Оскар Уайлд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Уайлд.

Оскар Уайлд
Oscar Wilde Sarony.jpg
Роден 16 октомври 1854 г.
Дъблин, Ирландия
Починал 30 ноември 1900 г.
Париж, Франция
Професия писател
Националност ирландец
Активен период викторианска епоха
Жанр драма, къси разкази, журналистика
Направление ирационализъм
Повлиян Платон, Аристотел, гръцка литература, Уилям Шекспир, Теофил Готие, Жорис-Карл Юисманс, Джон Кийтс, Виктор Юго, Пьотър Кропоткин
Повлиял Хорхе Луис Борхес, Джеймс Джойс, Самюъл Бекет, Андре Жид, Лорънс Дърел, Кристофър Хитчънс
Подпис Oscar Wilde Signature.svg
Оскар Уайлд в Общомедия

Оскар Уайлд (на английски : Oscar Wilde) е ирландски и британски драматург, писател и поет. Един от най-успешните драматурзи на късновикторианска Англия, както и една от най-големите знаменитости на своето време, Уайлд претърпява драматичен провал и е отхвърлен от лондонското висше общество, заради непристойно поведение.

Оскар Уайлд е роден на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Завършва с отличие колежа „Тринити“ и след това заминава за Оксфорд, за да продължи изучаването на класическа литература и философия. Там той бързо става популярен със своите предпочитания към зараждащото се ново декадентско движение, чийто идеал е „чистото изкуство“. В обществените си изяви Уайлд провокира светските кръгове с необичайния си маниер на обличане и с типа мъжественост, който демонстрира.

През 1881 г. излиза първият му сборник „Стихотворения“, отличаващ се с блестяща форма и с опита поезията да бъде изградена посредством принципите на импресионизма в живописта, но поемите са определени от консервативната критика като “изкуствени и неискрени”.

След 1882 г. в творчеството му доминира прозаическото начало. Чете лекции в САЩ и Англия (1882-1891 г.) върху съвременното изкуство, модата и новия дизайн, пътува във Франция и работи като редактор в сп. „Женски свят“. Прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета „Идеи“, романи и др.

Във викторианска Англия от всички мъже се очаквало да се оженят и да създадат семейство. Оскар бил принуден да скрие хомосексуалността си и през 1884 г. се оженил за Констанс Лойд. Не след дълго на двойката им се родили двама синове — Сирил и Вивиън.

Отпечатването на романа Портретът на Дориан Грей (1890) му спечелва славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от феноменалния успех на неговите пиеси. Автор е на девет комедийни пиеси, най-известните сред които:

Пише и издава 2 сборника с приказки - Щастливият принц и други истории (1888) и Къщата на наровете (1892), които и до днес се преиздават.

Изключително популярен става със своите афоризми и анекдоти, както и с остроумния диалог, характерен за много от произведенията му, сред които и Кентървилския призрак

Но успехът го съпровожда кратко време. През 1891 г. Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва екстравагантна интимна връзка. На 15 май 1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм.

След излизането си от затвора се установява в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две произведения на „разкаялия се грешник” са неговата изповед De Profundis (1897) и поемата „Балада за Редингската тъмница“ (1898).

Оскар Уайлд (46-годишен) умира от менингит на 30 ноември 1900 г., забравен от всички и беден като просяк.

Ранни години[редактиране | edit source]

Оскар Уайлд е второто от трите деца на Сър Уилиям Уайлд и Джейн Франческа Уайлд. Джейн Уайлд под псевдонима Сперанца (speranza — италианската дума за надежда) пише поезия за революционното движение "Млада Ирландия" и през целия си живот е ирландски националист. Тя също има интерес към нео-класицизма, който си личи от картините и бюстовете в нейния дом. Уилиям Уайлд е един от водещите ирландски очни и ушни хирурзи и през 1864 удостоен с рицарско звание. Той също пише книги за археологията в Ирландия и селския фолклор. Оскар Уайлд е кръстен в местната англиканска църква, Свети Марк.

Освен децата от съпругата си, Сър Уилиям Уайлд става баща на три извънбрачни деца преди да се ожени. Това са Хенри Уилсън и сестрите Емили и Мери Уайлд, които не са от майката на Хенри. Сър Уилиям признава бащинството на незаконните си деца и осигурява образованието им.

