Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гъбата на ядрения взрив се издига над Нагасаки.

Атомната бомбардировка над Хирошима и Нагасаки е военна операция, проведена от ВВС на САЩ, срещу японските градове Хирошима и Нагасаки на 6 и 9 август 1945 година, по време на Втората световна война.

В утрото на 6 август 1945 година, американския бомбардировач B-29Енола Гей“ (с командир на екипажа — полковник Пол Тибетс[1]) хвърля над японския град Хирошима атомна бомбаLittle Boy“ (в превод от английски език - „малчуган“). Три дни по-късно е хвърлена втора атомна бомба - „Fat Man“ („дебеланко“), с която е разрушен град Нагасаки.

Предистория[редактиране | edit source]

Съединените щати, ползвайки се с поддръжката на Великобритания и Канада, проектират и построяват първите атомни бомби в рамките на така наречения Манхатънски проект. Първоначално проекта бил започнат по инициатива на учени — бежанци от Европа и американски учени, които се съмняват, че Нацистка Германия също разработва проект за атомна бомба (както по-късно става ясно (Мисия "Алсос")[2], германската програма не е толкова мащабна и напреднала както американската). Проект „Манхатън“, в пика на своето развитие, е разработван от около 130 000 души, от 30 учреждения в САЩ, и струва приблизително 2 милиарда щатски долара (приблизително 22 млрд. долара в днешни дни), което го прави един от най-крупните и скъпи изследователски програми в историята.

Карта на Япония и разположението на бомбардираните градове.

Първата ядрена бомба, наричана просто с наименованието „Устройство“ (на английски: Gadget), била взривена в рамките на изпитанията на „Тринити“ (на английски: Trinity в превод - св. Троица) близо до Аламогордо в щат Ню Мексико, на 16 юли 1945 година. В Хирошима и Нагасаки били взривени втората и третата ядерни бомби, което и до днешни дни се явява единственото бойно използване на ядрено оръжие.

По време на Втората световна война както съюзниците, така и страните от Оста, активно използват стратегическите бомбардировки и разрушаване на гражданска инфраструктура. В повечето случаи тази стратегия води до множество жертви сред мирното население, и използването било спорно. В хода на Втората световна война само в Япония са почти унищожени 60 града, а бомбардировките на Токио и Кобе отнемат живота на повече от 100,000 души.

Макет на ураниевата бомба "Little Boy", взривена над Хирошима.

След три и половина години пряко участие на САЩ във Втората световна война страната дава около 400,000 жертви, като почти половината от тях стават жертви на военни действия срещу Япония. Няколко месеца преди бомбардировката над Хирошима и Нагасаки, се провежда тежката битка за остров Окинава, в която само жертвите сред населението са между 50,000 и 140,000 души[3], японската армия дава около 100-125,000 а американската около 72,000 жертви.

В двумесечната битка за най-малкия японски остров гарнизонът се бие до последния човек и нанася тежки загуби на американците. Американците считат, че навлизането в Япония би било съпроводено с милиони жертви.

Президентът на САЩ Хари Труман, който не знае за разработката на ядрено оръжие по проекта „Манхатън“ до смъртта на Франклин Рузвелт, взема решение с военните ръководители на страната да използват ядрено оръжие срещу Япония.

На 26 юли 1945 година, Труман и другите лидери на антихитлеристката коалиция, изказват позиция на Потсдамската среща, която е отразена в декларация - ултиматум към империята за капитулация.

Труман казва в изявление на конференцията:

„Пълното обединение на нашите военни сили, подкрепени от нашата решимост, означава неизбежно и окончателно унищожение на японските въоръжени сили, дори с цената на пълното опустошение на японските градове… Ние призоваваме Правителството на Япония да провъзгласи веднага безусловна капитулация на всички японски въоръжени сили и да даде надеждни и достатъчни доказателства за своите добри намерения за това. Иначе Япония я очаква бърз и унищожителен разгром.“

В декларацията не се споменава нищо за ядрено оръжие. То все още се пази в строга тайна.

