Кристофър Хитчънс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кристофър Хитчънс
Christopher Hitchens crop.jpg
Кристофър Хитчънс, 2007
Роден 13 април 1949 г.(1949-04-13)
Портсмът, Великобритания
Починал 15 декември 2011 г. (на 62 г.)
Тексас, САЩ
Кристофър Хитчънс в Общомедия

Кристофър Ерик Хитчънс (на английски: Christopher Eric Hitchens), понякога изписвано Хичинс е британско-американски[1] автор, литературен критик и политически журналист[2]. Работи за списания като Vanity Fair, The Atlantic, World Affairs, The Nation, Slate, Free Inquiry и други медии. Живял е във Вашингтон, САЩ. Макар да запазва британското си гражданство, през 2007 година той става и американски гражданин. Известен е с разгорещените си дебати на тема религия, обожанието на Томас Джеферсън, Томас Пейн и Джордж Оруел и критиката си на майка Тереза, Ватикана, Бил Клинтън, Хенри Кисинджър. Конфронтиращият му стил на дебат го прави широко популярен и критикуван. През 2010 година пише мемоарна книга Hitch-22, след което трябва да прекъсне турнето си за популяризирането на книгата по причина, че му е направена диагноза рак на хранопровода.[3][4]. Хитчънс е известен с антитеистичната си позиция, вярвайки във философските принципи на Просвещението. Най-забележителната му книга на тема религия е "Бог не е велик" (God Is Not Great). Подкрепата му на войната в Ирак, е причина да бъде определян като нео-консерватор въпреки левите си убеждения като студент, което определение за себе си той отхвърля: "не съм консерватор от никакъв вид" [5]

Кристофър е по-големият брат на автора Питър Хитчънс. От дълго време се асоциира със социалистическото движение и мигрира от традиционното политическо ляво пространство след "блудкавата реакция" на левите идеолози на Запад към аферата "Салман Ръшди", последвана от прегръдката на Бил Клинтън с лявото, и, освен това, поради антивоенното движение, което е в опозиция на интервенцията в Босна и Херцеговина. Хичънс, обаче, отстоява позицията си в Нешънъл до атаките от 9 септември 2011 г., като според него становището на списанието е преминало към това, че "Джон Ашкрофт е по-голяма заплаха от Осама бин Ладен". Терористичните атаки имат ефекта на "вливане на нов живот" за него, поставяйки на преден план една "война между всичко онова, което обичам, и всичко, което мразя" и подсилва близостта му с интервенционната външна политика, която се изправя пред предизвикателството на "фашизма с ислямско лице". Неговите многобройни редакторски гледни точки в подкрепа на Войната в Ирак карат някои да му поставят етикет на "неоконсерватор", макар че Хичънс не се определя като "консерватор по никой начин", а приятелят му Иан Макюън го описва като предастиветл на анти-тоталитарната лява зона. В интервю от 2000 г. за Би Би Си, той казва, че "все още е марксист".

Бележит критик на религиозността и произлизащато от нея антитеистичност, той твърди, че "човек би могъл да бъде атеист и да желае вярата в божествено тяло да бъде правилна"; за разлика от това, той казва: "антитеист, термин, който се опитвам да вкарам в обращение, е някой, който се е успокоил, че не съществува доказателство за подобно твърдение". Според Хитчънс понятието Бог или върховно същество е тоталитарно по смисъл и унищожаващо личната свобода, и свободното изразяване и научният прогрес трябва да заместят религията като средство за преподаване на етика и дефиниране на човешката цивилизация.

Ранен живот[редактиране | edit source]

Родителите му, Ерик Ърнест и Ивон Жан (Хикмън) Хитчънс, се запознават в Шотландия по време на военните си задължения в Кралския флот през Втората световна война. Майка му е "Рен" (член на Женската кралска военноморска служба"), а баща му е офицер на борда на крайцера "Ямайка", който оказва помощ а потопяването на хитлеристкия Шарнхорст (линеен крайцер) в битката при Нордкап. Военноморската служба на бащата изисква от семейството да се мести на няколко пъти, от база в база, на различни точки из Велокобритания и зависимите й територии, включително Малта, където (Слима) е роден брат му Питър.

Майката на Хитчънс твърди, че "ако в тази страна се появи горна класа, то Кристофър ще бъде част от нея". Тя го изпраща в Маунт Хайс Скул в Тависток, Девън, на 8 години, после отива в независимия Лейс Скул в Кеймбридж, и накрая учи в Бейлиъл Колидж, Оксфорд, където негов възпитател е Стивън Люкс. Преминава курсове по философия, политика и икономика. Хитчънс е идейно "грабнат" в юношеството си от Ричардлеуелинската творба Моята зелена долина, Мрак по пладне (Артур Кьостлер), Престъпление и наказание (Фьодор Достоевски), Ричард Тауни в критиката му Религията и възходът на капитализма, както и творбите на Джордж Оруел. През 1968 г. участва в телевивизионното шоу за знание Университетското предизвикателство.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Kroft, Steve. Outspoken and outrageous: Christopher Hitchens. // CBS News, 6 March 2011. Посетен на 12 March 2011.
  2. Donaldson James, Susan. Christopher Hitchens, Author of 'God is Not Great,' Battles Cancer. // ABC News, 2 July 2010. Посетен на 11 March 2011.
  3. Ashley, Stephanie. Dialogue with civility: Religion and God. // Посетен на 23 March 2011.
  4. Peck, Adam. Christopher Hitchens Cancels Stony Brook Appearance, Cites Health. // 7 March 2011. Посетен на 23 March 2011.
  5. Eaton, George. The New Statesman Interview: Christopher Hitchens www.newstatesman.com, 12 July 2010. Retrieved 7 November 2010. Hitchens recalls in his memoir having been "invited by Bernard-Henri Levy to write an essay on political reconsiderations for his magazine La Regle du Jeu. I gave it the partly ironic title: 'Can One Be a Neoconservative?' Impatient with this, some copy editor put it on the cover as 'How I Became a Neoconservative.' Perhaps this was an instance of the Cartesian principle as opposed to the English empiricist one: it was decided that I evidently was what I apparently only thought."