Клайв Стейпълс Луис
| Клайв Стейпълс Луис Clive Staples Lewis |
|
Статуя на К. С. Луис в Белфаст |
|
| Роден | 29 ноември 1898 г. Белфаст, Северна Ирландия |
|---|---|
| Починал | 22 ноември 1963 г. (на 64) Оксфорд, Англия |
| Професия | писател, професор, критик |
| Националност | британец |
| Жанр | фентъзи, научна фантастика, християнска апологетика, детска литература |
| Дебютни работи | "Обременен дух" (1919) |
| Съпруг/а | Джой Грешъм (1956-1960) |
Клайв Стейпълс Луис (на английски: Clive Staples Lewis) (29 ноември 1898 - 22 ноември 1963), известен повече като К.С. Луис е британски писател, критик, професор, теолог и християнски апологет. Добива известност с художествените си произведения "Писма на Душевадеца", "Хрониките на Нарния" и "Космическа трилогия".
Луис е близък приятел с Дж.Р.Р.Толкин и двамата са водещи фигури в английския факултет в Оксфордския университет и в литературния клуб "Инклинги". Според мемоарите си "Застигнат от радостта" Луис е покръстен скоро след раждането му, но през юношеството си се отдалечава от вярата. Благодарение на влиянието на Толкин и други приятели, на 32-годишна възраст Луис се завръща в Англиканската църква.
През 1956 се жени за американската писателка Джой Грешъм, по-млада от него със 17 години, която умира на 45-годишна възраст четири години по-късно от рак. Луис умира три години след нея от бъбречна недостатъчност. Кончината му е слабо отразена в медиите, тъй като на същия ден 22 ноември 1963г, е застрелян президента на САЩ Джон Кенеди и почива друг известен писател Олдъс Хъксли.
Книгите на Луис са преведени на над 30 езика и от тях са продадени милиони копия. Книгите съставляващи "Хрониките на Нарния" са най-популярни и са адаптирани за сцена, телевизия, радио и кино.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Детство [редактиране]
Роден в Белфаст, Северна Ирландия, в семейството на адвоката Албърт Джеймс Луис, чийто баща Ричард идва в Ирландия от Уелс през средата на 19-ти век. Майка му е Флоранс Аугъста Луис (по баща Хамилтън), дъщеря на англикански свещеник. Негов по-голям брат е военния Уорън Хамилтън Луис. На 4-годишна възраст, скоро след като кучето му Джакси е убито от кола, Луис заявява, че вече и неговото име ще е Джакси. Първоначално не отговаря на никое друго име, но в последствие приема името Джак, с което е известен сред приятелите си до края на живота си. Когато е на седем семейството му се мести в "Малката Леа" - семейният дом от детството му, в източната част на Белфаст.
От рано проявява интерес към антропоморфни животни и разказите на Биатрикс Потър и често пише и илюстрира свой собствени истории. Заедно с брат си създават света Боксен, обитаван и управляван от животни. Луис обича да чете и тъй като къщата на баща му била пълна с книги, за него било лесно да намери нещо за четене, като да се разхожда из полето и "да намира нови стръкчета трева".
Луис е обучаван от частни учители преди да бъде изпратен в училище в Уотфорд, Хартфордшър през 1908г, след като майка му умира от рак. Брат му вече е изкарал там три години. Скоро след постъпването на Луис училището е затворено заради липса на ученици. След това Луис постъпва в колежа Кембъл в източната част на Белфаст, на около миля от дома му, но напуска няколко месеца по-късно заради дихателни проблеми. Тогава е изпратен в санаториум в Англия, където посещава местното училище. В този период Луис загърбва християнската вяра и става атеист и започва да се интересува от митологията и окултното. През септември 1913г е приет в колежа Малвърн, където остава до юни следващата година. Напуска и учи при стария учител на баща си и бивш директор на колежа Лурган Уилям Т. Къркпатрик.
Като тийнейджър е удивен от песните и легендите от Скандинавия, за които научава предимно от исландски източници. Започва да отдва по-голямо значение на природата, творбите му се отдалечават от Боксен и придобиват нови форми (епос и опера), за да успеят да уловят новооткрития интерес към северната митология и природата. Заниманията с Къркпатрик зараждат у него любов към гръцката литература и митология и усъвършенстват реторическите му умения. През 1916г, Луис печели стипендия в Университетския колеж в Оксфорд.
