Уилям Адолф Бугеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уилям Адолф Бугеро
William-Adolphe Bouguereau (1825-1905) - Artist Portrait (1879).jpg
френски художник
Роден 30 ноември 1825
Ла Рошел, Франция
Починал 19 август 1905
Ла Рошел, Франция
Националност французин
Стил академизъм, реализъм
Известни творби Раждането на Венера (Бугеро), Сама в света, Плетящото момиче, Нимфи и сатир, Купидон, Вечерно настроение
Уилям Адолф Бугеро в Общомедия

Уиля̀м Адо̀лф Бугеро̀ (на френски: William-Adolphe Bouguereau, 30 ноември 1825- 19 август 1905) е френски живописец, представител на академизма и реализма. Бугеро е предан традиционалист, чиито реалистични картини, често примесени с митологическа тематика, са модерна интерпретация на класиката със силен акцент върху красотата на женското тяло. Макар че създава идеализиран свят, неговото изкуство, близко по реализъм до снимка, е най-известно сред богатата класа. Бугеро е много прочут в своето време, но днес неговите картини и техника на рисуване не получават голямо внимание, в сравнение с известността на импресионистите.

Живот и кариера[редактиране | edit source]

Уилям Адолф Бугеро е роден в Ла Рошел, Франция на 30 ноември 1825 г. в семейство на търговци на вино и зехтин. В началото изглежда, че съдбата е предопределила да Уилям да се включи в семейния бизнес, но тогава се намесва чичо му Южен, който го обучава на класически и библейски дисциплини и успява да го изпрати във висше училище. Бугеро показва артистичен талант още от малък. Клиент убеждава баща му да го изпрати в Училището по изящни изкуства в Бордо, където Уилям печели първа награда за фигуративно рисуване за своята картина на Свети Рох. За да спечели допълнителни пари, Уилям изрисува етикети за мармалад и конфитюр[1].

Благодарение на съдействието на чичо си Бугеро получава комисиона за рисуването на портрети на енориаши и когато леля му удвоява сумата, която е спечелил, Уилям заминава за Париж, за да стане ученик в Училището по изящни изкуства[1]. За да усъвършенства своите умения, Бугеро се включва и в часовете по анатомични дисекции и изучава исторически носии и археология. Приет е в студиото на Франсоа Едуар Пико, където учи рисуване в академичен стил. Академичното рисуване поставя на историческите и митологични обекти най-висок статус. През 1850 година Бугеро печели Римска премия със своята творба „Зенобия, намерена от овчари на бреговете на Араксес“[2]. Неговата награда е престой във вила Медичи в Рим, Италия, където в допълнение към официалните уроци той може да изучава от първа ръка ренесансовите творци и техните най-велики картини.

Бугеро, изцяло следвайки традиционния академичен стил, показва творбите си на годишните изложби в Париж през целия си живот.

Детайл от една от най-известните творби на Бугеро - Раждането на Венера - богинята на красотата и любовта, родена от морската пяна

Критик казва за ранните творби на Бугеро:

Бугеро има природен инстинкт и знание за контур. Еуритмията на човешкото тяло поглъща вниманието му и, спомняйки си щастливите резултати, които древните майстори и художниците от шестнадесети век са постигнали, човек може само да поздрави мосю Бугеро за опитите му да следва техните стъпки... Рафаело е бил вдъхновен от древността и никой не го е обвинявал, че не е оригинален[3].

Рафаело Санцио е любимия художник на Бугеро и той приема тази критика за висок комплимент. Уилям покрива едно от изискванията за спечелване на Римска премия като завършва копие от картина на стар майстор художник - „Триумфът на Галатея“ от Рафаело. В много от своите творби той следва същия класически подход към формата на композицията и материята на обекта[4]. Прекрасните портрети на дами от Бугеро са много чаровни, отчасти защото той успява да разхубави седящото тяло, докато запазва неговото подобие с оригинала.

През 1856 година Бугеро се жени за Мари-Нели Моншаблон и впоследствие му се раждат пет деца. В края на 50-те години на XIX в. Уилям успява да завърже здрави връзки с търговци на изкуство, особено с Пол Дюран-Рюелак, който помага на клиенти да купуват картини от художници, излагащи творбите си в изложбите в Париж[5]. Тези изложби годишно привличат над 300 хиляди души, което следователно е значима възможност за художниците да продават творбите си[6]. Славата на Бугеро достига до Англия през 60-те години на XIX в. Благодарение на растящия си доход, той купува голяма къща и студио в Монпарнас[7].

