Вилиам Адолф Бугро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вилиам Адолф Бугро
William-Adolphe Bouguereau (1825-1905) - Artist Portrait (1879).jpg
френски художник
Роден 30 ноември 1825
Ла Рошел, Франция
Починал 19 август 1905
Ла Рошел, Франция
Националност французин
Стил академизъм
Направление реализъм
Известни творби Раждането на Венера, Сама в света, Плетящото момиче, Нимфи и сатир, Купидон, Вечерно настроение

Вилиа̀м Адо̀лф Бугро̀ (на френски: William-Adolphe Bouguereau, 30 ноември 1825- 19 август 1905) е френски живописец, представител на академизма и реализма. Бугро е предан традиционалист, чиито реалистични картини, често примесени с митологическа тематика, са модерна интерпретация на класиката със силен акцент върху красотата на женското тяло. Макар че създава идеализиран свят, неговото изкуство, близко по реализъм до снимка, е най-известно сред богатата класа. Бугро е много прочут в своето време, но днес неговите картини и техника на рисуване не получават голямо внимание, в сравнение с известността на импресионистите.

Съдържание

Живот и кариера [редактиране]

Вилиам Адолф Бугро е роден в Ла Рошел, Франция на 30 ноември 1825 г. в семейство на търговци на вино и зехтин. В началото изглежда, че съдбата е предопределила да Уилям да се включи в семейния бизнес, но тогава се намесва чичо му Южен, който го обучава на класически и библейски дисциплини и успява да го изпрати във висше училище. Бугро показва артистичен талант още от малък. Клиент убеждава баща му да го изпрати в Училището по изящни изкуства в Бордо, където Уилям печели първа награда за фигуративно рисуване за своята картина на Свети Рох. За да спечели допълнителни пари, Уилям изрисува етикети за мармалад и конфитюр[1].

Благодарение на съдействието на чичо си Бугро получава комисиона за рисуването на портрети на енориаши и когато леля му удвоява сумата, която е спечелил, Вилиам заминава за Париж, за да стане ученик в Училището по изящни изкуства[1]. За да усъвършенства своите умения, Бугро се включва и в часовете по анатомични дисекции и изучава исторически носии и археология. Приет е в студиото на Франсоа Едуар Пико, където учи рисуване в академичен стил. Академичното рисуване поставя на историческите и митологични обекти най-висок статус. През 1850 година Бугро печели Римска премия със своята творба „Зенобия, намерена от овчари на бреговете на Араксес“[2]. Неговата награда е престой във вила Медичи в Рим, Италия, където в допълнение към официалните уроци той може да изучава от първа ръка ренесансовите творци и техните най-велики картини.

Бугро, изцяло следвайки традиционния академичен стил, показва творбите си на годишните изложби в Париж през целия си живот.

Детайл от една от най-известните творби на Бугро - Раждането на Венера - богинята на красотата и любовта, родена от морската пяна

Критик казва за ранните творби на Бугро:

„ Бугро има природен инстинкт и знание за контур. Еуритмията на човешкото тяло поглъща вниманието му и, спомняйки си щастливите резултати, които древните майстори и художниците от шестнадесети век са постигнали, човек може само да поздрави мосю Бугро за опитите му да следва техните стъпки... Рафаело е бил вдъхновен от древността и никой не го е обвинявал, че не е оригинален[3]. “

Рафаело Санцио е любимия художник на Бугро и той приема тази критика за висок комплимент. Вилиам покрива едно от изискванията за спечелване на Римска премия като завършва копие от картина на стар майстор художник - „Триумфът на Галатея“ от Рафаело. В много от своите творби той следва същия класически подход към формата на композицията и материята на обекта[4]. Прекрасните портрети на дами от Бугро са много чаровни, отчасти защото той успява да разхубави седящото тяло, докато запазва неговото подобие с оригинала.

През 1856 година Бугро се жени за Мари-Нели Моншаблон и впоследствие му се раждат пет деца. В края на 50-те години на XIX в. Вилиам успява да завърже здрави връзки с търговци на изкуство, особено с Пол Дюран-Рюелак, който помага на клиенти да купуват картини от художници, излагащи творбите си в изложбите в Париж[5]. Тези изложби годишно привличат над 300 хиляди души, което следователно е значима възможност за художниците да продават творбите си[6]. Славата на Бугро достига до Англия през 60-те години на XIX в. Благодарение на растящия си доход, той купува голяма къща и студио в Монпарнас[7].

