САЛТ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

САЛТ или преговори за ограничаване на стратегическото въоръжение (на английски: Strategic Arms Limitation Talks - SALT, на руски: Переговоры об ограничении стратегических вооружений - ПОСВ или ОСВ) са 2 серии от дипломатически преговори и сключени договори (САЛТ-1 и САЛТ-2) между САЩ и СССР, суперсилите на студената война, по въпросите на стратегическото въоръжение.

Преговорите започват в Хелзинки, Финландия, през 1969 г. САЛТ-1 води до подписването на споразумението за противоракетна отбрана и временно споразумение между суперсилите. Въпреки подписването на САЛТ-2 през 1979 г. Съединените щати не ратифицират договора в отговор на нахлуването на съветските войски в Афганистан през декември същата година. САЩ се оттеглят окончателно от САЛТ-2 през 1986 г.

Впоследствие договорите водят до нова серия от преговори и споразумения, наречени СТАРТ (Strategic Arms Reduction Treaty), състоящи се от СТАРТ-1 - споразумение между САЩ и СССР, подписано през 1991 г., и СТАРТ-2 - споразумение между САЩ и Русия, подписано през 1993 г. Те поставят специфични ограничения върху количеството ядрено въоръжение на всяка от страните.

Джералд Форд и Леонид Брежнев подписват общо комюнике по САЛТ-1. Владивосток, 23.11.1974

САЛТ 1[редактиране | редактиране на кода]

САЛТ 1 замразява количеството на стратегическите балистични ракетни установки на настоящите им нива, и задължава страните да прибавят нови подводници с възможност за изстрелване на балистични ракети, само ако същото количество междуконтинентални балистични ракети (МКБР) са били унищожени.

През 1968 г. характерът на стратегическото ядрено въоръжение на САЩ и на СССР се променя. Към онова време САЩ имат 1054 бр. МКБР и 656 подводни балистични ракети (същото количество, както и през 1967 г.), но се увеличава количеството на ракетите с многоцелеви бойни глави с независимо насочване. Те могат да носят многобройни ядрени глави към различни цели, но често са заменяни с изкуствени бойни глави, за да заблуждават противниковите антибалистичните системи, правейки ги почти неуязвими. Клауза предвижда за всяка страна само по 1 защитена с антибалистични ракети територия. СССР разполага с такава система около Москва от 1966 г., а САЩ обявяват антибалистична програма за защита на 12 МКБР през 1967 г. Модифицирана двустепенна антибалистични ракетна система все още е активна около Москва. САЩ построяват само 1 антибалистична система за защита на базата „Минитман“ в Северна Дакота - "системата Сейфгард", спряна от Пентагона поради високата цена и ниската ефективност през 1975 г.

Преговорите продължават от 17 ноември 1969 до май 1972 г. Делегацията на САЩ е водена от Джералд Смит, директор на агенцията по контрол на въоръжението и разоръжаването. Многобройни разговори се провеждат във Виена и в Хелзинки. След дълъг период на безизходица първите резултати от САЛТ-1 са постигнати през май 1971 г., когато се достига до споразумение за противоракетната отбрана. Преговорите стигат своя край на 26 май 1972 г., когато в Москва Ричард Никсън и Леонид Брежнев подписват Споразумението за противоракетна отбрана и Временно споразумение между САЩ и СССР за мерки за намаляване на стратегическите настъпателни въоръжения[1]. Договорени са още няколко заявления. Това способства за подобряването на отношенията между САЩ и СССР.

САЛТ 2[редактиране | редактиране на кода]

САЛТ 2 са серия преговори между САЩ в лицето на Джими Картър и СССР в лицето на Леонид Брежнев от 1977 до 1979 г., които имат за цел да ограничат производството на стратегическо ядрено въоръжение. Те са продължение на прогреса, постигнат по време на преговорите САЛТ 1.

САЛТ 2 e първият договор за ядрено въоръжение, който налага истински рестрикции на стратегическите арсенали на страните до 2250 единици от всякакъв тип. Той помага на Щатите да откажат Съюза от намерението му да приеме на въоръжение МКБР от трето поколение МР-УР-100 (СС-17), УР-100Н (СС-19) и Р-36 (СС-18) с повече мнoгоцелеви балистични ракети. В края на 1970-те съветските конструкторски бюра започват експерименти с такива ракети, въоръжени с от 10 до 38 ядрени бойни глави всяка. СССР се съгласява да намали производството на Ту-22М до 30 на година и да не ги оборудва за междуконтинентална способност.

Изключително важно за САЩ е да ограничи съветските усилия в превъоръжаването на ядрените си бойните глави със средно действие.

САЛТ 2 забранява разработването на нови ракетни програми (за нова ракета се смята такава, която увеличава обсега на досегашните ракети с 5 %) - така и страните са принудени да ограничат програмите си за стратегическо въоръжение. САЩ обаче запазват най-важните си програми - като ракетата „Трайдънт“ и крилатите ракети, които президентът Картър иска да използва като защитно средство заради ниската им скорост и невъзможността за "първи удар". В замяна СССР може да запази 308 от така наречените "тежки МКБР" Р-36 (СС-18).

Договореност за ограничаването на стратегическите пускови устройства е достигната във Виена на 18 юни 1979 и е подписана от Леонид Брежнев и президента на САЩ Джими Картър. В отговор на отказа на Сената на САЩ да ратифицира договора членът на комитета по външна политика на Сената сенатор Джоузеф Байдън от Делауеър и съветският външен министър Андрей Громико договарят няколко промени, които нито президентът Картър, нито държавният секретар на САЩ Сайръс Ванс успяват да постигнат[2].

Половин година след подписването му договорът не е ратифициран от Сената на САЩ заради нахлуването на съветските войски в Афганистан и откриването на бойна бригада на Съветската армия в Куба през септември. Въпреки това условията на договора се спазват от страните до 1986 г., когато администрацията на Роналд Рейгън се оттегля от САЛТ-2, обвинявайки СССР в неспазване на договора.

Преговорите продължават под нова форма - СТАРТ и договора за спиране на ядрените изпитания.

Джими Картър и Леонид Брежнев подписват договора САЛТ-2. Виена, 18.06.1979

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Strategic Arms Limitation Treaty I
  2. Leading Leaders, Jeswald W. Salacuse

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]