На следващия ден, японските вестници съобщават, че декларацията, текста на която е излъчен по радиото и разпръснат в листовки от самолети, е отхвърлена. Правителството на Япония не проявява желание да приеме ултиматума.

На 28 юли премиер-министъра Кантаро Судзуки заявява на пресконференция, че Потсдамската декларация не е нищо повече от старите доводи, декларирани на конференцията в Кайро.

Император Хирохито, очакващ отговор от СССР на уклончивите дипломатически ходове на японците, не променя решенията на правителството. На 31 юли в разговори дава да се разбере, че императорската власт трябва да се защити на всяка цена.

Същевременно към юли 1945 разузнаването на САЩ е разполагало с достатъчно данни, че всяка отстъпка от изискването за "безусловна" капитулация би била достатъчен повод за императора и висшето военно командване на японската армия да приемат капитулацията.[4].

Избор на целите[редактиране | edit source]

Комитет по избиране на целите, които да бъдат подложени на бомбардиране, разположен в Лос Аламос, предлага като възможни цели градовете Киото, Хирошима, Йокохама и арсенала в Кокура. Комитетът отхвърля идеята за използване на ядрени бомби само срещу военни цели, тъй като при сравнително малка цел, която не е обкръжена от обширен населен район съществува голяма вероятност от пропуск. Психологическият ефект върху населението на Япония бил важен за членовете на комитета. Също така стигат до заключението, че първата използвана бомба трябва да е достатъчна за международното признание на оръжието. Членовете изтъкват, че в Киото (интелектуален център на страната), населението „най-добре ще оцени значението на оръжието“. Хирошима е избрана по-късно като цел, най-вече поради големия брой жители и поради факта, че там са разположени важни военни центрове, а и града е обкръжен от хълмове, което ще „фокусира“ ефекта от бомбата.

Министърът на отбраната на САЩ Хенри Стимсън зачерква Киото от списъка на целите, поради неговото културно значение, въпреки съпротивата на генерал Лесли Гроувс (началник на проекта „Манхатън“). По думите на професор Едуин О. Райшауер, „Стимсън знае и цени Киото от времето на неговия меден месец там, десетилетия по-рано“.

На 25 юли генерал Карл Спаац получава заповед да бомбардира една от следните цели: Хирошима, Кокуру, Ниигату или Нагасаки, на дата след 3 август, когато позволяват метеорологичните условия.Target Committee, Los Alamos, May 10-11, 1945

Хирошима[редактиране | edit source]

Хирошима по време на Втората световна война[редактиране | edit source]

Хирошима след ядерния взрив.

В дните преди бомбардировката, Хирошима е град с развита тежка промишленост, с военно значение. Във и около града са разположени няколко военни лагера и щаба на Пета дивизия и Втора основна армия на фелдмаршал Сунроку Хата, командващ защитата на южна Япония. Освен това Хирошима е и важна продоволствена база за армията, важен транспортен и сборен възел. Той е един от няколкото града, при които бомбардировката би дала идеална представа за действието на новото оръжие. По други сведения, генерал Спаац съобщава пред комитета по избор на целите, че Хирошима е единствения от целите, в който няма лагер за военнопленници, което кара Вашингтон да даде на целта най-висок приоритет.

В центъра на града имало няколко здания от железобетон и тухлени леки постройки. Зоната извън центъра била гъсто застроена от дървени постройки. В покрайнините били разположени големи заводи.

Населението на Хирошима достига максимум 381,000 жители, в ранните години на войната. В хода на войната населението намалява значително, най-вече поради систематичната евакуация на населението, по нареждане на правителството, поради опасността от бомбардировки. По време на бомбардировката, населението на града е приблизително 255,000 жители (тази оценка за броя на пребиваващите е основана на регистрацията на населението, допълнителните работници и военни, но данните може и да са неточни).

Бомбардировка[редактиране | edit source]

Нагасаки преди и след ядерния взрив.
Руините в Нагасаки, 6 седмици след бомбардировката, 24 септември 1945 година.