Бугро е заклет традиционалист, чиито реалистични рисунки, често примесени с митологическа тематика, са модерна интерпретация на класически обекти, както езически, така и християнски със силен акцент върху женското тяло. Макар да създава идеализиран свят, Бугро съживява своите богини, нимфи, овчарки и мадони по начин, който се харесва особено на богатата класа по неговото време. Някои критици обаче предпочитат честността на рисунките на Жан-Франсоа Миле, който пресъздава по-реален образ на тежката работа на работниците по полето.

Бугро използва традиционни методи за създаването на рисунка, включително детайлни щрихи с молив и с маслени бои, а тези внимателни начини на рисуване създават задоволяващ и точен образ на човешката форма. Изобразените от него ръце, кожа и крака са изумително изящни[8]. Той използва и някои религиозни и еротични символи като например "счупената делва", което е израз на загубена невинност[9].

Една от наградите за Бугро за това, че остава верен на академичния стил и че се представя добре на изложения, са комисионните за декорирането на лични имения, публични сгради и църкви. Както е типично за тези комисиони, на Уилям му се налага да рисува и в други стилове. Той също е много успешен художник на портрети, макар повечето от тях и до днес да са частна собственост[10].

Бугро постепенно получава все повече отличия и награди на Френската академия. Започва да преподава рисуване в Академия Жулиан през 1875 без входни изпити и с номинални хонорари[11].

През 1877 г. умират и жена му, и малкият му син. През 1896, на възраст от 71 години той се жени за втори път за художничката Елизабет Джейн Гарднър Бугро - една от неговите ученички[12]. Бугро използва своето влияние, за да създаде много френски институти за изкуство за жени, включително Френската академия.

В края на живота си Вилиам описва своята любов към изкуството така:

„ Всеки ден отидвам в студиото си, преизпълнен с радост, а вечерта, когато съм задължен да спра заради тъмнината, едвам успявам да дочакам другата сутрин... Ако не мога да се отдам на своите картини, съм нещастен[13]. “

През целия си живот Бугро рисува 826 картини.

През пролетта на 1905 г. къщата и студиото на Бугро са ограбени. На 19 август същата година на 79-годишна възраст художникът умира в Ла Рошел от сърдечно заболяване.

Творби [редактиране]

1850 [редактиране]

  • Данте и Вергилий в ада (1850)

  • Портрет на Амелина Дюфо Бугро (1850)

  • Портрет на Йожен Бугро (1850)

  • Портрет на Женевиев Бугро (1850)

  • Портрет на Леони Бугро (1850)

  • Портрет на мосю М. (1850)

  • Братска любов (1851)

  • Арион на морски кон (1855)

  • Менада на пантера (1855)

  • Танцът (1856)

  • Милосърдие (1859)

  • Денят на мъртвите (1859)

1860 [редактиране]

  • Товит се сбогува с баща си (1860)

  • Млада жена с две прегръщащи се деца (1861)

  • Разкаянието на Орест (1862)

  • Молещата се (1865)

  • Супа (1865)

  • Първи ласки (1866)

  • Циганче с баскски барабан (1867)

  • Ивонет (1867)

  • Гроздето (1868)

  • Млада овчарка (1868)

  • По-голямата сестра (1869)

  • Пластачка (1869)

  • Плетящо момиче (1869)

  • Майчинско възхищение (1869)

  • Млада работничка (1869)

  • Сама в света (1869)

1870 [редактиране]

  • Къпеща се (1870)

  • Брат и сестра от Бретан (1871)

  • Италианско момиче, вадещо вода (1871)

  • Млада майка, поглеждаща към детето си (1871)

  • По време на бурята (1872)

  • Предложението (1872)

  • Предачка (1873)

  • Дете, плетящо венец (1874)

  • Омир и неговия водач (1874)

  • След къпане (1875)

  • До ручея (1875)

  • Флора и Зефир (1875)

  • Приспивна песен (1875)

  • Девицата, Исус и Св. Йоан Кръстител(1875)

  • Милосърдие (1878)

  • Нимфеумът (1878)

  • Връщане от жътва (1878)

  • До ручея (1879)

  • Отдих (1879)

  • Млади циганчета (1879)

  • Зиморничавата (1879)

  • Плетачка (1879)

  • Портрет на госпожица Елизабет Гарднър (1879)

  • Къпещата се (1879)

1880 [редактиране]

  • Бичуването на Исус Христос (1880)

  • Изкушение (1880)

  • Младо момиче, защитаващо се срещу Ерос (1880)

  • Зора (1881)

  • Ден (1881)

  • Овчарката (1881)

  • Песен на ангели (1881)

  • Вечерно настроение (1882)