Преди да тръгне на училище на деветгодишна възраст, малкият Оскар получава домашно образование от учител французин и възпитателка германка, които го учат на родните си езици.

Университетски живот[редактиране | edit source]

Оскар Уайлд учи в колежа "Тринити" от 1871 до 1874, където е приет със стипендия. През тези години се заражда интересът му към гръцката литература. В "Тринити" Уайлд спечелва множество отличия, а след което продължава образованието си в Оксфорд, където също получава стипендия. Там той проявява влечение към масонството, а след като започва редовно да посещава католически литургии и дори пътува до Рим, където получава аудиенция от папа Пий IX, след която остава напълно изумен, Уайлд изпитва желание да стане католик. Това решение е прието остро от баща му, който го заплашва със спиране на средствата, които му предоставя за образованието. Оскар урежда всичко относно кръщенето си, но в последния момент се отказва, запазвайки интерес към католическите богослужение и литургии за цял живот.

Във времето, през което Оскар Уайлд учи в Оксфорд, той става известен с ролята си в естетичните и декадентски движения. Той ходи с дълга коса, въпреки че от време на време играе бокс открито презира "мъжествените" спортове и украсява стаята си с пера от паун, лилии, слънчогледи, син порцелан и други предмети на изкуството. Някои елементи у тези естети, към които се причислява Оскар Уайлд, предизвикват презрение, но техните сантиментално отношение към света и показно облекло им стават отличителни белези. Уайлд веднъж претърпява физическа разправа с четирима свои състуденти и, изненадвайки всички, се справя с тях собственоръчно. До третата си година в Оксфорд Уайлд вече е започнал да изгражда образа си в обществото. Той също не приема образованието си в университета като единствен път към знания и това негово отношение предизвиква временното му изключване след като не се закъснява с около един месец след започването на семестъра заради кратко пътешествие в Гърция.

В Оксфорд Уайлд също се среща с двама писатели, които имат силно влияние върху цялото му творчество. Това са Уолтър Патър и Джон Ръскин. Патър е автор на книга за историята на Ренесанса, в която той описва идеите си, че трябва да се обръща най-голямо внимание на чувствителността на човека към изкуството и в която той се опитва да възкреси отношението към изкуството от Античността. Тази книга Уайлд винаги носи със себе, той знае наизуст части от нея и тя заражда чувството му за отдаденост към изкуството. Джон Ръскин, от своя страна, дава на цел на творчеството на Уайлд. Ръскин не приема идеите на Патър и твърди, че значението на изкуството се крие в потенциала му да подобрява обществото. Оскар с интерес посещава лекциите на Ръскин и дори се включва в проекта му да превърне стара заблатена алея в красив път с цветя около него, което е проява на изключително уважение от страна на младия Уайлд, на когото не му се отдава нито ранното ставане, нито физическия труд.

През ноември 1878 година Оскар Уайлд завършва като бакалавър на изкуствата с отличие.

Начало на активна творческа кариера[редактиране | edit source]

Дебют в обществото[редактиране | edit source]

След завършването си в Оксфорд, Уайлд се връща в Дъблин. Там той отново среща своя приятелката от детството, Флоренс Балкомб, която е сгодена за писателя Брам Стокър и се омъжва през 1878. Уайлд е разочарован, пише ѝ, че си спомня „двете години – най-сладките години от моята младост“, които са прекарали заедно. Също споменава намерението си да „се завърне в Англия, сигурно за дълго“. Така и прави – отпътува през 1878 и след това посещава Ирландия само два пъти за кратко.

Несигурен какво да прави, той пише на свои познати, търсейки свободна позиция в Оксфорд и Кембридж, но неуспешно, и се установява в Лондон. Следващите години прекарва там, в Париж и в САЩ, където пътува и изнася лекции. Пишейки стихотворения още от времето, когато е учи в „Тринити“, през 1881 Уайлд издава първия си сборник „Стихотворения“. Книгата като цяло е добре приета, още на следващата година започват да се разпространява от различни издатели, но все пак сборникът не се харесва от всички. От Оксфорд обвиняват Уайлд в плагиатство, а сатиричния вестник „Пънч“ осмива младия писател.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за