Клайв Стейпълс Луис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Клайв Стейпълс Луис
Clive Staples Lewis
Statue of C.S. Lewis, Belfast.jpg
Статуя на К. С. Луис в Белфаст
Роден 29 ноември 1898 г.
Белфаст, Северна Ирландия
Починал 22 ноември 1963 г. (на 64)
Оксфорд, Англия
Професия писател, професор, критик
Националност британец
Жанр фентъзи, научна фантастика, християнска апологетика, детска литература
Дебютни работи "Обременен дух" (1919)
Съпруга Джой Грешъм (1956-1960)
Клайв Стейпълс Луис
Clive Staples Lewis
в Общомедия

Клайв Стейпълс Луис (на английски: Clive Staples Lewis) (29 ноември 1898 - 22 ноември 1963), известен повече като К.С. Луис е британски писател, критик, професор, теолог и християнски апологет. Добива известност с художествените си произведения "Писма на Душевадеца", "Хрониките на Нарния" и "Космическа трилогия".

Луис е близък приятел с Дж.Р.Р.Толкин и двамата са водещи фигури в английския факултет в Оксфордския университет и в литературния клуб "Инклинги". Според мемоарите си "Застигнат от радостта" Луис е покръстен скоро след раждането му, но през юношеството си се отдалечава от вярата. Благодарение на влиянието на Толкин и други приятели, на 32-годишна възраст Луис се завръща в Англиканската църква.

През 1956 се жени за американската писателка Джой Грешъм, по-млада от него със 17 години, която умира на 45-годишна възраст четири години по-късно от рак. Луис умира три години след нея от бъбречна недостатъчност. Кончината му е слабо отразена в медиите, тъй като на същия ден 22 ноември 1963г, е застрелян президента на САЩ Джон Кенеди и почива друг известен писател Олдъс Хъксли.

Книгите на Луис са преведени на над 30 езика и от тях са продадени милиони копия. Книгите съставляващи "Хрониките на Нарния" са най-популярни и са адаптирани за сцена, телевизия, радио и кино.

Биография[редактиране | edit source]

Детство[редактиране | edit source]

Роден в Белфаст, Северна Ирландия, в семейството на адвоката Албърт Джеймс Луис, чийто баща Ричард идва в Ирландия от Уелс през средата на 19-ти век. Майка му е Флоранс Аугъста Луис (по баща Хамилтън), дъщеря на англикански свещеник. Негов по-голям брат е военния Уорън Хамилтън Луис. На 4-годишна възраст, скоро след като кучето му Джакси е убито от кола, Луис заявява, че вече и неговото име ще е Джакси. Първоначално не отговаря на никое друго име, но в последствие приема името Джак, с което е известен сред приятелите си до края на живота си. Когато е на седем семейството му се мести в "Малката Леа" - семейният дом от детството му, в източната част на Белфаст.

От рано проявява интерес към антропоморфни животни и разказите на Биатрикс Потър и често пише и илюстрира свой собствени истории. Заедно с брат си създават света Боксен, обитаван и управляван от животни. Луис обича да чете и тъй като къщата на баща му била пълна с книги, за него било лесно да намери нещо за четене, като да се разхожда из полето и "да намира нови стръкчета трева".

Луис е обучаван от частни учители преди да бъде изпратен в училище в Уотфорд, Хартфордшър през 1908г, след като майка му умира от рак. Брат му вече е изкарал там три години. Скоро след постъпването на Луис училището е затворено заради липса на ученици. След това Луис постъпва в колежа Кембъл в източната част на Белфаст, на около миля от дома му, но напуска няколко месеца по-късно заради дихателни проблеми. Тогава е изпратен в санаториум в Англия, където посещава местното училище. В този период Луис загърбва християнската вяра и става атеист и започва да се интересува от митологията и окултното. През септември 1913г е приет в колежа Малвърн, където остава до юни следващата година. Напуска и учи при стария учител на баща си и бивш директор на колежа Лурган Уилям Т. Къркпатрик.

