Милърд Филмор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Милърд Филмор
Милърд Филмор
13-ти президент на САЩ
Мандат
9 юли 1850 – 4 март 1853
Вицепрезидент няма
Предшестван от Закари Тейлър
Последван от Франклин Пиърс

Роден 7 януари, 1800
Съмърхил, Ню Йорк
Починал 8 март 1874
Бъфало, Ню Йорк
Съпруга Абигейл Филмор и дъщеря му Мари Абигейл Филмор
Партия: Виги

Милърд Филмор (на английски: Millard Fillmore, 7 януари 18008 март 1874) е тринадесетият (9 юли 18504 март 1853) президент на САЩ и вторият вицепрезидент, който наследява длъжността поради смърт на титуляра. Това е Закари Тейлър, който почива от остро стомашно разстройство. Филмор довършва президентския мандат и впоследствие не е избран отново. Той е последният президент от партията на вигите.

Биография[редактиране | edit source]

Младини[редактиране | edit source]

Филмор е роден в изключителна бедност в семейството на Натаниел Филмор и Фийби Милърд, които по това време живеят в Съмърхил, Ню Йорк, той е второто от осем деца и е първороден син. Първоначално постъпва в тепавица, с цел да изучи този занаят – изключително трудно е да се придобие образование в условията на граничните райони. Няколко години по-късно Филмор се мести в Бъфало, Ню Йорк с идеята да продължи своето учене. През 1823 година взема изпита си за адвокат и почва практика в Аврора. В 1828 е избран да служи в местния парламент. Той си проправя път до върховете на партията на вигите и е избран за кандидат за вицепрезидент на Закари Тейлър. По това време вече е избран в Камарата на представителите. Смята се, че неизвестният и постигнал всичко сам в живота кандидат ще е допълнение за ветерана от войните и собственик на роби южняк.

Вицепрезидентство[редактиране | edit source]

Въпреки очакванията двамата мъже се сблъскват от съвсем различни позиции по повод на робството в новите западни територии, отнети от Мексико след Американо–мексиканската война. Тейлър иска новите щати да бъдат свободни, докато с робството в тези щати, Филмор иска да укроти Юга. По негови думи: „Господ ми е свидетел, че аз ненавиждам робството, но то е едно съществуващо зло … и ние трябва да го понасяме и да му дадем правна закрила така все едно е гарантирано от Конституцията”.

Филмор председателства Сената по време на месеците изнервящ по повод Компромиса от 1850 година. Той не прави публични изявления за ползите от компромиса, но няколко дни преди смъртта Тейлър той му съобщава, че ако се стигне до гласуван той ще подкрепи предложения от Хенри Клей закон.

Президентство[редактиране | edit source]

Внезапното издигане на Филмор в длъжността президент през юли 1850 година води до рязка и видима промяна в администрацията. Кабинетът на Тейлър подава оставка и Филмор посочва Даниел Уебстър за държавен секретар, което е реверанс към умерените виги, които подкрепят Компромиса от 1850 година.

Все още е висящ въпросът за признаването на Калифорния и той предизвиква сериозни и остри дебати с оглед на това дали трябва да се подкрепи или не удължаването на възможността за наличие на робство. По този въпрос няма никакъв прогрес за дълго време.

Клей, силно изтощен, напуска Вашингтон, за да възстанови силите си, като прехвърля правомощията си на сенатор Стивън Дъглас от Илинойс. В това критично положение президентът Филмор обявява подкрепата си за Компромиса от 1850 година. На 6 август 1850 година той изпраща препоръка до Конгреса, Тексас да бъде възмезден, за да изостави претенциите си към части от Ню Мексико.

Това помага да се спечели подкрепата на много от северните виги от Конгреса и така да се прокара идеята, земите спечелени във войната с Мексико, да бъдат „затворени” за робството.

Ефективната стратегия на Дъглас и натиска, който осъществява Филмор от Белия Дом дава импулс на движението, което подкрепя Компромиса. Като скъсва със законодателната инициатива на Клей, Дъглас предлага пет отделни закона:

  • Признаване на Калифорния за свободен щат;
  • Уреждане на спора с Тексас и обезщетяването му;
  • Гарантиране на териториалната цялост на Ню Мексико;
  • Предоставяне на услугите на държавни служители на робовладелци с цел издирване на избягали роби;
  • Отменяне на търговията с роби в Окръг Колумбия;

Всяка от тези мерки получава необходимото мнозинство и на 20 септември Филмор ги подписва в закон и Уебстър казва „Сега вече мога да спя нощем”.

Някои от по–крайно настроените северни виги остават непримирими и отказват да простят на Филмор, задето е подписал Законът за избягалите роби. Те са основната причина и Филмор да не спечели номинацията на партията за втори мандат през 1852 година.

Години по–късно става ясно, че макар и Компромиса да е имал за цел да уреди напрежението около робството, той по–скоро е напрегнато примирие.

Старини[редактиране | edit source]

След завършването на мандата си Филмор се завръща в Бъфало, където има административна длъжност в Университета на Бъфало. Когато партията на вигите се разпада през 50–те години, Филмор отказва да се присъедини към Републиканската партия и вместо това прз 1856 година приема номинацията за президент на партията „Америка или не разбираш нищо”. По време на Гражданската война той се противопоставя на президента Линкълн и по време на периода на Възстановяването подкрепя президента Джонсън. Той умира на 8 март 1874 година от удар.

До момента 2005 година Милърд Филмор е последният президент, който не е нито демократ, нито републиканец.

Митът, че Филмор е първият президент сложил вана за къпане в Белия дом възниква след публикуването на подобна информация в хумористичната страница на „Ню Йорк Ивнинг Мейл” през 1917 година. По-вярно е, че Филмор като отдаден читател е инициирал създаването на библиотеката на Белия Дом.

Закари Тейлър президент на САЩ ( 9 юли 1850 – 4 март 1853) Франклин Пиърс