Пьотър Кропоткин
|
||||||||||
Княз Пьотър Алексеевич Кропоткин (на руски: Пётр Алексе́евич Кропо́ткин) е руски учен-географ, писател, революционер и теоретик на анархизма. Той е един от първите „законодатели“ на анархо-комунизма - социалният модел, който пропагандира, е комунално общество, което не е ограничено от централно управление (правителство). Той е сред авторите на 11-ото издание на Енциклопедия Британика.
Съдържание |
Ранни години 1842-1862 [редактиране]
Кропоткин е роден на 27 ноември (9 декември) 1842 г. в Москва. Произхожда от княжески род. Баща му, княз Алексей Петрович Кропоткин, е крупен земевладелец, притежаващ близо 1200 работници (крепостни селяни) в три различни губернии. Майка му, Екатерина Николаевна Сулима, е дъщеря на генерал от руската армия.
Пьотър учи у дома, след което в гимназия в Москва, и е сред първите випускници на Пажеския корпус (1862). Отказва се от придворна кариера и по собствена воля е изпратен на военна служба в Сибир. Там се запознава с революционната теория на Александър Херцен и с друга социалистическа литература.
Експедиционна дейност 1863-1866 [редактиране]
В периода от 1863 до 1866 Кропоткин осъществява няколко експедиции в Източен Сибир и Далечния Изток на Русия, публикувайки резултатите в научни трудове, които по-късно му носят световна известност като учен. Извършва физико-географски и геоложки изследвания на реките Амур, Сунгари и Усури и Саянските планини и планината Голям Хинган.
Изследвания в Китай 1864 [редактиране]
През 1864 изследва северната част на Голям Хинган (2034 м), на 51º с.ш., в хребета Илхури-Алин (1290 м) открива група изгаснали вулкани, а в края на лятото изследва река Сунгари ( десен приток на Амур) от устието ѝ до Гирин (около 1100 км).
Експедиция в източните Саяни 1865 [редактиране]
През 1865 пътешества в Източните Саяни, като изследва цялото течение на река Иркут (488 км, ляв приток на Ангара), в т.ч. Тункинската котловина и горното течение на река Ока (ляв приток на Ангара), където открива признаци от неотдавнашен вулканизъм – значителни потоци от лава и малки кратери.
Експедиция в байсейна на река Витим 1866 [редактиране]
През 1866 възглавява голяма експедиция, организирана от Сибирския отдел на Руското географско дружество със средства на златотърсачи, за търсене на път между Ленските златодобивни рудници и град Чита.
През май 1866 експедицията потегля от Иркутск, достига до река Лена и се спуска по нея на 50 км надолу от устието на десния ѝ приток Витим. От там завива на юг и навлиза в Патомското плато (1771 м), пресича го до горното течение на река Жуя (337 км, от басейна на Ольокма), където се намират Ленските златодобивни рудници и продължава на юг. В района на рудниците Кропоткин открива ледникови наноси, което му дава основание да докаже, че в миналото Сибир е бил обхванат от мощна ледникова покривка. Експедицията пресича хребета Кропоткин (открит от него, 1647 м, вододел между Жуя и Витим) и хребетите Делюн-Урански (2287 м) и Северо-Муйски (2561 м), между 55º 30` и 57º с.ш. и достига до река Муя (288 км, ляв приток на Витим). Продължава на юг и завършва откриването на Южно-Муйския хребет, пресича Витимското плато (1200-1600 м) и Яблоновите планини (1680 м) и и по река Чита се спуска до град Чита. Покрай левия бряг на реката открива североизточните части на Черския хребет.
Научна дейност 1867-1871 [редактиране]
През 1867 г. Кропоткин напуска армията и започва да следва във физико-математическия факултет на Петербургския университет. През 1870 г. е избран за секретар на Руското географско дружество.
През 1871 изследва ледниковите наноси в Швеция и Финландия. Теоретично доказва наличието на архипелага Земя на Франц Йосиф.