Като тийнейджър е удивен от песните и легендите от Скандинавия, за които научава предимно от исландски източници. Започва да отдва по-голямо значение на природата, творбите му се отдалечават от Боксен и придобиват нови форми (епос и опера), за да успеят да уловят новооткрития интерес към северната митология и природата. Заниманията с Къркпатрик зараждат у него любов към гръцката литература и митология и усъвършенстват реторическите му умения. През 1916г, Луис печели стипендия в Университетския колеж в Оксфорд.

"Ирландският ми живот"[редактиране | edit source]

При първото си пристигане в Англия Луис преживява своеобразен културен шок: "Никой англичанин не може да разбере първото ми впечатление от Англия" пише по-късно в мемоарите си и продължава "Странните английски акценти, които ме заобикаляха ми приличаха на гласове на демони. Но това, което беше най-лошо бе английския пейзаж... той бе същината на спора; в този момент у мен се зароди омраза към Англия, която отне дълги години, докато бъде излекувана".

От детските си години Луис се потапя първо в скандинавската и гръцката, а по-късно и в ирландската митология и литература и проявява интерес към ирландския език, въпреки че няма доказателства някога да е полагал усилия да го научи. Започва да изпитва привързаност към Йейтс, от части защото последният използва ирландското келтско наследство в поезията.

През 1921г Луис се среща с Йейтс два пъти, тъй като Йейтс се мести в Оксфорд. Изненадан от безразличието на връстниците си към Йейтс и келтското движение Луис пише: "Често ме изненадва колко пълното игнориране на Йейтс от хората, които срещам: вероятно възванието му е чисто ирландско и, ако е така, слава на бога, че съм ирландец". След обръщането му към християнството интересите на Луис гравитират около христянската духовност и постепенно се отдалечава от езическия келтски мистицизъм.

Първата световна война[редактиране | edit source]

През 1917 г. Луис оставя ученето и постъпва в британската армия. По време на войната е назначен за командир на Трети батальон. Пристига на фронта при долината на Сома на 19-ия си рожден ден и заварва окопната война в разгара и.

На 15 април 1918г, е ранен в битката при Арас от английски снаряд неулучил целта си. Известно време прекарва в болница, страда от депресия и носталгия по време на възстановяването си. След оздравяването си през октомври е назначен в Андовър, Хампшър, Англия. Уволнява се през декември 1918г, след което се връща в университета и получава научни степени за разработките си по гръцка и латинска литература (през 1920г), по философия и древна история (през 1922) и по английски (1923). Става член на научното дружество и преподавател в Оксфорд от 1925 до 1954 г, впоследствие става професор по средновековна и ренесансова английска литература в университета в Кеймбридж. Луис е бил доктор по литература в Квебекския (1952) и Манчестърския (1959) университети, почетен доктор по литература в университетите на Дижон (1962) и Лион (1963), почетен член на съвета на оксфордския колеж „Св.Магдалена“ (1955) и Кеймбриджкия университетски колеж (1958). През 1937 става стипендиант на издателството „Виктор Холанц“, през 1948 — член на Кралското литературно общество; през 1957 г. е удостоен с почетния медал на фонда Карнеги.

Джейн Мур[редактиране | edit source]

По време на обучението си за армията Луис дели стаята си с друг кадет на име Едуард Кортни Франсис "Пади" Мур (1898-1918). Сестрата на Пади Морийн Мур казва, че брат ѝ и Луис си обещали, ако някой от тях загине оцелелия да се грижи за семейството му. Пади е убит през 1918 и Луис спазва обещанието си. По-рано Пади е запознал Луис с майка си Джейн Кинг Мур и между осемнадесетгодишния кадет и четиредест и петгодишната Мур дях бързо се заражда приятелство. То се оказва изключително важно за Луис по време на престоя му в болницата, тъй като баща му не го посещава. Луис живее и се грижи за госпожа Мур до постъпването ѝ в болница в края на 40-те години. Той често я представя като своя майка и така се обръща към нея в писмата си. Няколко от биографите на Луис (включително Джордж Сойър, който познавал автора в продължение на 29 години) спекулират по въпроса дали между двамата не е имала интимна връзка.

