Джоу
Вижте пояснителната страница за други значения на Джоу.
| Династия Джоу 周朝 |
|||||
|
|||||
|---|---|---|---|---|---|
|
|||||
Територия на Западна Джоу около 1000 г. пр.н.е. |
|||||
| География и население | |||||
| Континент | Азия | ||||
| Столица | Хаодзин, Луоян | ||||
| Официален език | старокитайски | ||||
| Религия | Китайска традиционна религия, сто школи на мисълта | ||||
| Управление | |||||
| Форма | Монархия | ||||
| Държавен глава | |||||
| История | |||||
| Епоха | Древност | ||||
| - Битка при Муйе | ок. 1046 пр.н.е. | ||||
| - Край на династията | 256 пр.н.е. | ||||
| Други данни | |||||
| Днес част от | |||||
| История на Китай | |||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| ДРЕВЕН ПЕРИОД | |||||||
| Тримата повелители и Петимата императори | |||||||
| Ся 2070–1600 пр.н.е. | |||||||
| Шан 1600–1046 пр.н.е. | |||||||
| Джоу 1046–256 пр.н.е. | |||||||
| Западна Джоу | |||||||
| Източна Джоу | |||||||
| Период „Пролети и есени” | |||||||
| Период на воюващите държави | |||||||
| ИМПЕРСКИ ПЕРИОД | |||||||
| Цин 221–206 пр.н.е. | |||||||
| Хан 206 пр.н.е.–220 | |||||||
| Западна Хан | |||||||
| Син | |||||||
| Източна Хан | |||||||
| Трите царства 220–280 | |||||||
| Уей, Шу, У | |||||||
| Дзин 265–420 CE | |||||||
| Западна Дзин | |||||||
| Източна Дзин | Шестнайсетте царства 304–439 |
||||||
| Южни и северни династии 420–589 | |||||||
| Суй 581–619 | |||||||
| Тан 618–907 | |||||||
| Петте династии и десетте царства 907–960 |
Ляо 907–1125 |
||||||
| Сун 960–1279 |
|||||||
| Северна Сун | Западна Ся | ||||||
| Южна Сун | Дзин | ||||||
| Юен 1271–1368 | |||||||
| Мин 1368–1644 | |||||||
| Цин 1644–1911 | |||||||
| СЪВРЕМЕНЕН ПЕРИОД | |||||||
| Китайска република след 1911 | |||||||
| Китайска народна република след 1949 |
Китайска република |
||||||
Династията Джоу (на китайски: 周朝, пинин: Zhōu Cháo) е династия, управлявала в Китай от около 1046 година пр.н.е. до 256 година пр.н.е.. Тя заема мястото на династията Шан, а в последните десетилетия на управлението ѝ страната навлиза в Периода на воюващите държави, край на който слага налагането на династията Цин.
Периодът Джоу е свързан с разцвета на бронзовата епоха в Китай, а в неговия край регионът навлиза в желязната епоха. През тази епоха се формира и китайската писменост в нейния вид, използван до наши дни.
Съдържание |
История [редактиране]
Основаване [редактиране]
Според легендата основател на управляващия в Джоу род Дзи е Хоудзи, митологичен благородник от епохата Ся, но когото се приписва въвеждането на производството на просо. Неговите потомци живеят в днешния окръг Угун в Шънси, но напускат царския двор, отказват се от земеделието и водят номадски живот, подобно на своите варварски съседи. По-късно Гунлю ги отвежда на запад в града Бин в Гансу. Той се намира извън владенията на Ся, но родът Дзи го превръща процъфтяващ земеделски и търговски център, заобиколен от варварите жун и ди.
Около 12 век пр.н.е. Дзи Данфу връща рода Дзи в западната част на Шънси, в долината на река Уей, където те създават княжеството Джоу в рамките на царството на династията Шан. Те водят успешни войни срещу жун и влиянието им нараства, което предизвиква конфликт с царете на Шан. Около 1046 година пр.н.е. Джоу У нанася решително поражение в битката при Муйе на Ди Син, последния владетел на Шан, поставяйки началото на царството Джоу.
Западна Джоу [редактиране]
Цар У запазва старата столица на Шан за церемониални цели, но изгражда нов град за своя двор и администрация в близкия Хаодзин. Макар ранната смърт на У да оставя млад и неопитен наследник, неговият брат, князът на Джоу, помага на новия владетел Чън да укрепи централната власт. Той подчинява размирните князе и привържениците на Шан и се справя с проблема за легитимността на новата династия, налагайки доктрината за Небесния мандат, като в същото време запазва основните ритуали от предходната епоха в старата столица Чънджоу.
Още през първите години на династията е изградена системата фъндзян, характерна за цялата епоха Джоу, която напомня по-късния европейски феодализъм и дава възможност на владетеля да управлява значителната територия на държавата с помощта на зависими, но относително самостоятелни местни князе. С времето в тази децентрализирана система на управление започват да се засилват вътрешните напрежения, тъй като с поколенията родовите връзки между царете и местните династии постепенно отслабват. Владетелите от периферните области придобиват власт и престиж, сравним с този на централната власт.
В началото на 8 век пр.н.е. цар Йоу прогонва от двора една от своите съпруги, в отговор на което нейният баща, владетел на Шън, подпомогнат от владетеля на Дзън и варварите цюенжън превзема през 771 година пр.н.е. столицата Хаодзин. След смъртта на Йоу благородниците обявяват за нов цар Пин, внук на владетеля на Шън, с което е сложен край на управлението на рода Дзи. Столицата е преместена на изток в Чънджоу, поради което останалата част от епохата Джоу е известна като Източна Джоу.
Източна Джоу [редактиране]
От 8 до 3 в. пр. н.е. държавата Джоу се разпаднала на множество самостоятелни държави. Властта само формално се намирала в ръцете на императора, който бил зависим от аристократите. Настъпил т.нар. „Период на воюващите държави“ (6-3 век пр. н.е.), време, през което обединените княжества водели борба за надмощие. През този период възникнала и класическата китайска философия, чиито главни представители са древнокитайските мъдреци и философи Конфуций и Лао Дзъ. Постепенно започнала да се налага и идеята за въстановяване на централизираната власт.