Емиграция и теория на анархизма 1872-1917 [редактиране]
През 1872 г. заминава за Швейцария, където се запознава с деятелите на Първия Интернационал. След завръщането си в Русия се отдава на писателска дейност, публикувайки своите възгледи и формулирайки в тях своята анархическа програма. За тази му дейност е арестуван през 1874 г. и прекарва две години в Петропавловската крепост като затворник. Успява да избяга по време на превозването му до затворническата болница и да емигрира.
След смъртта на Михаил Бакунин Кропоткин е възприет за най-авторитетния теоретик на анархизма. Анархическото общество, според Кропоткин, е асоциация на равнопоставени хора, над които няма власт и насилие от страна на държавата; свободната кооперация и свободните съюзи ще се основават на взаимопомощ и солидарност, ще създадат нов – красив и свободен - живот, всяка тенденция към централизация ще бъде отстранена, а частната инициатива – поощрявана.
През 1881 г. Швейцария изгонва Кропоткин по настояване на руското правителство. Така той се установява във Франция, където през 1883 г. е осъден на 5 години затвор за проповядване на анархизъм. През 1886 г. Кропоткин е амнистиран и заминава за Англия. Там той написва голям брой трудове, преведени и издадени в много страни на света, сред които са:
- “Великата френска революция. 1789-1793”,
- “Записки на революционера”,
- “Съвременната наука и анархията” и др.
Последни години 1917-1921 [редактиране]
През юни 1917 г., след 40-годишна емиграция, Кропоткин се завръща в Русия. Там отказва предложението на Александър Керенски да стане министър във Временното правителство. Поради липса на средства се премества да живее в град Дмитров, продължавайки да работи над труда си “Етика”. През периода 1918-1920 г. има няколко срещи с Владимир Ленин, а по-късно многократно му пише и критикува червения терор.
Кропоткин умира в Дмитров на 8 февруари 1921 г.
Памет [редактиране]
Неговото име насят:
- връх Кропоткин () на Брега Принцеса Астрид в Антарктида;
- връх Кропоткин () на остров Западен Шпицберген в архипелага Шпицберген;
- град Кропоткин () в Краснодарски край на Русия;
- изгаснал вулкан Кропоткин () в Саянските планини, Русия;
- леден купол Кропоткин () на остров Земя Александър в архипелага Земя на Франц Йосиф;
- ледник Кропоткин () в югоизточната част на остров Болшевик в архипелага Северна земя;
- ледник Кропоткин () на източното крайбрежие на Северния остров на Нова земя;
- селище от градски тип Кропоткин () в Иркутска област на Русия;
- станция "Кропоткинская" на Московското метро;
- улица "Кропоткин" — 26 улици в различни градове на Русия;
- улица "Кропоткин" — 6 улици в различни градове на Украйна;
- хребет Кропоткин в Иркутска област на Русия, вододел на реките Жуя и Витим от басейна на Лена;
Издания [редактиране]
- Кропоткин, П. А. Анархия (сборник). Сост. и предисловие Р. К. Баландина. М., Айрисс-пресс, 2002 (Библиотека истории и культуры).
- Кропоткин, П. Взаимопомощь как фактор эволюции и другие работы (фрагменты). - http://www.krotov.info/libr_min/11_k/ro/potkin_1.htm
- Кропоткин, П. Записки на революционера. С., Захари Стоянов, 2003.
- Кропоткин, П. А. Анархия, ее философия, ее идеал. М., Эксмо, 2004.
Изследвания [редактиране]
- Cahm, C. Kropotkin and the Rise of Revolutionary Anarchism, 1872-1886, Cambridge, Cambridge University Press, 1989.
- Сухов, Андрей Д. П. А. Кропоткин как философ. М., ИФ РАН, 2007.
- Ермаков, В. Д. Анархизм в истории России. От истоков к современности. Библиографический словарь-справочник. СПб., Соларт, 2007.
Източници за експедиционната му дейност [редактиране]
- Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, 226-228; http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/.
- Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971.
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 4 - Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985, 97-98. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4