През 1930г Луис и брат му се преместват заедно с госпожа Мур и дъщеря ѝ Морийн в къща в района на Хедингтън в покрайнините на Оксфорд. Те всички допринасят финансово за закупуването на къщата, която станала собственост на Морийнс след смъртта на Уорън през 1973 г. Госпожа Мур заболява от деменция в последните си години и е приета в частна клиника, където починала през 1951 г. Луис я посещавал всеки ден до смъртта ѝ.

Духовния прелом[редактиране | edit source]

Луис израства в набожно семейство, но на 15-годишна възраст става атеист. Той парадоксално описва това с думите "Бях много сърдит на Господ за това, че не съществува".

Отдалечаването му от христянството започва, когато се зараждат интересите му към окултното и започва да гледа на религията си като на скучно задължение. Луис цитира Лукреции ("За природата на нещата") като един от най-силните аргументи на атеизма:

"Nequaquam nobis divinitus esse paratam
Naturam rerum; tanta stat praedita culpa".
"Ако Господ бе сътворил света, нима щеше
да е свят толкова немощен и погрешен, както го виждаме."

Интересът му към книгите на Джордж Макдоналд е едно от нещата, които го отдалечават от атеизма. Това се вижда най-добре от "разговора" между Луис и Макдоналд в полу-биографичната "Великата раздяла". Луис бавно се завръща към християнството повлиян и от аргументите на колегата му в Оксфорд Дж.Р.Р.Толкин, с който изглежда се запознава на 11 май 1926г, както и от книгата на Гилбърт Кийт Честъртън "Вечният човек" ("The Everlasting Man"). До момента на покръстването си Луис се бори ожесточено с признаването на Господ (както е описано в автобиографията му "Застигнат от радостта").

След като признал съществуването на Бог през 1929г, Луис се покръства като християнин през 1931г, след дълга дискусия по време на вечерна разходка с двама близки приятели Толкин и Хюго Дайсън. За разочарование на Толкин обаче Луис се присъединява към Англиканската църква, а не към Католическата.

Джой Грешъм[редактиране | edit source]

В късните си години Луис си пише с Джой Грешъм, американска писателка от еврейски произход, бивша комунистка и бивша атеистка приела християнството. Тя се разделя с алкохолизирания си съпруг, писателя Уилям Грешъм, и пристига в Англия с двамата си сина, Дейвид и Дъглас. Първоначално Луис я приема като приятна интелектуална компания и личен приятел и само на тази основа той приема да встъпи в граждански брак с нея, за да може да остане да живее във Великобритания. Братът на Луис, Уорън пише: "За Джак първоначалната привлекателност е безсъмнено интелектуална. Джой беше единствената жена, която той бе срещал... която имаше ум равен на неговия по гръвкавост, дълбочина на интересите и аналитично схващане, и над всичко това по чувство за хумур и забавление". За съжаление след преглед поради болки в бедрото тя е диагностицирана с последна фаза на рак на костите и връзката им стига до етап, в който те сключват християнски брак. Тъй като тя е разведена, което не съответсва на изискванията на Англиканската църква за сключване на брак по това време техен приятел преподобния Питър Байд изпълнява ритуала в болничното ѝ легло през март 1957 г.

Скоро рака влиза в кратка ремисия и двойката живее като семейство (заедно с Уорън) до рецидива и смъртта на Джой през 1960 г. В годината, когато тя умира двамата отиват на кратка ваканция в Гърция и Егейско море; Луис обича да ходи, но не и да пътува и това е единственото му преминаване отвъд Ламанша след 1918 г. Книгата му "Наблюдения на мъката" описва болката от тежката загуба толкова лично и пронизващо, че Луис първоначално я издава под псевдонима Н.У. Клърк, за да не го свързват с нея читателите. За ирония много приятели на Луис му я препоръчват като начин да се справи със собствената си тъга. Авторството му е обявено публично след смъртта му с разрешението на изпълнителя на завещанието.

Луис отглежда двамата сина на Джой след смъртта ѝ. Докато Дъглас е, както майка си и Луис, християнин, Дейвид става юдеист.

