Виконт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Виконт (френски: vicomte) е европейска дворянска титла, по-долна от граф и по-горна от барон.

Етимология[редактиране | edit source]

Първата употреба на думата виконт в английския език е от 1387 и произлиза от старата френска дума visconte (на модерен френски: vicomte), която пък от своя страна произлиза от латинското vicecomiten, акузативната форма на vicecomes, която се състои от vice (заместник) и comes (с първоначално значение спътник, а впоследствие наречие за римски царедворец). От там и буквалният превод на титлата като вице-граф.

Виконт като аристократичен ранг във Великобритания се появява през 1440, когато Джон Бумон, Първи виконт Бумон, получава титлата си от крал Хенри VI. Думата виконт приблизително отговаря на англо-саксонската титла shire reeve, откоято произлиза думата шериф. Въпреки, че първоначално титлата виконт не била наследствена, а се присъждала единствено от монарха, скоро след появата й започват да се развиват наследствени традиции.

Континентални форми на титлата[редактиране | edit source]

  • В Италия титлата виконт (visconte) е сравнително непопулярна, въпреки, че фамилията Висконти, управлявали Милано в периода 1277-1447.
  • Когато Португалия е била монархия титлата виконт (visconde) е била над барон (barão) и под граф (conde). Първата титла виконт е присъдена на Д. Леонел де Лима, виконт на Вила Нова де Сервейра, по време на управлението на Афонсу V.
  • В кралство Испания титлата е присъдена за първи път от Фелипе IV (1621-1625, от династията на Хабсбургите) и се дава чак до 1846.
  • В Холандия и Белгия титлата е позната като burggraaf.
  • В Ирландия титлата е isiarll.

Съответстващи титли[редактиране | edit source]