Кронщатско въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Кронщатското въстание е бунт на гарнизона на гр. Кронщат (край Петроград) и екипажи на няколко военноморски корабa от състава на Балтийския флот на Съветска Русия във Финския залив на Балтийско море през февруари – март 1921 г.

Причини[редактиране | edit source]

Годините след Октомврийската революция от 1917 г. са много бурни за младата съветска държава. Избухват редица бунтове из цялата територия на бившата Руска империя, които Червената армия потушава с цената на много усилия и жертви.

Гладът става повсеместен, икономиката е в колапс, промишлеността почти не произвежда продукция, градовете гладуват, а опитите на правителството да изземе продукцията на селските стопанства, за да спре глада, разпалва още повече недоволството. На много места избухват стачки, които са потушени с военна сила.

На 24 февруари 1921 г. в Петроград (днес Санкт Петербург) започват стачки и митинги на работници с политически и икономически искания.

Въстание[редактиране | edit source]

Линеен кораб „Севастопол“
Линеен кораб „Петропавловск“, но този кораб загива на минно поле на 31 март 1904 г.

На 25 февруари 1921 г. на линейния кораб „Севастопол“, закотвен в Кронщат, се провежда събрание на матросите, на което се взема решение да се изпрати делегация в Петроград, за да установи какви са причините за вълненията на работниците в града. Към недоволните се присъединява и екипажът на кораба „Петропавловск“. На 28 февруари матросите им на общо събрание приемат резолюция с искания за нови избори за съвети, премахване на политкомисарите, свободна дейност на социалистическите партии, разрешаване на свободната търговия.

На 1 март на Котвения площад (Якорная площадь) на Кронщат се състоява 15-хиляден митинг под лозунги «Власт на советите, а не на партиите!» Пристига Михаил Калинин – председател на Всеруския централен изпълнителен комитет (изпълняващ функциите на парламент и правителство), опитва се да успокои събралите се, но матросите сриват неговата реч.

Матросите преминават към открито неподчинение. На 2 март арестуват комисаря на Балтийския флот Н. Кузмин и политическите комисари на разбунтувалите се кораби. Избират Временен революционен комитет, начело на който застава матрос С. Петриченко.

Във възванието си[1] бунтовниците описват задачата му като осигуряване на справедливи избори на съвети. Поставят искане и за свобода на печата, на селските и работническите партии и анархистки движения, както и пълна амнистия на политическите затворници. Призовават за свикване на Учредително събрание и премахване на политическите отдели в армията, флота и транспорта.

Въпреки че бунтовниците имат възможността да завземат Петербург, те не преминават към решителни действия. Задоволяват се само с изпращане на исканията си и изчакване действията на Съветите.

Потушаване[редактиране | edit source]

Уплашени от бунта, който може да обхване целия Балтийски флот, комунистическите лидери предприемат светкавични действия за ликвидиране на огнището на недоволството.

Червената армия започва операцията по ликвидиране на бунта на 7 срещи 8 март. Зле обучените червеноармейци претърпяват поражение от добре въоръжените и подготвени матроси и са принудени да отстъпят.

Операцията е подновена на 15 март по заповед на самия народен комисар (съответстващо на длъжността министър) по военните и морските работи на Русия Лев Троцки, който допуска възможността в случай на необходимост срещу матросите да се използват и бойни отровни вещества.

На 17 март атаката започва след продължителна артилерийска подготовка. В боевете се включват червеногвардейци, курсанти от военни училища и болшевишки активисти. При боевете падат много жертви и от двете страни, но в крайна сметка Червената армия надделява.

Бунтът е потушен с жестокост. Много от разбунтувалите се матроси са екзекутирани веднага след падането на Кронщат, 2103 души са разстреляни след осъждане на нарочен трибунал, организиран в Петроград само няколко дни по-късно.

Около 8000 от въстаниците успяват да се спасят с бягство в съседна Финландия.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((ru)) Кронштадт. 1921. Под общей редакцией А. Н. Яковлева. Составители В. П. Наумов, А. А. Косаковский. Серия "Россия. XX век. Документы". М., 1997.