Джон Стюарт Мил
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Философия 19век |
|
|---|---|
 |
|
|
Име |
Джон Стюарт Мил |
|
Рождена дата |
|
|
Умира на |
|
|
Школа и традиция |
|
|
Основни интереси |
Политическа философия, етика, икономика, индуктивна логика |
|
Основни идеи |
публична/частна сфера, либерализъм, ранен либерален феминизъм, Методи на Мил |
Джон Стюарт Мил (на английски: John Stuart Mill) е британски философ, логик и икономист. Един от класиците на позитивизма и утилитаризма.
[редактиране] Биография
Баща му, Джеймс Мил, също философ и икономист, е пламенен последовател на Джереми Бентъм. Двамата, повлияни от френските мислители Хелвеций и Кондорсе, твърдо са убедени във всемогъществото на възпитанието. Бащата на Джон Стюарт Мил активно прилага своите теории във възпитанието на сина си. Мил младши не посещава училище, а учи в дома си с частни учители. По късно заема постове в Остиндийската компания (1823-1858). Депутат е в парламента (1865-1868)и член на либералната партия на Уилям Гладстон.
[редактиране] Философия
Възгледите на Джон Стюарт Мил се формират под влиянието на британския емпиризъм, чрез съчиненията на Френсис Бейкън, Джордж Бъркли, Дейвид Хюм, Дейвид Рикардо, както и на Имануел Кант и Огюст Конт.
Развива идеята на Бейкън за активната, научната индукция, разработвайки методите на елиминативната индукция. Ориентира индуктивните методи към разкриване на причинно-следствените зависимости между явленията. Неговото учение за научната индукция е пример как могат да се прилагат принципите на строгия емпиризъм. Според Мил индукцията е "обобщение въз основа на опита". За да обоснове индукцията, той допуска единствената обща аксиома в своето учение, в която се постулира единството на природата (the uniformity of the course of nature). Формулировката ѝ гласи, че "...в природата съществуват сходни, паралелни случаи, и това което веднъж е станало ще стане отново при достатъчна степен на подобие на обстоятелствата, и не само отново, а толкова пъти колкото се повторят същите обстоятелства" т. е. има еднообразие на реда на природата.
Обаче тук се разбира еднообразие в явленията, а не необходимата връзка между реалните неща в обективната действителност. Така се оказва, че науката е хипотетична, а не априорна, което и той признава. Всъщност индуктивната логика е учение за методите на емпиричната наука (за разлика от абстрактните науки - логика и математика).
Джон Стюарт Мил е привърженик на утилитаризма, етическата теория, чието начало е поставено от неговия кръстник Джереми Бентъм.
Под влияние на Бентъм за основа на морала смята ползата, или принципа за най-голямото щастие. Постъпките които водят към щастие следва да се оценят като добри, а към нещастие — като лоши. Под "щастие" разбира удоволствие и отсъствие на страдание. Мил се стреми да свърже щастието на отделния човек с щастието на другите хора, на цялото човечество и дори всички живи същества.
Към средата на 19 век утилитаристкото учение в продължение на дълги години оказва изключително силно влияние върху британското законодателство и политика, при това при пълното отсъствие на пропаганда, базирана на призив към чувствата. Мил е вдъхновен защитник на либерализма. Застъпва се за осигуряване на максимално възможна свобода на личността от държавата. Проявява интерес към работническото движение и утопичния социализъм. Допуска, че частната собственост не е вечна.
Джон Стюарт Мил е един от най-влиятелните философи във втората половина на 19 век. Неговите изследвания върху индукцията имат пределно значение за развитието на индуктивната логика (вероятностна) в 20 век (Ханс Райхенбах, Рудолф Карнап, Карл Хемпел и др. ).
[редактиране] Библиография
- A System of Logic (1843)
- Principles of Political Economy (1848)
- On Liberty (1859)
- Utilitarianism (1861)
- Considerations on Representative Government (1861)
- The Subjection of Women (1869)
- Autobiography (1873)