Бугеро е заклет традиционалист, чиито реалистични рисунки, често примесени с митологическа тематика, са модерна интерпретация на класически обекти, както езически, така и християнски със силен акцент върху женското тяло. Макар да създава идеализиран свят, Бугеро съживява своите богини, нимфи, овчарки и мадони по начин, който се харесва особено на богатата класа по неговото време. Някои критици обаче предпочитат честността на рисунките на Жан-Франсоа Миле, който пресъздава по-реален образ на тежката работа на работниците по полето.

Бугеро използва традиционни методи за създаването на рисунка, включително детайлни щрихи с молив и с маслени бои, а тези внимателни начини на рисуване създават задоволяващ и точен образ на човешката форма. Изобразените от него ръце, кожа и крака са изумително изящни[8]. Той използва и някои религиозни и еротични символи като например "счупената делва", което е израз на загубена невинност[9].

Една от наградите за Бугеро за това, че остава верен на академичния стил и че се представя добре на изложения, са комисионните за декорирането на лични имения, публични сгради и църкви. Както е типично за тези комисиони, на Уилям му се налага да рисува и в други стилове. Той също е много успешен художник на портрети, макар повечето от тях и до днес да са частна собственост[10].

Бугеро постепенно получава все повече отличия и награди на Френската академия. Започва да преподава рисуване в Академия Жулиан през 1875 без входни изпити и с номинални хонорари[11].

През 1877 г. умират и жена му, и малкият му син. През 1896, на възраст от 71 години той се жени за втори път за художничката Елизабет Джейн Гарднър Бугеро - една от неговите ученички[12]. Бугеро използва своето влияние, за да създаде много френски институти за изкуство за жени, включително Френската академия.

В края на живота си Уилям Бугеро описва своята любов към изкуството така:

Всеки ден отидвам в студиото си, преизпълнен с радост, а вечерта, когато съм задължен да спра заради тъмнината, едвам успявам да дочакам другата сутрин... Ако не мога да се отдам на своите картини, съм нещастен[13].

През целия си живот Бугеро рисува 826 картини.

През пролетта на 1905 г. къщата и студиото на Бугеро са ограбени. На 19 август същата година на 79-годишна възраст художникът умира в Ла Рошел от сърдечно заболяване.

Творби[редактиране | edit source]

1850[редактиране | edit source]

1860[редактиране | edit source]

1870[редактиране | edit source]

1880[редактиране | edit source]

1890[редактиране | edit source]

1900[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Fronia E. Wissman - Bouguereau, Pomegranate Artbooks, Rohnert Park, CA, 1996, ISBN 0-87654-582-7, стр. 11
  2. Wissman - стр. 12
  3. Wissman - стр. 24
  4. Wissman - стр. 25
  5. Wissman - стр. 13
  6. Wissman - стр. 70
  7. Wissman - стр. 14
  8. Wissman - стр. 112
  9. Wissman - стр. 60
  10. Wissman - стр. 103
  11. Wissman - стр. 110
  12. Wissman - стр. 15
  13. Wissman - стр. 114

Допълнително четене[редактиране | edit source]

  • Albert Boime: The Academy and French Painting in the Nineteenth Century (London, 1971).
  • Aleska Celebonovic: Peinture kitsch ou réalisme bourgeois, l'art pompier dans le monde. Paris: Seghers, 1974.
  • Art Pompier: Anti-Impressionism. New York: The Emily Lowe Gallery, Hofstra University, 1974.
  • Mario Amaya (Forward), Robert Isaacson (catalogue and selection): William Adolphe Bouguereau. New York: New York Cultural Center, 1974.
  • John Russell: Art: Cultural Center Honors Bouguereau. In New York Times, 1974.
  • Louise d 'Argencourt and Douglas Druick: The Other Nineteenth Century. Ottawa: The National Gallery of Canada, 1978.
  • James Harding: Les peintres pompiers. Paris: Flammarion, 1980.
  • "The Bouguereau Market". The Art newsletter. January 6, 1981. pp. 6-8.
  • Louise d'Argencourt and Mark Steven Walker: William Bouguereau. Montreal, Canada: The Montreal Museum of Fine Arts, 1984.
  • Robert Rosenblum and H.W. Janson: 19th Century Art. New York: Harry N. Abrams, 1984.
  • Michael Gibson: Bouguereau's "Photo-Idealism". In International Herald Tribune, 1984.
  • Grace Glueck: To Bouguereau, Art Was Strictly "The Beautiful. In The New York Times, 1985.
  • Cécile Ritzenthaler: L'école des beaux art du XIXe siècle. édition Mayer, 1987
  • Exhibition catalogue William Adolphe Bouguereau, L'Art Pompier. Borghi & Co., New York, 1991.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]