Лорънс Дърел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лорънс Дърел
британски писател
Лорънс Дърел 
Роден: 27 февруари 1912
Джулундур, Индия
Починал: 7 ноември 1990
Сомиер, Франция

Ло̀рънс Да̀ръл (на английски: Lawrence Durrell - Даръл е правописът по британското произношение, но неправилно е изписван по американското произношение Дъ̀ръл) е англо-ирландски поет и писател - романист, драматург, есеист.

Известен е най-вече с тетралогията „Александрийски квартет“ (19571960), хроника на живота на множество различни герои непосредствено преди и по време на Втората световна война. Има малко автори, които са оставили такава незаличима следа в литературата на 20 век като Лорънс Дърел. Мнозина вярват, докато Дърел е все още жив, че Нобеловата награда за литература му е сигурна. За съжаление не я получава.

Лорънс Дърел е роден на 27 февруари 1912 г. в Джулундур, Индия, „в подножието на Хималаите“, както ще заяви по-късно – по-скоро поетично свидетелство, отколкото географски факт. Баща му Самюел Дърел е британски строителен инженер, а майка му Луиза (Дикси) Даръл е от чисто ирландско протестантско потекло. И двамата родители на Даръл са родени в Британска Индия.

На 12-годишна възраст Лорънс заминава за Англия, където през 1928 г. завършва средното си образование с не много висок успех. Неколкократно се проваля на приемните изпити за известния Кеймбриджки университет. За известно време е пианист в джаз-клуб в Лондон. През този период среща Нанси Майърс - първата си жена. През 1930 г. отива в Париж, където започва кариерата му на писател. Там се сприятелява с разни писатели, сред които е Хенри Милър, станал негов наставник. Двамата поддържат кореспонденция в продължение на повече от 45 години.

През 1935 г. Дърел се премества на остров Корфу, където се е установила майка му. Няколко от неговите творби, писани по-късно, са свързани със средиземноморските страни. Неговият брат Джералд Даръл описва живота там в книгата си „Моето семейство и други животни“ (1956) и други книги. В периода между 1934 и 1940 г. Лорънс Дърел редактира малкото списание „Бустър“ (Booster), което по-късно е преименувано на „Делта“. Първият роман на Дърел, който заслужава внимание, е „Черната книга: едно състезание“ (The Black Book: An Agon), публикуван в Париж през 1938 г. Това е леко порнографска фантастика, силно повлияна от Хенри Милър. Във Великобритания този роман е издаден едва през 1973 г. В него се разказва как главният герой Лорънс Лусифър се бори да избяга от духовната стерилност на умираща Англия и открива топлината и плодовитостта на Гърция.

През Втората световна война Дърел работи като прес-аташе в британските дипломатически мисии в Кайро и Александрия от 1941 до 1944 г. След войната заема дипломатически и преподавателски длъжности. Работи на Родос, в Белград и се установява на Кипър през 1953 г. През 1947 и 1948 г. е директор на Института на Британския съвет в Аржентина. Наблюденията върху дипломатическия живот в Британската легация в Белград, където работи от 1949 до 1952 г. му дават материал за романа му „Бели орли над Сърбия“ (1957), който му донася значителен успех. В него се разказва за полковник Метуен от Отдел Q за специални операции, който изпълнява мисия пеш от Белград до Солун, като минава през планините, чието описание представлява неотделима част от романа.

„Горите бяха застлани с килим от цветя, сладко ухаещ конски босилек, здравец и различни папрати. Тук-там алени точки му показваха къде растат диви ягоди; в тези свежозелени гори боровете и буковете ставаха все по-високи, като той пресметна, че около полянките, през които минаваше, растяха дървета с височина почти трийсет метра. Той не можеше да не сравни цялото това място и красота с неумолимата задача, която трябваше да изпълни и която можеше да го отведе до неочаквана смърт.“ („Бели орли над Сърбия“)

През 1953 г Дърел напуска дипломатическата служба и се премества в Кипър, но от 1954 до 1956 г. отново се връща към нея, поради кипърската революция, като директор на Отдел „Връзки с обществеността“ на британското правителство. Накрая, той се установява в Прованс, Франция, където остава до края на живота си.

Сред по-късните му книги са: „Жюстин“ (1957), в която емоционалната и сексуална необузданост на Жюстин подклажда силно експлозивна атмосфера, „Балтазар“ (1958), „Маунтолив“ (1959) и „Клия“ (1960), които заедно образуват тетралогията „Александрийски квартет“, озаглавена „Книга на мъртвите“. И в четирите части на произведението кулминационната точка е смъртта. Действието се развива в Александрия в периода непосредствено преди и през Втората световна война, като първите три части обхващат почти един и същ период, докато в „Клия“ действието се развива по-късно. Главни герои са Л.Дж.Дарли, от чието име се води разказът, и неговата гръцка метреса Мелиса, британският посланик Маунтолив, агентът от британското разузнаване Пърсуордън, изразител на художествената визия на Даръл, въпреки че съмнителната му смърт е още в „Жюстин“, художничката Клия, както и Жюстин и богатият ѝ съпруг Несим, който е от коптски произход. Всички те са свързани помежду си в мрежата на политическа и сексуална интрига: всеки роман разкрива различни аспекти на истината. На гледната точка на Дарли от „Жюстин“ се противопоставят други в „Балтазар“, в „Маунтолив“ се дават фактите, а „Клия“ отразява авторското пътуване към себепознанието. Общоприетите правила за главни и второстепенни герои, основен сюжет и подсюжет са отречени. Множество герои изчезват, след което се появяват отново, но променени. За тетралогията „Александрийски квартет“ се казва, че преоткрива модерния роман. Самият древен град е петият главен герой – град на познание, книги и истории. Книгите печелят възторжено одобрение от критиката, но филмът по тетралогията е пълен провал. Даръл се опитва да повтори успеха си с пенталогията „Авиньон“: „Мосю, или Принцът на мрака“ (1974), „Ливия, или Погребан жив“ (1978), „Констанс, или Самотни интриги“ (1982), „Себастиан, или Водещи страсти“ (1983). Въпреки че тези творби имат твърде общо с Тетралогията, пенталогията „Авиньон“ не успява да надмине по продажби своя предшественик.

Дърел пише още и няколко книги с пътеписи, мемоари и есета („Горчивите лимони на Кипър“ (1957), „Гръцките острови“ (1979) и др.), хумористични къси разкази („Разказите на Антробус“ (1957–1985) и др.), пиеси („Сафо: пиеса в стихове“ (1960), „Ирландски Фауст“ (1963) и „Акте“ (1966) ) и стихотворения („Събрани стихове“ (1960, 1968, 1980)).

Дърел се жени четири пъти: през 1935 г. за Нанси Майърс (развеждат се през 1947 г.), след това за Ивет Коен; третият му брак е с французойката Клод през 1961, която умира през 1967, а през 1973 г. се жени за Гислен дьо Боасон (развеждат се през 1979 г.). Има по две дъщери от първите си два брака. Втората му дъщеря, Сафо, се самоубива през 1985, като оставя писмо с безпочвени обвинения срещу баща си.

Лорънс Дърел умира от сърдечен удар в дома си в Сомиер, на 7 ноември 1990 г.

Преведени на български[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]