"Ирландският ми живот" [редактиране]
При първото си пристигане в Англия Луис преживява своеобразен културен шок: "Никой англичанин не може да разбере първото ми впечатление от Англия" пише по-късно в мемоарите си и продължава "Странните английски акценти, които ме заобикаляха ми приличаха на гласове на демони. Но това, което беше най-лошо бе английския пейзаж... той бе същината на спора; в този момент у мен се зароди омраза към Англия, която отне дълги години, докато бъде излекувана".
От детските си години Луис се потапя първо в скандинавската и гръцката, а по-късно и в ирландската митология и литература и проявява интерес към ирландския език, въпреки че няма доказателства някога да е полагал усилия да го научи. Започва да изпитва привързаност към Йейтс, от части защото последният използва ирландското келтско наследство в поезията.
През 1921г Луис се среща с Йейтс два пъти, тъй като Йейтс се мести в Оксфорд. Изненадан от безразличието на връстниците си към Йейтс и келтското движение Луис пише: "Често ме изненадва колко пълното игнориране на Йейтс от хората, които срещам: вероятно възванието му е чисто ирландско и, ако е така, слава на бога, че съм ирландец". След обръщането му към християнството интересите на Луис гравитират около христянската духовност и постепенно се отдалечава от езическия келтски мистицизъм.
Първата световна война [редактиране]
През 1917 г. Луис оставя ученето и постъпва в британската армия. По време на войната е назначен за командир на Трети батальон. Пристига на фронта при долината на Сома на 19-ия си рожден ден и заварва окопната война в разгара и.
На 15 април 1918г, е ранен в битката при Арас от английски снаряд неулучил целта си. Известно време прекарва в болница, страда от депресия и носталгия по време на възстановяването си. След оздравяването си през октомври е назначен в Андовър, Хампшър, Англия. Уволнява се през декември 1918г, след което се връща в университета и получава научни степени за разработките си по гръцка и латинска литература (през 1920г), по философия и древна история (през 1922) и по английски (1923). Става член на научното дружество и преподавател в Оксфорд от 1925 до 1954 г, впоследствие става професор по средновековна и ренесансова английска литература в университета в Кеймбридж. Луис е бил доктор по литература в Квебекския (1952) и Манчестърския (1959) университети, почетен доктор по литература в университетите на Дижон (1962) и Лион (1963), почетен член на съвета на оксфордския колеж „Св.Магдалена“ (1955) и Кеймбриджкия университетски колеж (1958). През 1937 става стипендиант на издателството „Виктор Холанц“, през 1948 — член на Кралското литературно общество; през 1957 г. е удостоен с почетния медал на фонда Карнеги.
Джейн Мур [редактиране]
По време на обучението си за армията Луис дели стаята си с друг кадет на име Едуард Кортни Франсис "Пади" Мур (1898-1918). Сестрата на Пади Морийн Мур казва, че брат ѝ и Луис си обещали, ако някой от тях загине оцелелия да се грижи за семейството му. Пади е убит през 1918 и Луис спазва обещанието си. По-рано Пади е запознал Луис с майка си Джейн Кинг Мур и между осемнадесетгодишния кадет и четиредест и петгодишната Мур дях бързо се заражда приятелство. То се оказва изключително важно за Луис по време на престоя му в болницата, тъй като баща му не го посещава. Луис живее и се грижи за госпожа Мур до постъпването ѝ в болница в края на 40-те години. Той често я представя като своя майка и така се обръща към нея в писмата си. Няколко от биографите на Луис (включително Джордж Сойър, който познавал автора в продължение на 29 години) спекулират по въпроса дали между двамата не е имала интимна връзка.
През 1930г Луис и брат му се преместват заедно с госпожа Мур и дъщеря ѝ Морийн в къща в района на Хедингтън в покрайнините на Оксфорд. Те всички допринасят финансово за закупуването на къщата, която станала собственост на Морийнс след смъртта на Уорън през 1973 г. Госпожа Мур заболява от деменция в последните си години и е приета в частна клиника, където починала през 1951 г. Луис я посещавал всеки ден до смъртта ѝ.
Духовния прелом [редактиране]
Луис израства в набожно семейство, но на 15-годишна възраст става атеист. Той парадоксално описва това с думите "Бях много сърдит на Господ за това, че не съществува".
