 1122–256 пр.н.е.
Западна Джоу
Източна Джоу
Период „Пролети и есени”
Период на воюващите държави
ИМПЕРСКИ ПЕРИОД
Цин 221–206 пр.н.е.
Хан 206 пр.н.е.–220
Западна Хан
Син
Източна Хан
Трите царства 220–280
Уей, Шу, У
Дзин 265–420 CE
Западна Дзин
Източна Дзин	Шестнайсетте царства 304–439
Южни и северни династии 420–589
Суй 581–619
Тан 618–907
Петте династии и десетте царства 907–960	Ляо 907–1125

Сун 960–1279
Северна Сун		Западна Ся
Южна Сун	Дзин
Юен 1271–1368
Мин 1368–1644
Цин 1644–1911
СЪВРЕМЕНЕН ПЕРИОД
Китайска република след 1911
Китайска народна република след 1949	Китайска република (в Тайван)
Шаблон: преглед • беседа • редактиране

Династията Цин (на китайски: 清朝, пинин: Qīng Cháo, [t͡ɕʰíŋ t͡ʂʰɑ̌ʊ̯]; на манджурски: , дайцин гурун), наричана също Манджурска династия, е последната императорска династия на Китай, управлявала от падането на династията Мин през 1644 година до установяването на Република Китай през 1912 година.

Династията е основана от манджурския клан Айсин Гьоро и в средата на 17 век се разширява значително на територията на същински Китай, като през 1644 година завзема столицата на разпадащата се империя Мин. Пълното умиротворяване на страната е постигнато в края на века при управлението на император Канси.

След установяването си в Китай династията Цин бързо възприема китайската култура. Империята на Цин достига своя разцвет през 18 век, когато както територията, така и населението ѝ, значително нарастват. След това нейният военен потенциал започва да намалява и, изправена пред масови бунтове и военни неуспехи, в средата на 19 век държавата изпада в тежка криза. Династията е свалена през 1912 година по време на Синхайската революция.

[редактиране] История

[редактиране] Формиране на Манджурската държава

Основна статия: Дзин

Италианска карта от 1682 г., показваща страната на „татарите, които завладяха и понастоящем управляват Китай“

Династията Цин не е основана от етнически китайци (хан), а от манджури, народ от ловци, риболовци и земеделци, живеещ североизточно от тогавашен Китай. Манджурите се смятат за потомци на джурджъните, тунгуски народ, владял територията на Манджурия през 12-13 век.

Бъдещата Манджурска империя е основана в началото на 17 век от Нурхаци, водач на малко джурджънско племе от групата, наричана от китайците дзиенджоу. Първоначално васал на империята Мин, през 1582 година Нурхаци е въвлечен в междуплеменен конфликт, който прераства във военна кампания за обединяване на племената дзиенджоу. До 1616 година той успява да укрепи властта си над тях в достатъчна степен, за да се обяви за хан на Велики Дзин, по името на джурджънската държава от 12-13 век, известна като Дзин. В историографията династията Цин във времето до 1636 година често се нарича с името Дзин.

През 1618 година Нурхаци официално отхвърля зависимостта си от Мин и практически им обявява война, опитвайки се да подчини джурджънските племена, намиращи се под тяхна власт. Успоредно с военните си успехи, той премества своята столица в новозавладени китайски градове - първо в Ляоян през 1621 година, а след това в Шънян през 1625 година.^[1]

Завоеванията на Нурхаци му дават достъп до значителни човешки и материални ресурси, но също така го отвеждат в близост до владенията на монголците. Макар че някогашната империя на Чингис хан отдавна се е разпаднала, отделните монголски племена продължават да бъдат важен фактор в степите на Далечния Изток. Нурхаци се опитва да установи добри отношения с тях, стремейки се към сътрудничество срещу Мин и подсигурявайки западната си граница срещу потенциално опасен противник. Съчетавайки политика на династични бракове и военни действия срещу отказващите да сътрудничат, той успява да си осигури надеждна подкрепа сред монголците, които сътрудничат на Манджурската династия през по-голямата част от нейната история.^[2] Други важни стъпки от управлението на Нурхаци са създаването на манджурска азбука, базирана на монголската писменост, както и на гражданската и административна система, еволюирала по-късно в манджурските Осем знамена.

Нурхаци (1559-1626)

Поредицата от военни успехи на Нурхаци е прекъсната през януари 1626 година, когато той претърпява първото си по-значимо военно поражение от военачалника Юен Чунхуан в битката при Нинюен. Нурхаци умира няколко месеца по-късно и е наследен от своя осми син Абахай, който надделява в краткотрайния сблъсък между няколко кандидати за трона. Макар че той е опитен военачалник, през 1627 година джурджъните отново са победени от Юен Чунхуан, като и този път основната причина са притежаваните от китайците португалски оръдия. По тази причина малко по-късно Абахай създава собствен артилерийски корпус, произвеждайки свои оръдия. През 1635 година той обединава монголските си съюзници в тяхна собствена система от знамена, а две години по-късно са създадени и първите китайски знамена. Военните реформи на Абахай дават резултат и през 1640-1642 година той нанася поредица от поражения на китайските войски, които масово се предават. Тези успехи довеждат до окончателното оттегляне на силите на Мин на юг от Великата стена.

Абахай полага известни усилия за изграждането и на гражданска администрация, чието устройство е повлияно от това на империята Мин. През 1631 година той създава шест обособени министерства, но в продължение на десетилетие те имат ограничени функции, поради интензивните военни действия.^[3] Бюрокрацията се състои главно от китайци, много от които са наскоро пленени или дезертирали служители на Мин, но доминирането на манджурите е осигурено, чрез гарантирани за тях ръководни позиции. Интегрирането на китайците в управлението намалява зависимостта на Абахай от манджурските племена и окуражава повече китайци да преминават на негова страна, дезертирайки или след като са пленени.

Сред важните събития от управлението на Абахай е официалното приемане на името манджури за всички джурджънски племена през ноември 1635 година. През следващата година Еджей хан, син на последния монголски хаган Лигдън хан, предава на Абахай имперския печат на династията Юен. Това става повод Абахай да заяви претенциите си за императорска власт и да преименува династията от Дзин на Велика Цин.