Хирошима била основна цел (резервни били Кокура и Нагасаки) на първата американска мисия за атомно бомбардиране на 6 август 1945 година. В бомбардировача B-29 Enola Gay, предназначен за изпълнение на задачата, командир и пилот бил командира на 509-та обединена ескадрила полковник Пол Тибетс. Той излита от военната авиобаза Норд Фийлд, разположена на остров Тиниан, в западната част на Тихия океана. Полетът продължава около 6 часа. При излитането времето било добро, екипажа и оборудването работели изправно. Флотския капитан Уилям Парсънс поставя детонатора малко преди излитането на самолета.

Около час преди бомбардировката японските радари за ранно предупреждение фиксират приближаването на няколко американски самолети, които се отправят в посока южна Япония. Била обявена тревога, направено е радио-обръщение в много градове, включително Хирошима. Самолетите приближавали към крайбрежието на много голяма височина. Около 08:00 часа, операторът на радара в Хирошима определил, че броя на приближаващите се самолети е много малък, не повече от три, и въздушната тревога била отменена, а японците решават да не прехващат такова малко формирование с цел икономия на гориво и самолети. По радиото било предадено стандартно съобщение, че е разумно населението да се отправи към бомбоубежищата, „ако врага атакува, но това не се очаква“. Не е проведено каквото и да е проучване на самолетите.

Трите самолета B-29, нанасящи удара, били: Енола Гей (главен самолет, кръстен на майката на полковник Тибетс), „The Great Artiste“ (носещ измервателни прибори) и неназован тогава B-29 (по-късно кръстен „Necessary Evil“, в превод от английски -„необходимото зло“), носещ фотоапаратура.

В 08:15 часа местно време „Enola Gay“ хвърля ядрената бомба, назована „малчуган“ - 50 килограмово ядро от уран-235 с взривен еквивалент от около 13 килотона тротил в центъра на Хирошима. Бомбата се взривява, на около 600 метра над повърхността, при което на място загиват около 70—80,000 души. Около 2000 човека (още 800—1000 умират по-късно) били японски американци, учещи преди войната и оказали се в невъзможност да напуснат страната по време на военните действия. Зоната на пълно разрушение е около 1,4 км. в радиус. Пожарите, избухнали след взрива засягат около 11,4 км2. 90% от зданията са унищожени или силно повредени.

Нагасаки[редактиране | edit source]

Нагасаки по време на Втората световна война[редактиране | edit source]

Град Нагасаки е едно от най-големите пристанища в Южна Япония и е от голямо значение във войната поради широко вариращата си промишлена дейност, включително производството на снаряжението, военната екипировка на кораби и други военни материали. За разлика от модерна Хирошима, голяма част от жилищата били старомодни японски конструкции, изградени от дърво с керемидени покриви. Много от по-малките заводи и бизнес-субекти също се помещават в сгради, изградени от дърво или други материали, които са неустойчиви на експлозии. Нагасаки е град, развиващ се с бързи темпове, но е учудващо, че няма определен план за градоустройство; жилищни сгради са строени възможно най-близо до други сгради.

Нагасаки никога не е подлаган на голяма бомбардировка преди експлозията на ядрената бомба. На 1 август 1945 г. много бомби със силен експлозив са хвърлени върху града. Няколко от тези бомби опустошават корабостроителници и области в югоизточната част на града, включително сградите на известната фирма Мицубиши Мотърс. Шест бомби попадат на територията на Медицинския комплекс в Нагасаки, като три от тях са директно върху сградата. Вредата от тези бомби е малка, но създава паника в Нагасаки и много хора, най-вече ученици, от провинциалните области са отведени на безопасни места и затова населението на града значително намалява преди ядрената атака.