Отдалечаването му от христянството започва, когато се зараждат интересите му към окултното и започва да гледа на религията си като на скучно задължение. Луис цитира Лукреции ("За природата на нещата") като един от най-силните аргументи на атеизма:
- "Nequaquam nobis divinitus esse paratam
- Naturam rerum; tanta stat praedita culpa".
- "Ако Господ бе сътворил света, нима щеше
- да е свят толкова немощен и погрешен, както го виждаме."
Интересът му към книгите на Джордж Макдоналд е едно от нещата, които го отдалечават от атеизма. Това се вижда най-добре от "разговора" между Луис и Макдоналд в полу-биографичната "Великата раздяла". Луис бавно се завръща към християнството повлиян и от аргументите на колегата му в Оксфорд Дж.Р.Р.Толкин, с който изглежда се запознава на 11 май 1926г, както и от книгата на Гилбърт Кийт Честъртън "Вечният човек" ("The Everlasting Man"). До момента на покръстването си Луис се бори ожесточено с признаването на Господ (както е описано в автобиографията му "Застигнат от радостта").
След като признал съществуването на Бог през 1929г, Луис се покръства като християнин през 1931г, след дълга дискусия по време на вечерна разходка с двама близки приятели Толкин и Хюго Дайсън. За разочарование на Толкин обаче Луис се присъединява към Англиканската църква, а не към Католическата.
Джой Грешъм [редактиране]
В късните си години Луис си пише с Джой Грешъм, американска писателка от еврейски произход, бивша комунистка и бивша атеистка приела християнството. Тя се разделя с алкохолизирания си съпруг, писателя Уилям Грешъм, и пристига в Англия с двамата си сина, Дейвид и Дъглас. Първоначално Луис я приема като приятна интелектуална компания и личен приятел и само на тази основа той приема да встъпи в граждански брак с нея, за да може да остане да живее във Великобритания. Братът на Луис, Уорън пише: "За Джак първоначалната привлекателност е безсъмнено интелектуална. Джой беше единствената жена, която той бе срещал... която имаше ум равен на неговия по гръвкавост, дълбочина на интересите и аналитично схващане, и над всичко това по чувство за хумур и забавление". За съжаление след преглед поради болки в бедрото тя е диагностицирана с последна фаза на рак на костите и връзката им стига до етап, в който те сключват християнски брак. Тъй като тя е разведена, което не съответсва на изискванията на Англиканската църква за сключване на брак по това време техен приятел преподобния Питър Байд изпълнява ритуала в болничното ѝ легло през март 1957 г.
Скоро рака влиза в кратка ремисия и двойката живее като семейство (заедно с Уорън) до рецидива и смъртта на Джой през 1960 г. В годината, когато тя умира двамата отиват на кратка ваканция в Гърция и Егейско море; Луис обича да ходи, но не и да пътува и това е единственото му преминаване отвъд Ламанша след 1918 г. Книгата му "Наблюдения на мъката" описва болката от тежката загуба толкова лично и пронизващо, че Луис първоначално я издава под псевдонима Н.У. Клърк, за да не го свързват с нея читателите. За ирония много приятели на Луис му я препоръчват като начин да се справи със собствената си тъга. Авторството му е обявено публично след смъртта му с разрешението на изпълнителя на завещанието.
Луис отглежда двамата сина на Джой след смъртта ѝ. Докато Дъглас е, както майка си и Луис, християнин, Дейвид става юдеист.
Болест и смърт [редактиране]
В началото на юни 1961г, Луис започва да има здравословни проблеми и е диагностициран с нефрит, котйо причинил отравяне на кръвта. Болестта е причината да пропусне есенния сместър в Кембридж, но здравето му се подобрява през 1962г и през април той се завръща в университета. Здравето му продължава да се подобрява и според приятеля му Джордж Сойър Луис е здрав към пролетта на 1963 г. Въпреки това на 15 юли 1963г, той се разболява и е приет в болница. На следващия ден в 17:00ч получава сърдечен удар и изпада в кома, от която неочаквано се събужда на следващия ден в 14:00ч. След изписването му от болницата Луис се прибира вкъщи, но е прекалено слаб, за да се върне на работа. В резултат от това той си подава оставката в Кембридж през август. Здравето му продължава да се влошава и в средата на ноември е диагностициран с последна фаза на бъбречна недостатъчност. На 22 ноември 1963г, Луис припада в спалнята си в 17:30ч и умира няколко минути по-късно, точно една седмица преди 65-тия си рожден ден. Погребан е в двора на църквата "Света Тройца" в Хедингтън, Оксфорд. Почти десет години по-късно, на 9 април 1973г, умира и брат му Уорън Хамилтън Луис и е погребан до него.
