Жозеф Фурие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жозеф Фурие
френски математик и физик
Жозеф Фурие 
Роден: 21 март 1768
Оксер, Франция
Починал: 16 май 1830  (на 62 години)
Париж, Франция

Жан Батист Жозеф Фурие (на френски: Jean Baptiste Joseph Fourier) е френски математик и физик.

Известен е най-вече с изследванията си върху редовете на Фурие и техните приложения в задачи, свързани с топлообмена и вибрациите. Неговото име носят също преобразуванието на Фурие и закона на Фурие. Фурие обикновено е смятан и за откривател на парниковия ефект.[1]

Биография[редактиране | edit source]

Надгробният паметник на Жозеф Фурие

Роден е на 21 март 1768 година в Оксер, провинция Бургундия, в семейството на шивач. Останал сирак на осемгодишна възраст, той е изпратен да учи със съдействието на епископа на Оксер в бенвенисткия манастир „Свети Марко“. Поради произхода си от нисшите класи, Фурие не успява да постъпи в научния корпус на армията, но е приет във военни курсове по математика.

След завършването на образованието си Жозеф Фурие се посвещава на преподавателска работа в Оксер, и дори има намерение да стане свещеник, но плановете му са променени от началото на Френската революция през 1789 година. Той се включва активно в местния политически живот в Оксел като енергичен привърженик на революцията. През 1795 година е назначен в парижкото училище Екол нормал, а след това получава катедра в наскоро основаното висше техническо училище Екол политекник.

Жозеф Фурие взема участие в кампанията на Наполеон Бонапарт в Египет през 1798 година, където е назначен за губернатор на Долен Египет и секретар на основания от французите Египетски институт в Кайро. Откъснат от Франция от британския флот в Средиземно море, Фурие организира в Египет работилници, които да снабдяват френската армия с муниции. Той публикува и няколко работи в областта на математиката, издадени от Египетския институт. През 1799 година оглавява една от научните експедиции по долината на Нил.

След поредица от британски победи и капитулацията на французите в Египет през 1801 година, Фурие се връща във Франция, където е назначен за префект на департамента Изер. Докато изпълнява тази длъжност той провежда своите най-важни експерименти, свързани с топлообмена. През този период участва и в пресушаване на блатата в Бургундия. През 1806 година Наполеон го изпраща в Гренобълския университет и той освобождава катедрата си в Екол политекник, която е заета от Симеон Дени Поасон.

След реставрацията на Бурбоните през 1814 година Жозеф Фурие е отстранен от всичките си постове и през 1816 година се премества в Англия. Малко по-късно той се връща във Франция и през 1817 година кралят е принуден да одобри избора му във Френската академия на науките, на която Фурие е постоянен секретар от 1822 година до края на живота си.

Жозеф Фурие умира 16 май 1830 година в Париж при нещастен случай. Той смята, че е полезно за здравето тялото да стои увито в одеяла и в това състояние се спъва и пада по стълбите в дома си.[2] Погребан е в парижкото гробище Пер Лашез, а надгробният му паметник включва египетски мотиви, отразяващи дейността му като секретар на Египетския институт.

Научни приноси[редактиране | edit source]

Основните научни работи на Фурие са в областта на теорията на топлината и на частните диференциални уравнения. Най-значителното му математическо постижение е неговата трактовка на понятието функция. Той извежда уравнението на топлопроводността и развива методите за неговото интегриране при различни гранични условия, с което поставя основите на математическата физика. Фурие за пръв път използва съвременното означение за определен интеграл.

Фурие става известен най-вече с книгата си "Аналитична теория на топлината" ("Theorie analitique de la chaleur"). Разработва представянето на функции във вид на тригонометрични редове (редове на Фурие). Доказва своята знаменита теорема за броя на реалните корени на алгебрично уравнение в даден интервал. Разработва теорията на алгебричните уравнения и численото им решаване.

Публикува много научни работи по математическа статистика. В областта на динамиката изследва принципа на виртуалната работа. Написва много статии по теория на вероятностите. Има основополагащ принос в египтологията.

Отличия[редактиране | edit source]

През 1804 година Фурие става рицар, а по-късно и офицер на ордена на Почетния легион. През 1809 година получава титлата барон на Империята.

Жозеф Фурие е член на Френската академия на науките от 1817 година и неин постоянен секретар от 1822 година. Член е на Френската академия от 1826 година, почетен член на Петербургската академия на науките от 1829 година и чуждестранен член на Кралското дружество в Лондон. От 1830 година е чуждестранен член на Кралската шведска академия на науките. Името му е едно от 72-те имена на видни учени и инженери, изписани на Айфеловата кула (13-ото от североизточната страна).

На Фурие е наречен и Университетът „Жозеф Фурие“ в Гренобъл.

Библиография[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Cowie, J. Climate Change: Biological and Human Aspects. Cambridge University Press, 2007. ISBN 978-0521696197. с. 3.
  2. ((en))  Fourier, Joseph (1768-1830). // Science World Wolfram. Посетен на 6 май 2009.