Макет на плутониевата бомба „Дебеланко“ хвърлена върху Нагасаки

Бомбардировка[редактиране | edit source]

На сутринта на 9 август 1945 г. американски стратегически бомбардировач - B-29 „Суперфортрес“ - на борда на който е 393-ти ескадрон, командван от майор Чарлз Суини. Товарът на бомбардировача е ядрена бомба (с кодово наименование „Дебелака“ - 6,4 килограмово ядро от плутоний-239 с взривен еквивалент от около 21 килотона тротил), чиято първостепенната цел е град Кокура, а второстепенната е Нагасаки. Планът се развива по подобие на този за Хирошима. [5] Наблюдателите метеорологичните самолети докладват, че времето е подходящо за атака. Когато двата самолета пристигат до крайбрежието на Япония, третият самолет, Биг Стинк, командван от офицер Джеймс Хопкинс не е на уговореното място забавя около 30-40 минути и Суини решава да продължи без Хопкинс.[5]

Пристигайки над Кокура, с половин час закъснение, лошите метеорологични условия (70% облачност) не позволяват изпълнението на атаката. След три обиколки над града и поради намаляване на количеството гориво, бомбардировачите се насочват към второстепенната цел - Нагасаки, където в 11:01ч. е извършена бомбардировката.

Жертви[редактиране | edit source]

Изчисляването на човешките жертви от двете бомби е затруднено от няколко фактора: ниска достоверност на записките за населението, правени по това време в Япония, огромното количество жертви, починали малко по-късно или години след бомбардировките, или стремежа да бъде преувеличен броя на жертвите от японска страна, в зависимост от политическите намерения.

Счита се че жертвите в Хирошима са между 90 000-140 000 души, а в Нагасаки между 60 000-80 000, като болшинството от жертвите са от цивилното население.[6]

Други източници посочват 330 000 убити, 476 000 ранени и 9 200 000 бездомни[7].

Критики към бомбардировката[редактиране | edit source]

Бомбардировките над Хирошима и Нагасаки са критикувани като ненужни, безпринципни, расистки и милитаристични действия от страна на САЩ.[4]

Тези агресивни и варварски актове на американската армия по същество не водят пряко до излизането на империята от ВСВ. Основната причина за това е цялостната разруха в Япония, която саботира стопанската и военната й системи и кара населението да понася огромни несгоди и жертви. С оглед на това използването на атомно оръжие от американците през август 1945 г. е безсмислено от военна и политическа гледна точка, а от хуманна представлява проява на жестоко отношение към цивилното население (политика на ограничено унищожение). Именно то става основа на разгорялата се по-късно надпревара във въоръжаването между бившите съюзници СССР и САЩ, тъй като Сталин е бил сериозно разтревожен от наличието на подобно оръжие у "идеологическия враг".[8]

Източници[редактиране | edit source]

  1. [1]
  2. Мисия "Алсос" Самуел Гоудсмит , Издателство на ОФ 1963
  3. http://knigi-news.com/?in=pod&stat=2868&section=9&cur=0 Японски „съд оправда Нобеловият лауреат Кендзабуро Ое“
  4. а б ((en))American Atomic-Genocide of the People of Hiroshima and Nagasaki, August, 1945 посетено на 6 Май 2008 г.
  5. а б Timeline #3- the 509th; The Nagasaki Mission. // The Atomic Heritage Foundation.
  6. Frequently Asked Questions #1. // Radiation Effects Research Foundation. Посетен на 2007-09-18.
  7. ((en))Hansell, Haywood S., The Strategic Air War Against Germany and Japan, ISBN 0-912799-39-0 Chapter 6, page 256: The total inventory of B-29s on hand in the Army Air Forces was about 3,700. ...On the basis of photo coverage, intelligence estimated that 175 square miles of urban area in 66 cities were wiped out. Total civilian casualties stemming directly from the urban attacks were estimated at 330,000 killed, 476,000 injured, and 9,200,000 rendered homeless.
  8. United States Strategic Bombing Survey; Summary Report. // United States Government Printing Office, 1946. с. pg. 26. Посетен на July 28 2006.
Portal:Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки
Уикипедия разполага с
Портал:Втора световна война