Отразяването в медиите на кончината на Луис е минимално поради покушението срещу Кенеди и смъртта на Олдъс Хъксли. Това съвпадение вдъхновява Питър Крифт за книгата му "Между рая и ада: Диалог някъде след смъртта на Джон Ф. Кенеди, К.С. Луис & Олдъс Хъксли".
К.С. Луис е честван на 22 ноември по църковния календар на Епископалната църква.
Кариера [редактиране]
Преподавател [редактиране]
Луис започва преподавателската си кариера още като студент в Оксфорд, където постига най-високи резултати от целия курс в три дисциплини. След това започва да преподава като аспирант в колежа „Св.Магдалена“ в Оксфорд за близо тридесет години (от 1925 до 1954), а по-късно става и първият професор по средновековна и ренесансова Англия в университета в Кеймбридж и аспирант в колежа "Св. Магдалена" в Кеймбридж. От този пост той защитава тезата, че не е имало такова нещо като Английски ренесанс. Голяма част от академичните му творби са съсредоточени върху късното Средновековие и по-точно върху използването на алегорията в този период. Негоавата "Алегория за любовта" (1936) вдъхва нов живот на сериозното изучаване на късните средновековни разкази като "Роман за Розата". Луис пише няколко предговора към стари творби на литературата и поезията. Неговата "Предговор към Изгубеният рай" все още е един от най-добрите критични погледи върху произведението на Милтън. Последната му академична творба "Забравени образи: Въведение в средновековната и ренесансовата литература" (1964) представлява общ поглед върху средновековните виждания за света.
Луис е плодовит писател и неговият кръг литературни приятели става неформален кръжок познат като Инклинги, в който влизат Дж.Р.Р. Толкин, Чарлз Уилямс, Невил Когил, Лорд Дейвид Сесил, Оуен Барфийлд, както и братът на Луис Уорън. Като "рожденна дата" на кръжока един от членовете посочва декември 1929 г. Приятелството между Луис, Когил и Толкин се заражда, когато стават членове на читателски кръжоци организирани от последния, които приключват във времето около създаването на Иклингите. В оксофорд Луис е опекун на поета Джон Бечиман, критика Кенет Тинън, мистика Бийд Грифитс и суфиста Мартин Лингс. Интересно е, че религиозният и консервативен Бечиман ненавижда Луис, а противника на официалната релифия Тинън запазва възхищението си от Луис за цял живот.
Като учен е известен със своите изследвания на английската литература през средновековието, като теолог — с трудовете, разглеждащи християнството от гледната точка на човек, който е загубил вяра в детството и се върнал към нея вече в зряла възраст. Първата му литературна публикация е поетичния сборник „Обременен дух“ (1919).
Библиография [редактиране]
Белетристика [редактиране]
- "The Pilgrim's Regress" (1953)
- "Космическа трилогия"
- "Отвъд безмълвната планета" (1938)
- "Переландра" ("Пътуване до Венера") (1943)
- "Онази грозна сила" (1945)
- "Писма на Душевадеца" (1942)
- "Голямата раздяла" (1945)
- "Хрониките на Нарния"
- "Лъвът, вещицата и дрешникът" (1950)
- "Принц Каспиан" (1951)
- "Плаването на „Разсъмване“" (1952)
- "Сребърният стол" (1953)
- "Брий и неговото момче" (1954)
- "Племенникът на магьосника" (1955)
- "Последната битка" (1956)
- "Докато имаме лица" (1956)
- "Душевадеца вдига тост" (1961) (допълнение към "Писма на Душевадеца")
- "Отвъд ярката мъгла" (1963) (ограничен тираж; откъс от 30 страници взет от "Писма до Малкълм" и публикуван "като новогодишно пожелание за приятелите на автора", според заглавната страница.)
- "Писма до Малкълм" (1964)
- "Тъмната кула" (1977)
- "Боксен: Въображаемия свят на младия К.С. Луис" (1985)
Други произведения [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „C. S. Lewis“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |