САЛТ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джералд Форд и Леонид Брежнев подписват общо комюнике по САЛТ 1. Владивосток, 23 Ноември, 1974

САЛТ или Преговори за ограничение на стратегическото въоръжение (английски - Strategic Arms Limitation Talks) са две серии от дипломатически преговори и международни договори между САЩ и СССР, суперсилите на студената война, по въпросите на стратегическото въоръжение. Проведени са две фази на разговори и споразумения САЛТ 1 и САЛТ 2.

Преговорите започват в Хелзинки, Финландия, през 1969. САЛТ 1 води до подписването на споразумението за Противоракетна отбрана и временно споразумение между двете суперсили. Въпреки подписването на САЛТ 2 през 1979, Съединените щати не ратифицират договора в отговор на нахлуването на съветските войски в Афганистан същата година. САЩ се отегля от САЛТ 2 през 1986.

Впоследствие договорите водят до нова серия от преговори - СТАРТ (от английски - Strategic Arms Reduction Treaty), състоящи се от СТАРТ 1 (споразумение между САЩ и СССР подписано през 1991) и СТАРТ 2 (споразумение между САЩ и Русия подписано през 1993). Те поставят специфични ограничения върху количеството на ядрено въоръжение на всяка от страните.

САЛТ 1[редактиране | edit source]

САЛТ 1 замразява количеството на стратегическите балистични ракетни установки на настоящите им нива, и задължава страните да прибавят нови подводници с възможност за изстрелване на балистични ракети, само ако същото количество Междуконтинентални балистични ракети (МКБР) са били унищожени.

През 1968 характера, на стратегическото ядрено въоръжение и на САЩ и на СССР, се променя. Към това време общия брой на МКБР на САЩ е 1,054 и 656 подводни балистични ракети (Същото количество както и през 1967), но се увеличава количеството на ракетите с многоцелеви бойни глави с независимо насочване. Те могат да носят многобройни ядрени глави към различни цели, но често са заменяни с изкуствени бойни глави за да заблуждават противниковите антибалистичните системи, превръщайки ги почти неуязвими. Една от клаузите предвижда двете страни да ограничат количеството защитени с антибалистични ракети територии, до две. Съветския Съюз разполага с такава система около Москва от 1966, а САЩ обявяват антибалистична програма за защита на 12 МКБР през 1967. Модифицирана двустепенна антибалистични ракетна система, все още е активна около Москва. САЩ построяват само една антибалистична система за защита на базата Минутеман в Северна Дакота, това е "системата Сейфгард". Поради високата цена и ниската ефективност на системата, Пентагона спира програмата през 1975.

Преговорите продължават от 17 Ноември 1969 до май 1972. Делегацията на САЩ е водена от Джералд Смит, директор на агенцията по контрол на въоръжението и разоръжаването. Многобройни разговори се провеждат във Виена и в Хелзинки. След дълъг период на безизходица първите резултати от САЛТ 1 са постигнати през май 1971, когато се достига до споразумение за Противоракетна отбрана. Преговорите стигат своя край на 26 май 1972, когато в Москва, Ричард Никсън и Леонид Брежнев подписват споразумението за Противоракетна отбрана и "временно споразумение между САЩ и СССР за мерки за намаляване на стратегическите настъпателни въоръжения".[1] Договорени са още няколко заявления и от двете страни. Това способства подобряването на отношенията между САЩ и СССР.

САЛТ 2[редактиране | edit source]

САЛТ 2 са серия спорни преговори между САЩ в лицето на Джими Картър и СССР в лицето на Леонид Брежнев от 1977 до 1979, които имат за цел да ограничат производството на стратегическо ядрено въоръжение. Те са продължение на прогреса постигнат по време на преговорите САЛТ 1. САЛТ 2 e първия договор за ядрено въоръжение, който налага истински рестрикции на стратегическите арсенали, на двете страни, до 2250 единици от всякакъв тип. САЛТ 2 помага на щатите да откажат съветския съюз от намерението му да приеме на въоръжение МКБР трето поколение МР-УР-100 (СС-17), УР-100Н (СС-19) и Р-36 (СС-18) с повече мнoгоцелеви балистични ракети. В Края на 70те съветските дизайнерски бюра започват експерименти с такива ракети въоръжени с от 10 до 38 ядрени бойни глави всяка. Също така СССР се съгласява да намали производството на Ту-22М до 30 на година и да не ги оборудва за между континентална способност. Изключително важно за САЩ е да ограничи съветските усилия в превъоръжаването на ядрените си бойните глави със средно-действие. САЛТ 2 забранява разработването на нови ракетни програми (за нова ракета се смята такава която увеличава обсега на досегашните ракети с 5 %), така и двете страни са принудени да ограничат програмите си за стратегическо въоръжение. САЩ обаче запазват най-важната си програма като ракетата Тридент и Крилатите ракети, които президента Картър иска да използва като защитно средство заради ниската им скорост и невъзможността за "първи удар". В замяна СССР може да запази 308 от така наречените "Тежки МКБР" Р-36 (СС-18).

Джими Картър и Леонид Брежнев подписват договора САЛТ 2, Виена, 18 юни 1979 година.


Договорка за ограничаването на стратегическите пускови устройства е достигната във Виена на 18 юни 1979 и подписана от Леонид Брежнев и президента на САЩ Джими Картър. В отговор на отказа на сената на САЩ да ратифицира договора, един млад член на комитета за външна политика на сената, Сенатор Джоусеф Байдън от Делауеър, се среща със съветския външен министър Андрей Громико, и го информира за американските притеснения и искания и успяват да договорят няколко промени, които нито президента Картър, нито държавния секретар на САЩ Сайръс Ванс успяват да постигнат.[2]

Шест месеца след подписването на договора в резултат на нахлуването на съветските войски в Афганистан и откриването на бойна бригада на Съветската Армия в Куба през септември, доровора никога не е официално ратифициран от Сената на САЩ. Въпреки това условията на договора се спазват и от двете страни до 1986, когато Рейгановата администрация се оттегля от САЛТ 2, обвинявайки СССР в неспазване на договора.

Преговорите продължават под нова форма СТАРТ и договора за спиране на ядрените тестове.

Справки[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни Препратки[редактиране | edit source]