Френсис Бейкън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Френсис Бейкън.

Френсис Бейкън
(Francis Bacon)
Francis Bacon.jpg
философ
Роден 22 януари 1561
Лондон, Англия
Починал 9 април 1626
Лондон, Англия
Регион Английски философ
Школа Емпиризъм
Francis Bacon Signature.svg
Френсис Бейкън в Общомедия

Френсис Бейкън (на английски Francis Bacon) е английски философ, юрист, политик и писател. Баща му – Никълъс Бейкън, е пазител на английския печат, като Френсис Бейкън наследява титлата. Той получава рицарска титла през 1603, обявен е за барон Верулам през 1618 и за виконт Сейнт Олбънс през 1621. И двете титли спират да се използват след смъртта му.

Бейкън започва кариерата си като юрист и достига до поста лорд-канцлер (1617-1621), но е осъден за корупция, което слага край на съдебната му кариера. Въпреки това той е по-известен като философ и защитник на научната революция. Трудовете му установяват и популяризират индуктивната логика (т.е. от частното към общото). Чрез наблюдения се набира емпиричен материал. Информацията се обобщава и по този начин се формулират аксиоми. Аксиомите от своя страна също се обобщават и се формулират висшите аксиоми - научните закони в науката. Индукцията предполага извличане на познание за природата чрез експерименти, наблюдения и проверка на хипотези. В контекста на епохата тези методи се свързват с окултните течения на херметизма и алхимията. Бейкън се занимава с въпроса за класификация на науката. Той прави две класификации: на основа на познавателните способности и пирамидална класификация. Бейкън озаглавява проекта си за реформа в науката "Голямото възстановяване". От така замисления труд Бейкън успява да завърши първите три части, станали известни като "Нов органон" по подобие на Аристотеловия "Органон".

Основни съчинения[редактиране | edit source]

  • "Нов органон"
  • "Нова Атлантида"
  • "За усъвършенстване на науките"
  • "Истински указания за тълкуване на природата"
  • "История на Хенрих 7"

Основни идеи[редактиране | edit source]

  • Основоположник на емпиризма.
  • Създаване на индивидуалния метод. Този метод е аналитичен: в процеса на установяване на истинското знание на предмета трябва да се открият и установят причините на явленията, за да се докаже господството на човека над природата.
  • Нова идея: според него човек е криво огледало, в което той се оглежда, а оглежда и света. Именно умът е източник на изкривяване, затова настоява знанието да се гради в опит.
  • Негова е и фразата: " Човек може толкова , колкото знае."

Библиография[редактиране | edit source]

  • Essayes (1597)
  • A Declaration of the Practices & Treasons Attempted and Committed by Robert, Late Earle of Essex (1601)
  • Certain Considerations Touching the Better Pacification, and Edification of the Church of England (1604)
  • Sir Francis Bacon His Apologie, in Certaine Imputations Concerning the Late Earle of Essex (1604)
  • The Twoo Bookes of Francis Bacon. Of the Proficience and Advancement of Learning Divine and Humane (1605)
  • Francisci Baconi De Sapientia Veterum Liber (1609)
  • The Essaies of Sr Francis Bacon Knight (1612)
  • Instauratio Magna (Голямото обновяване [на науките])(1620), от която е завършена само Novum Organum (Нов органон)
  • Historia Naturalis et Experimentalis ad Condendam Philosophiam: Sive Phaenomena Universi (1622), известна още като Historia Ventorum
  • The Historie of the Raigne of King Henry the Seventh (1622)
  • Historia Vitae et Mortis (1623)
  • De Dignitate et Augmentis Scientiarum (1623)
  • The Essayes or Counsels, Civill and Morall (1625)
  • Sylva Sylvarum; or, A Naturall Historie (1627; включително незавършената The New Atlantis)
  • The Elements of the Common Lawes of England (1630)
  • Cases of Treason (1641)
  • The Learned Reading of Sir Francis Bacon, One of Her Majesties Learned Counsell at Law, upon the Statute of Uses (1642)

Външни връзки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за