Симеон Дени Поасон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Симеон Дени Поасон
френски математик и физик
Симеон Дени Поасон 
Роден: 21 юни 1781
Питивиер, Франция
Починал: 25 април 1840
Со, Франция

Симеон Дени Поасон (Siméon Denis Poisson), (21 юни 178125 април 1840), френски математик, геометър и физик.

Биография[редактиране | edit source]

Поасон е син на войник. През 1798 той постъпил в Политехниката в Париж. Две години по-късно той отпечатал два научни доклада върху метод за изключване и върху броя на интегралите в определени диференциални уравнения. И двамата рецензенти препоръчали отпечатването, което било невиждана чест за младия осемнайсет годишен студент. Този успех му позволил да влезе в научните кръгове. Лагранж, чийто лекции по теория на функциите Поасон започнал да слуша в Политехниката признал рано неговия талант и станал негов приятел. Поасон тръгнал по стъпките на Пиер Симон Лаплас, който го наблюдавал като свой син. Останалото от неговата кариера до смърта му бил изпълнен с писане и публикуване на многобройните му работи и различните позиции като преподавател.

След като завършил Политехниката Поасон бил избран за асистент в нея. Той станал извънреден професор през 1802 и редовен професор на местото на Фурие, когото Наполеон изпратил в Гренобъл. През 1808 Поасон станал астроном и когато през 1809 година бил създаден Факултетът по природни науки той бил избран за професор по приложна механика.

През 1817 Поасон се оженил за Нанси де Барди, която му родила четири деца. По време на революцията, империята и реставрацията Поасон не се интерисувал от политика, концентрирайки се върху математиката. Той бил избран за барон през 1821 година, но не взел дипломата и никога не е използвал титлата. През март 1818 г. той е избран за член Академията.[1] и през 1823 г. е избран за чуждестранен член на Шведската кралска академия.

Научната продуктивност на Поасон е огромна. Той е отпечатал над триста работи в областта на чистата математика, математическата физика и приложната математика. Според Франсоа Араго животът е хубав само за две неща: математика и преподаването й.[2])

Вижте още[редактиране | edit source]

References[редактиране | edit source]

  1. Library and Archive Catalogue. // The Royal Society. Посетен на 4 October 2010.
  2. François Arago (1786 - 1853) attributed to Poisson the quote: "La vie n'est bonne qu'à deux choses: à faire des mathématiques et à les professer." (Life is good for only two things: to do mathematics and to teach it.) See: J.-A. Barral, ed., Oeuvres complétes de François Arago ..., vol. II (Paris, France: Gide et J. Baudry, 1854), page 662.