  • Малката плетачка (1882)

  • Събирачките на лешници (1882)

  • Родината (1883)

  • Мракът (1883)

  • Библис (1884)

  • Трудният урок (1884)

  • Езда (1884)

  • Седнала гола (1884)

  • Изгубена Плеяда (1884)

  • Младостта на Бакхус (1884)

  • Съпротивата на любовта (1885)

  • Младо момиче отива при извора (1885)

  • Младата овчарка (1885)

  • Голямата сестра (1886)

  • Завръщане на пролетта (1886)

  • Автопортрет за М. Саж (1886)

  • Жажда (1886)

  • Брад и сестра (1887)

  • Изправена млада овчарка (1887)

1890 [редактиране]

  • Бохемката (1890)

  • Малко убеждаване (1890)

  • Любовта се оглежда

  • Портрет на Габриел Кот (1890)

  • Счупената делва (1891)

  • Гъсарката (1891)

  • Прекъсната работа (1891)

  • Психея (1892)

  • Покана (1893)

  • Младост (1893)

  • След къпане (1894)

  • Менада (1894)

  • Маргаритки (1894)

  • Палмовото листо (1894)

  • Похищението на Психея (1895)

  • В разкаяние (1895)

  • Не много за носене (1895)

  • Песента на славея (1895)

  • Пролетен бриз (1895)

  • Повик (1896)

  • При фонтана (1897)

  • Ирен (1897)

  • Реверанс (1898)

  • Глава на младо момиче (1898)

  • Вдъхновение (1898)

  • Шиене (1898)

  • Елегия (1899)

  • Момиче, държащо лимони (1899)

  • Злоба (1899)

1900 [редактиране]

  • Девата с ангели (1900)

  • Лаурел Бранх (1900)

  • Преди къпане (1900)

  • Детска идилия (1900)

  • Двете сестри (1901)

  • Мечта за пролет (1901)

  • Млада жрица (1902)

  • Мадоната на розите (1903)

  • Нищо неправене (1904)

Източници [редактиране]

  1. ↑ а б Fronia E. Wissman - Bouguereau, Pomegranate Artbooks, Rohnert Park, CA, 1996, ISBN 0-87654-582-7, стр. 11
  2. ↑ Wissman - стр. 12
  3. ↑ Wissman - стр. 24
  4. ↑ Wissman - стр. 25
  5. ↑ Wissman - стр. 13
  6. ↑ Wissman - стр. 70
  7. ↑ Wissman - стр. 14
  8. ↑ Wissman - стр. 112
  9. ↑ Wissman - стр. 60
  10. ↑ Wissman - стр. 103
  11. ↑ Wissman - стр. 110
  12. ↑ Wissman - стр. 15
  13. ↑ Wissman - стр. 114

Допълнително четене [редактиране]

  • Albert Boime: The Academy and French Painting in the Nineteenth Century (London, 1971).
  • Aleska Celebonovic: Peinture kitsch ou réalisme bourgeois, l'art pompier dans le monde. Paris: Seghers, 1974.
  • Art Pompier: Anti-Impressionism. New York: The Emily Lowe Gallery, Hofstra University, 1974.
  • Mario Amaya (Forward), Robert Isaacson (catalogue and selection): William Adolphe Bouguereau. New York: New York Cultural Center, 1974.
  • John Russell: Art: Cultural Center Honors Bouguereau. In New York Times, 1974.
  • Louise d 'Argencourt and Douglas Druick: The Other Nineteenth Century. Ottawa: The National Gallery of Canada, 1978.
  • James Harding: Les peintres pompiers. Paris: Flammarion, 1980.
  • "The Bouguereau Market". The Art newsletter. January 6, 1981. pp. 6-8.
  • Louise d'Argencourt and Mark Steven Walker: William Bouguereau. Montreal, Canada: The Montreal Museum of Fine Arts, 1984.
  • Robert Rosenblum and H.W. Janson: 19th Century Art. New York: Harry N. Abrams, 1984.
  • Michael Gibson: Bouguereau's "Photo-Idealism". In International Herald Tribune, 1984.
  • Grace Glueck: To Bouguereau, Art Was Strictly "The Beautiful. In The New York Times, 1985.
  • Cécile Ritzenthaler: L'école des beaux art du XIXe siècle. édition Mayer, 1987
  • Exhibition catalogue William Adolphe Bouguereau, L'Art Pompier. Borghi & Co., New York, 1991.

Вижте също [редактиране]

Външни препратки [редактиране]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Вилиам Адолф Бугро

Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вилиам_Адолф_Бугро&oldid=5561749“.