Болест и смърт[редактиране | edit source]

В началото на юни 1961г, Луис започва да има здравословни проблеми и е диагностициран с нефрит, котйо причинил отравяне на кръвта. Болестта е причината да пропусне есенния сместър в Кембридж, но здравето му се подобрява през 1962г и през април той се завръща в университета. Здравето му продължава да се подобрява и според приятеля му Джордж Сойър Луис е здрав към пролетта на 1963 г. Въпреки това на 15 юли 1963г, той се разболява и е приет в болница. На следващия ден в 17:00ч получава сърдечен удар и изпада в кома, от която неочаквано се събужда на следващия ден в 14:00ч. След изписването му от болницата Луис се прибира вкъщи, но е прекалено слаб, за да се върне на работа. В резултат от това той си подава оставката в Кембридж през август. Здравето му продължава да се влошава и в средата на ноември е диагностициран с последна фаза на бъбречна недостатъчност. На 22 ноември 1963г, Луис припада в спалнята си в 17:30ч и умира няколко минути по-късно, точно една седмица преди 65-тия си рожден ден. Погребан е в двора на църквата "Света Тройца" в Хедингтън, Оксфорд. Почти десет години по-късно, на 9 април 1973г, умира и брат му Уорън Хамилтън Луис и е погребан до него.

Отразяването в медиите на кончината на Луис е минимално поради покушението срещу Кенеди и смъртта на Олдъс Хъксли. Това съвпадение вдъхновява Питър Крифт за книгата му "Между рая и ада: Диалог някъде след смъртта на Джон Ф. Кенеди, К.С. Луис & Олдъс Хъксли".

К.С. Луис е честван на 22 ноември по църковния календар на Епископалната църква.

Кариера[редактиране | edit source]

Преподавател[редактиране | edit source]

Луис започва преподавателската си кариера още като студент в Оксфорд, където постига най-високи резултати от целия курс в три дисциплини. След това започва да преподава като аспирант в колежа „Св.Магдалена“ в Оксфорд за близо тридесет години (от 1925 до 1954), а по-късно става и първият професор по средновековна и ренесансова Англия в университета в Кеймбридж и аспирант в колежа "Св. Магдалена" в Кеймбридж. От този пост той защитава тезата, че не е имало такова нещо като Английски ренесанс. Голяма част от академичните му творби са съсредоточени върху късното Средновековие и по-точно върху използването на алегорията в този период. Негоавата "Алегория за любовта" (1936) вдъхва нов живот на сериозното изучаване на късните средновековни разкази като "Роман за Розата". Луис пише няколко предговора към стари творби на литературата и поезията. Неговата "Предговор към Изгубеният рай" все още е един от най-добрите критични погледи върху произведението на Милтън. Последната му академична творба "Забравени образи: Въведение в средновековната и ренесансовата литература" (1964) представлява общ поглед върху средновековните виждания за света.

Луис е плодовит писател и неговият кръг литературни приятели става неформален кръжок познат като Инклинги, в който влизат Дж.Р.Р. Толкин, Чарлз Уилямс, Невил Когил, Лорд Дейвид Сесил, Оуен Барфийлд, както и братът на Луис Уорън. Като "рожденна дата" на кръжока един от членовете посочва декември 1929 г. Приятелството между Луис, Когил и Толкин се заражда, когато стават членове на читателски кръжоци организирани от последния, които приключват във времето около създаването на Иклингите. В оксофорд Луис е опекун на поета Джон Бечиман, критика Кенет Тинън, мистика Бийд Грифитс и суфиста Мартин Лингс. Интересно е, че религиозният и консервативен Бечиман ненавижда Луис, а противника на официалната релифия Тинън запазва възхищението си от Луис за цял живот.


Като учен е известен със своите изследвания на английската литература през средновековието, като теолог — с трудовете, разглеждащи християнството от гледната точка на човек, който е загубил вяра в детството и се върнал към нея вече в зряла възраст. Първата му литературна публикация е поетичния сборник „Обременен дух“ (1919).

Библиография[редактиране | edit source]

Белетристика[редактиране | edit source]

Други произведения[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „C. S. Lewis“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.